Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

25.09.1991

00:28

Гореща, глупава нощ. Котките се мъчат – имат прекалено много козина – гледат ме, а аз не мога да им помогна. Линда е излязла някъде. Има да върши някакви неща, да говори с някакви хора. Нямам нищо против, но тя обича да си пийва, а трябва да се прибере с колата. Аз не съм добра компания, не съм по приказките. Не обичам да споделям идеи – или душата си. Аз съм като каменен блок. Искам да остана в този блок, необезпокояван. Така е от самото начало. Съпротивлявах се на родителите си, съпротивлявах се в училище, после не пожелах да стана примерен гражданин. Сякаш всичко, което съм, е било от самото начало. Не исках никой да ми се меси. И сега не искам.

За мен хората, които имат дневници и записват в тях мислите си, са кретени. Аз го правя само защото някой ми даде идеята, ето защо дори не съм истински кретен. Това обаче някак улеснява нещата. Просто го оставям да тече. Като рядко говно по склона.

Не знам какво да правя с надбягванията. Мисля, че вече прегарям. Днес се мотах около Холивуд парк, комбинирани залагания, тринайсет старта от Феърплекс парк. След седмия съм със 72 долара напред. Какво от това? Ще помогне ли да намалеят белите косми по веждите ми? Ще ми помогне ли да стана оперен певец? Какво искам? Печеля трудна игра, игра с 18 процента комисиона. Доста често го правя. Значи не би трябвало да е толкова трудно. Какво искам? Не ме е грижа дали съществува Бог. Не ме интересува. Къде тогава отиват тези 18 процента, по дяволите?

Поглеждам и виждам същия тип да приказва. Всеки ден стои на едно и също място и говори с някого. Държи фиш и говори за конете. Каква скука! Какво правя тук?

Тръгвам си. Слизам на паркинга, вземам си колата и потеглям. Часът е едва четири следобед. Колко хубаво. Карам си колата. Други карат покрай мен. Ние сме охлюви, пълзящи по листо.

Влизам в двора, спирам, слизам. На телефонния секретар има съобщение от Линда. Преглеждам пощата. Сметка за газ. Голям плик, пълен със стихотворения. Всяко – отпечатано на отделен лист. Жени, разказващи за цикъла си, за циците си, за шибане. Пълна скука. Хвърлям го в боклука.

Изсирам се. Става ми по-добре. Събличам се и влизам в басейна. Ледено студена вода. Страхотно. Отивам в дълбокия край, водата се вдига сантиметър по сантиметър, охлажда ме. Гмуркам се. Действа ми успокоително. Светът не знае къде съм. Показвам се, плувам до другия край, напипвам перваза, сядам. Сигурно тече деветият или десетият старт. Конете още тичат. Отново се гмуркам, чувствам как глупавата белота на старостта се е впила в мен като пиявица. Пак не ми пука. Трябва да съм умрял преди четирийсет години. Показвам се на повърхността, плувам до другия край, излизам.

Това беше отдавна. Сега съм с макинтоша. Толкова за днес. Ще взема да си лягам. Да си почина за утрешните надбягвания.