Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

14.10.1991

12:47

Разбира се, на хиподрума има всякакви чешити. Има един тип, дето е там почти всеки ден. Той никога не печели. След всеки старт крещи като побеснял за коня, който е спечелил:

– ТОЗИ Е АБСОЛЮТЕН БОКЛУК!

Тоя кон изобщо не трябвало да спечели. Така крещи цели пет минути. Много често конят е имал коефициент 5 към 2 или 3 към 1, или 7 към 2. Логично е да очакваш, че такъв кон има някакви шансове, иначе коефициентът щеше да е много по-голям. За този господин обаче няма никаква логика. А пък не дай си боже да загуби на фотофиниш. Това вече истински го вбесява:

– ДА ШИБАМ БОГА В УСТАТА! НЕ МОЖЕ ДА МИ ПРИЧИНИ ТОВА!

Нямам представа защо не са го изгонили още от хиподрума.

Веднъж попитах един друг:

– Абе, тоя как намира пари да залага?

Бях ги видял да разговарят няколко пъти.

– Взема на заем – отвърна ми.

– Хората не се ли отказват да му дават?

– Намира нови. Знаеш ли кой е любимият му въпрос?

– Не.

– "Кога отваря банката?"

Предполагам, че идва на хиподрума само защото иска да бъде тук. Надбягванията означават нещо за него, въпреки че само губи. Това е страхотно място. Безумен сън. Само че е голяма скука. Изтъркано място. Всеки си мисли, че само той знае светата истина. Заблудени, самовлюбени глупаци. Аз съм един от тях. Само че за мен е хоби. Мисля. Надявам се. Там обаче има нещо, макар и за кратко, за съвсем кратко, за един миг, когато конят ти изведнъж набере преднина и пресече финиша. Изпитвал съм го. То е въодушевление, еуфория. Животът почти придобива смисъл, когато конете изпълнят очакванията ти. Между тези моменти обаче досадата е страшна. Хората се мотаят наоколо. Повечето са неудачници. Заприличват на мумии. Изсмукани до сухо. Въпреки това, когато се насиля да остана у дома, започвам да се чувствам неспокоен, болен, безполезен. Странно е. През нощта винаги е добре – тогава пиша. От дните обаче трябва някак да се отърва. Може да се каже, че съм болен. Не искам да приема действителността. Но кой, по дяволите, иска?

Това ми напомня за един път, когато стоях в някакъв филаделфийски бар от пет следобед до два на другия ден. Изглеждаше единственото място, където бих могъл да бъда. Често не си спомнях кога съм се прибрал в стаята си и кога съм се върнал в бара. Имах чувството, че винаги съм седял на онова столче. Избягвах действителността, не я харесвах.

Може би за онзи тип хиподрумът беше като бара за мен.

Добре, кажете ми какво има смисъл. Да станеш адвокат? Лекар? Конгресмен? Това също е тъпня. Те си мислят, че не е тъпня, ама е. Затворени са в системата и не могат да се измъкнат. И почти никой не си върши работата както трябва. Няма значение, те са на безопасно място в пашкулите си.

Един ден стана нещо забавно. Говоря пак за хиподрума.

Смахнатият кресльо беше там, както обикновено. Имаше обаче един друг и личеше, че нещо не му е наред. Имаше гневни очи. Стоеше до кресльото и слушаше. Изслуша предвижданията му за следващия старт. Кресльото звучеше убедително. Очевидно типът с гневните очи залагаше според неговите прогнози.

Денят се изтърколи. Тъкмо излизах от тоалетната, когато видях и чух следното. Типът с гневните очи крещеше на кресльото:

– Мамка ти, затваряй си плювалника! Ще те убия!

Кресльото заотстъпва и запелтечи:

– Ама, моля ви... Ама, моля ви... – с много уплашен и стъписан глас.

Типът с гневните очи тръгна да го гони:

– КУЧИ СИН! ЩЕ ТЕ УБИЯ!

Дойдоха от охраната и го изхвърлиха. Явно не толерираха убийства на хиподрума.

Горкият кресльо. До края на деня беше много хрисим. Остана обаче до последния старт. Хазартът, разбира се, може да те изяде жив.

Навремето имах едно гадже, което казваше:

– Много си зле. Пристрастен си едновременно към алкохола и към комара.

Нито едното от двете обаче не ѝ пречеше, освен ако не влияеха на креватните ни занимания. Тогава ги мразеше.

Спомням си един мой приятел, който беше заклет комарджия. Веднъж ми каза:

– Не ме интересува дали ще спечеля, или ще загубя. Просто искам да залагам.

Аз не мисля така; твърде дълго съм гладувал. Когато си много млад, в липсата на пари дори има лека романтика.

Както и да е. На следващия ден кресльото пак дойде. Същата работа: обяви на всеослушание очакванията си за резултатите от всяко надбягване. В известен смисъл той е истински гений, защото никога не улучва победителя. Помислете само. Това е много трудно. Тъй де, дори нищо да не разбиращ, може да избереш някое число, кое да е число, и да кажеш: "три". Можеш да залагаш на три няколко дни поред и все някога ще улучиш победителя. При този чешит обаче не става. Истинско чудо. Той е спец по коне, коефициенти, писти, видове галоп, класи и прочее, но въпреки това винаги избира губещи. Помислете малко за това. След това престанете да мислите, защото ще се смахнете.

Днес спечелих 275 долара. Започнах да залагам доста късно, когато бях на трийсет и пет. Вече трийсет и шест години го правя и все още ми дължат около 5000 долара. Ако боговете ми дадат още осем-девет години, може да изляза на нулата, преди да умра.

Ето това вече е цел, за която си струва да живееш, не мислите ли?

А?