Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

11.09.1991 г.

01:20

Трябва да си изрежа ноктите. Краката ме болят от две седмици. Знам, че е от ноктите, но все нямам време да ги изрежа. Винаги гоня минутите, времето не ми стига за нищо. Разбира се, ако не ходех на хиподрума, щях да имам предостатъчно време. Целият ми живот обаче е бил борба за един обикновен час, когато ще правя каквото искам. Все нещо ми пречи да обърна внимание на себе си.

Тази нощ трябва да положа титанично усилие и да си изрежа ноктите на краката. Да, знам, че има хора, които умират от рак, има хора, които спят по улиците в кашони, а пък аз бръщолевя за ноктите на краката си. Въпреки това сигурно съм повече в час с действителността от някое мекотело, което зяпа по сто шейсет и два бейзболни мача годишно. Аз съм преживял своя ад, все още съм в него, затова не се чувствам по-велик. Фактът, че съм жив, на седемдесет и една, и приказвам за ноктите си, е истинско чудо за мен.

Чел съм разни философи. Всичките са странни, смешни, щури типове, комарджии. Декарт се изправил и заявил, че всички говорят глупости. Казал, че математиката е доказателство за абсолютната очевидна истина. Механизъм. После Хюм оспорил валидността на научното познание. След него Киркегор: "Пъхам пръст в битието – не ми мирише на нищо. Къде съм?" После Сартр твърдял, че битието е абсурдно. Обичам тези момчета. Те разтърсват света. Дали не ги е боляла глава, когато са размишлявали така? Дали крясъкът на мрака не е звучал от устата им? Когато вземеш такива типове и ги наредиш до хората, които виждам по улиците, в баровете или по телевизията, разликата е толкова потресаваща, че нещо се обръща в мен, сякаш някой ме рита в корема.

Май няма да си изрежа ноктите тази нощ. Не съм луд, но не съм и нормален. Всъщност може би съм луд. Както и да е. Днес, през деня, в два следобед ще съм на първото надбягване от последния състезателен ден на Дел Map. Залагам всеки ден, на всяко надбягване. Вече ще си лягам, острите нокти на краката ми драскат по меките чаршафи. Лека нощ.