Кинг и Максуел

12.

По-късно вечерта Мишел и Шон се срещнаха в един бар в Джорджтаун. Седнаха на маса до прозореца и си поръчаха бира.

– Някакви новини от Пентагона? – попита Мишел.

– Засега не. Това обаче не означава, че и утре ще е така. Надявам се, че другите ми познати там все пак ще се обадят.

Мишел отпи глътка бира и се облегна назад. Беше спряло да вали, а натрупалият сняг бързо се топеше.

– След като чакаме обаждане от Пентагона и не можем да отидем при Тайлър и мащехата му, значи ни остава само ДТИ, бившите работодатели на баща му – каза тя. – Нали щеше да ги провериш в интернет?

– Направих го. Оказа се, че са фирма, която изпълнява държавни поръчки.

– Всяка втора фирма в района изпълнява държавни поръчки. В кой сектор работят?

– Предлагат преводачески услуги на армията.

– Чувала съм, че това е сладка работа.

– Вероятно – кимна Шон. – Но малко прилича на нашия ангажимент тук. Специалността им е Близкият изток и вероятно доста ще ги заболи, ако армията се изтегли от там.

– Уинго наистина ли е бил търговец, както спомена Тайлър?

– Така и не получих шанс да задам този въпрос на никого – каза Шон и отпи глътка бира. – Според мен попаднахме в задънена улица.

Мишел пъхна пръста си в дългото гърло на бутилката и започна да я клати над масата.

– Мразя да се признавам за победена – каза тя.

– Нима мислиш, че аз обичам?

– Ти познаваш хора навсякъде и вероятно вече си измислил някоя алтернатива.

– Засега се опитвам да преценя дали си струва усилията.

– Аз пък мисля, че този анализ вече го направихме.

– Може би ти си го направила.

– Смятам, че мога да науча нещо от приятелката му Кати Бърнет. Вече започнах да я обработвам.

– Без да ти пука, че въвличаш в тази история едно невинно момиче?

– Ако знаех каква е "тази история", може би щеше да ми пука. Проблемът с кокошката и яйцето...

– Въпреки всичко не одобрявам това, което си направила.

– Не съм я карала да шпионира Тайлър. Просто я помолих да се свърже с мен, ако се сдобие с информация, която може да му помогне. Но ако държиш, мога да ѝ звънна и да ѝ кажа да не прави нищо.

Дълго време мълчаха и се гледаха намръщено.

– Виж какво – каза най-сетне Шон, – не се измъквам, но просто не съм сигурен какво можем да постигнем.

– Досега не сме постигнали нищо, следователно можем да повдигнем летвата.

– Виждам, че сме далече от консенсус по този въпрос – промърмори той.

– Аз проявявам максимално благоразумие.

– Ти почти не познаваш това момче, но изведнъж го приемаш като по-малък брат, чиито проблеми са и твои. Това ли наричаш проява на благоразумие?

Мишел остави бирата си на масата и се извърна към прозореца.

– Значи според теб греша, като искам да му помогна.

– Не казвам дали грешиш или не. Струва ми се, че… как да кажа, прекалено се палиш.

– Много добре знам какво е да си уплашено дете! Докато Тайлър тичаше като обезумял в бурята, успях да зърна ужаса в очите му. – Тя отмести поглед и тихо добави: – А и пистолетът… Все едно видях себе си да бягам през полето с пистолет в ръка!

– Но ти не си бягала с пистолет в ръка, Мишел! – каза Шон.

Тя сякаш не го чу.

– Единствената разлика е, че той не можеше да стреля с него, докато аз го направих.

– Това е било много, много отдавна. На колко си била тогава, може би на шест?

– Шест, шестнайсет, какво значение има? То просто се случи.

– Знаеш, че не е толкова просто – каза Шон.

– Разбира се, че не е. Подложих се на дълга психотерапия, включително и в клиника. След това почти бях забравила за този инцидент. Но така или иначе, не успях да го разбера напълно и затова бях толкова уплашена.

– Значи правиш връзка между своите преживявания като дете и сегашната ситуация на Тайлър, така ли?

– Може би. Това грешка ли е?

– Не мога да кажа. Но защо си причиняваш всичко това? Не е ли прекалено?

– Бих желала да имам отговор на този въпрос. Животът не е толкова прост или перфектен, колкото ни се иска.

– Добре, това е от ясно по-ясно.

Мишел тръсна глава, сякаш да прогони мрачните си мисли.

