Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

21.09.1991

21:27

Снощи бях на филмова премиера. Червен килим. Фотографски светкавици. Парти. Две партита. Не чух много какво се говореше. Прекалено много хора. Прекалено много жега. На първото парти при бара за мен се лепна някакъв тип с много кръгли, немигащи очи. Не знам с какво се беше нагълтал. Или инжектирал. Не се срещат много такива. С него имаше три доста хубавички мацки и той все повтаряше колко обичали да духат. Мацките се усмихваха и викаха: "О, да!" Така се проточи разговорът. Все в тоя дух. Питах се дали е истина, или нещо ме будалкат. След време ми писна. Оня обаче не ме оставяше и все плямпаше как мацките обичали да духат. Навираше все повече лицето си в моето и не млъкваше. Накрая го хванах за ризата, ама яко, издърпах го така и му викам:

– Слушай, нали няма да ти е приятно, ако един седемдесет и една годишен старец те пребие пред всички тези хора?

После го пуснах. Той отиде от другата страна на бара и мацките се ометоха след него. Проклет да съм, ако разбирам какво стана.

Предполагам, че съм свикнал прекалено много да седя в тясна стаичка и да жонглирам с думите. Виждам достатъчно хора на надбягванията, в супермаркета, на бензиностанцията, по пътищата, в кафенетата и така нататък. Няма как да се избегне. Когато отида на някое събиране обаче, имам чувството, че сам се ритам по задника, дори пиячката да е безплатна. Нещо не ми е наред. Имам достатъчно с какво да се занимавам. Хората ме изтощават. Трябва да се махна, за да се заредя отново. Аз съм най-доброто нещо за себе си, да си седя тук приведен, да пуша поредния фас и да гледам как думите мигат върху екрана. Рядко можеш да срещнеш необикновен или интересен човек. Този факт е повече от дразнещ, той е постоянен шок за мен. Прави ме един проклет мърморко. Всеки може да бъде проклет мърморко и повечето са. Помощ!

Просто трябва да се наспя добре. Но първо, няма нищо свястно за четене. След като прочетеш известно количество свястна литература, вече не остава. Трябва да пишеш сам. Няма вече какво да ме захранва. Но предполагам, че ще се събудя сутринта. Пък ако не се събудя, толкова по-добре. Няма да имам нужда повече от щори, самобръсначки, фишове за залагане, телефонни секретари. И без това по-често търсят жена ми. Камбаните не звънят за мен.

Сън, сън. Спя по корем. Стар навик. Живял съм с твърде много шантави жени. Трябва да пазя интимните си части. Жалко, че оня тип не ме предизвика. Бях в настроение да сритам нечий задник. Това щеше много да ме развесели. Лека нощ.