Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

28.08.1991

23:28

Добър ден на хиподрума, почти всичките ми залози спечелиха.

Въпреки това и там е скука, дори когато печелиш. В проклетото трийсетминутно чакане между стартовете животът ти изтича между пръстите. Хората изглеждат сиви, смачкани. И аз с тях. Но къде да отида? В художествената галерия? Или да кисна по цял ден вкъщи и да се правя на писател? Мога да се разкарвам с шалче на врата. Като един поет, дето идваше да се налива у нас. Ходеше без копчета, с лекета по панталоните, коса в очите, развързани обувки – но винаги с оня дълъг, безупречно поддържан шал. По това се познаваше, че е поет. А писанията му... Забрави!

Прибрах се, поплувах в басейна, после се накиснах в горещата вана. Душата ми е в опасност. Винаги така става.

Седяхме си с Линда на дивана, добрата тъмна нощ се спускаше и не щеш ли, на вратата се почука. Линда стана да отвори.

– Ханк, за тебе е...

Отидох на вратата. Бос, по халат. Рус младеж, дебела девойка и средно дебела девойка.

– Искат автограф...

– Не приемам гости – срязах ги аз.

– Искаме само един автограф – каза младежът. – Обещаваме, че няма повече да ви безпокоим.

После се разкиска, хвана се за главата. Девойките просто гледаха тъпо.

– Хубаво, ама никой от вас няма химикалка, нито хартия – казах.

– Оу – измърмори русият келеш, като свали ръце от главата си. – Ще се върнем друг път с бележник! Може би в по-подходящо време.

Халатът. Босите крака. Може би хлапакът си помисли, че съм ексцентрик. Може би наистина е така.

– Не идвайте сутринта – предупредих ги.

Тръгнаха си и аз затворих...

Сега съм буден и пиша за тях. С такива трябва да си малко груб, иначе ти се качват на главата. Имал съм ужасни случаи, когато ти задръстват вратата. Мнозина очакват да ги поканиш вътре и да пиеш с тях цяла нощ. Аз предпочитам да си пия сам. Писателят не е длъжен на никого, само на написаното от себе си. Не дължи нищо на читателя освен произведението му да бъде напечатано. Нещо по-лошо – повечето досадници дори не са читатели. Те просто са чули нещо. Най-добрият читател и най-добрият човек е онзи, който ме удостоява с отсъствието си.