– Виж какво, ти винаги са бил на моя страна. Винаги! Затова нямам право да те забърквам в нещо, което не ти е приятно. Не е честно.

– Напротив, имаш право. Винаги съм бил на твоя страна, но и обратното е вярно. На няколко пъти си ми спасявала живота.

Шон довърши бирата си и започна да почуква с пръсти по масата.

– Имам в резерв още един човек, който може би ще ни помогне – рече след известно време той.

– Нали каза, че са ни затръшнали вратата?

– Моят човек не е от стриктно спазващите военния устав.

– Кой е той?

– Бившата ми жена – отвърна след кратко колебание той.

– Бившата ти жена?! – зяпна Мишел.

– Ти знаеш, че съм бил женен.

– Знам, но никога не си говорил за нея.

– Не съм, защото не ми се приказва за брака ми и за причината да се разведем. Не съм склонен да се самобичувам.

– Не знаех, че е военнослужеща.

– Дейна никога не е служила в армията, но сегашният ѝ съпруг е военен. Омъжи се за него преди седем-осем години. Наскоро го произведоха генерал-майор и заема доста важен пост в Пентагона. Казва се Къртис Браун.

– Чувала съм това име.

– Понякога изпълнява длъжността официален говорител на Пентагона и наистина прилича на генерал. Висок, хубав, строен ветеран. Лично аз съм изненадан, че е оцелял с Дейна. Тя не е никак лесна.

– Ходи ли на сватбата им?

– Ти как смяташ? По онова време мислех само как да престана да ѝ плащам издръжка.

– Някога срещал ли си се с генерал Браун?

– Не – отвърна Шон. – Но ако го видя, със сигурност ще му пожелая късмет, защото животът с Дейна е цяло изпитание.

– От начина, по който говориш за нея, си личи, че той едва ли е сред хората, от които можеш да поискаш услуга.

– Мога да поискам услуга от всеки, стига да имам достатъчно мотивация.

– В смисъл?

– В смисъл, че ако настояваш да го направя, ще звънна на Дейна, пък каквото стане. Може би ще ми затвори телефона, може би просто ще ме прати по дяволите. Но в момента не виждам друг избор. Затова ще те попитам директно: заслужава ли това Тайлър Уинго?

– Не е честно да стоварваш цялата отговорност върху мен, Шон.

– Не правя нищо подобно – каза той. – Просто ситуацията е такава.

Мишел въздъхна и сведе поглед към празната бутилка пред себе си.

– Може би все пак да ѝ звъннеш, а? Само веднъж.

– Смятай, че съм го направил.

– Значи знаеш как да се свържеш с нея?

– Имам си начини. Ако не се получи, винаги мога да намеря някой добър частен детектив.

На лицето ѝ се появи закачлива усмивка.

– Ти познаваш баща ми и братята ми, но аз не знам нищо за твоето семейство.

– Сестрите ми живеят в Охайо. Никога не са идвали тук, а и аз не намирам основателни причини да отскоча до там. А родителите ми водят щастлив пенсионерски живот във Флорида.

– Често ли се чуваш с тях?

– Изобщо не се чувам. Когато бях изритан от Сикрет Сървис, те не намериха за нужно да ме подкрепят.

– Странно семейство имаш.

– Кой ми го казва! – възкликна той.

– Съжалявам, че съм толкова прецакана.

– Всъщност това те е закалило.

– Дано никога не разберем какво щяхме да представляваме един без друг – въздъхна тя.

– Винаги ще съм до теб.

– Знам, Шон.

Той отмести поглед, а брадичката му леко увисна.

– Не съм умряла, все още съм тук – добави Мишел, очевидно прочела мислите му.

– Но не разбираш колко близо беше до възможността да не си тук – каза той.

– Всъщност разбирам много добре. Когато дойдох в съзнание, то беше изписано на лицето ти. Не забравяй, че и аз стоях край леглото ти, задавайки си същия въпрос.

– Предполагам, че това ни държи заедно – промърмори Шон.

– Дори за секунда не бива да се съмняваш, че е така. А сега да се върнем на Тайлър Уинго.

– Ще се обадя на Дейна.

– Но и аз трябва да правя нещо.

– Бяхме предупредени, Мишел. Най-вече ти.

– Трябва да върнем един пистолет, Шон.

– Значи искаш да отидеш в къщата им?

– Можем и да не сме толкова директни, нали?

– Съгласен съм – кимна след кратък размисъл той. – да имаш други идеи?

– Мисля, че имам – кимна тя. – Но най-добре да отида сама.