Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

15.10.1991

00:55

Скапан съм. Тази седмица пих две нощи под ред. Трябва да призная, че вече не се възстановявам толкова бързо, колкото преди. Най-хубавото при умората е това, че те кара да се въздържаш (докато пишеш) от всякакви шантави и мъгляви изявления. Не че има нещо лошо в тях, освен ако не ти станат навик. Първата задача на писането е да спаси задника на собствения си автор. Ако го постигне, тогава автоматично става интересно, забавно.

Познавам един писател, дето се обажда на хората да се хвали, че пишел по пет часа на нощ. Сигурно очаква да му се възхищаваме. Разбира се, трябва ли да го казвам? Важно е какво пише. Интересно дали включва и телефонните си разговори към това време.

Аз мога да пиша между един и четири часа, но четвъртият час се превръща общо взето в едно безплодно тракане по клавишите. Веднъж един познат ми каза: "Чукахме се цяла нощ." Не същият, който пише по пет часа на нощ, но двамата се познават. Може би трябва да се редуват, да работят на смени. Онзи, който пише по пет часа, да чука цяла нощ, а чукачът да пише по пет часа. А може би по-добре да се чукат помежду си, докато някой друг пише. Само не аз, ако може. Нека някоя жена да го прави. Ако има желаеща...

Хъммм... тази нощ се чувствам малко тъпо. Постоянно си мисля за Максим Горки. Защо? Не знам. Някак имам чувството, че Горки никога не е съществувал. За някои писатели можеш да си представиш, че са живели. Като Тургенев и Д. Х. Лорънс. Хемингуей ми се струва наполовина реален, наполовина – не. Хем е живял, хем не е. Горки обаче...? Написал е някои наистина силни неща. Преди революцията. След това обаче писанията му стават постни. Не е имало срещу какво да недоволства. Също като пацифистите. За да просперират, на тях им дай война. Някои си живеят доста добре, като протестират срещу войната. Обаче, когато настъпи мир, те не знаят какво да правят. Например по време на войната в Залива имаше една групичка писатели и поети, дето бяха планирали голям антивоенен протест, бяха подготвили стихотворения и речи. Изведнъж войната свърши. А протестът беше насрочен за след една седмица. Те обаче не го отмениха. Въпреки това всички излязоха да протестират. Защото искаха да бъдат на сцената. Имаха нужда от това. Нещо като индианци, изпълняващи танц за дъжд. Аз самият също съм противник на войната. Бил съм против нея още преди да стана знаменитост, порядъчен човек и интелектуалец. Съмнявам се обаче в смелостта и мотивацията на много от професионалните пацифисти. От Горки до сегашните, и какво? Майната му, нека умът да лети.

Днес пак беше добър ден на хиподрума. Не се безпокойте, няма да спечеля всички пари. Обикновено залагам 10-20 долара, понякога, когато шансовете ми изглеждат добри – 40.

Официалните прогнози още повече объркват хората. Преди всяко състезание по телевизията излизат двама типове и приказват кой според тях ще победи. Като цяло никога не познават. Същото нравят всички анализатори, коментатори и букмейкъри. Дори компютрите не могат да изчислят кой ще победи, колкото и данни да им вкараш. Винаги, когато плащаш на някого да ти каже какво да правиш, губиш. Това важи и за вашия психиатър, психоаналитик, брокер, частен учител и така нататък, и така нататък.

Човек се учи най-добре, когато се съвземе след поражението и продължи напред. Повечето хора обаче са сковани от страх. Адски се страхуват от провал. Те са прекалено пасивни, твърде много са свикнали някой да им казва какво да правят. Започва от семейството, минава през училището и продължава в света на бизнеса.

Вижте какво става – два дни да ми провърви на пистата и изведнъж знам всичко.

Вратата е отворена и аз треперя от студ, но няма да стана да я затворя, защото думите препускат с мен и не искам да спра. Но по дяволите, ще го направя. Ще стана, ще затворя вратата и ще отида да се изпикая.

Ето, направих го. И двете неща. Дори си сложих пуловер. Стар писател си облича пуловер, сяда, втренчва се в компютърния монитор и пише за живота. Каква идилия. Бога ми, замисляли ли сте се колко урина изпикава един човек през живота си? Колко изяжда, колко изсира? Тонове. Ужас. По-добре да умрем и да се махнем оттук, защото отравяме всичко с фекалиите си. Дори хубавите танцьорки го правят.

Утре няма коне. Вторник са в почивка.

Ще взема да сляза долу, да поседя с жена си, да погледаме глупавия телевизор. Когато не съм на пистата, седя пред този апарат. Може би на нея ѝ е приятно. Надявам се да е така. Ами, това е. Аз съм добър човек, знаете ли? Ще сляза долу. Сигурно е странно да живееш с мен. На мене ми е странно.

Лека нощ.