Кинг и Максуел

31.

Шон потегли, а Алън Грант отпусна пистолета си с лазерен мерник, монтиран върху релса "Пикатини".

Нещата не опираха до едно елементарно натискане на спусъка, въпреки че рано или късно щеше да се стигне и до това. Прибра оръжието в кобура под мишницата си и остана на място с работещ двигател. Трябваше му малко време, за да обмисли ситуацията.

Мери Хесе, служителка в ДТИ, работила доста време със Сам Уинго. Беше му преподавала езиците, които се говорят в Близкия изток. Кинг и Максуел нямаше какво да научат от нея, но имаше и други пътеки, които можеха да ги отведат някъде.

Включи на скорост и мерцедесът му напусна Шантили. Насочи се на запад, към подножието на Блу Ридж. Не след дълго напусна междущатската магистрала и пое по някакво шосе, а после се заизкачва по лъкатушещ селски път.

В крайна сметка стигна до тясна, покрита с чакъл алея и спря пред малка хижа, намираща се в доста окаяно състояние.

Слезе от колата и погледна часовника си. Наближаваше полунощ. Времето отдавна беше престанало да има значение за него. Беше забравил какво означава да работиш от девет до пет.

Отвори багажника и огледа жената, която лежеше вътре.

Китките и глезените ѝ бяха стегнати с пластмасови белезници, на очите ѝ имаше кърпа, а устата ѝ беше запечатана с тиксо. Тези предохранителни мерки вероятно бяха излишни, тъй като тя беше упоена. Но Грант беше предпазлив човек, защото беше осъзнал, че предпазливите живеят по-дълго.

Вдигна жената и я понесе към верандата; Остави я на пода и се зае с трите ключалки и алармената инсталация, свързана с генератор на пропан-бутан, който осигуряваше и осветлението. След това отново вдигна жената и я внесе вътре. Но съвсем не като младоженец, който прекрачва прага с булката на ръце.

Влезе в задната стая, която беше със затъмнен прозорец. В средата имаше метална маса. Той я положи върху нея, свали превръзката от очите ѝ и отстъпи назад. После спокойно съблече палтото си и разкопча кобура. Пистолетът само щеше да му пречи. Светна лампата и зачака.

Жената започваше да се връща в съзнание. Грант погледна часовника си и доволно кимна. Точно навреме.

Клепачите на Джийн Уинго леко потрепнаха, после се вдигнаха. Обърканото изражение на лицето ѝ изчезна в мига, в който извърна глава и го видя.

В очите ѝ проблесна страх.

Грант внимателно отлепи тиксото от устата ѝ.

– Какво правиш? – попита почти беззвучно тя и огледа стаята. – Защо си ме докарал тук?

– Да си поговорим.

– Дрогирал си ме и си ми сложил белезници, а сега лежа на някаква метална маса. Достатъчно беше да се обадиш, по дяволите!

Грант поклати глава. Самочувствието на жената бързо се завръщаше.

Тя направи опит да се надигне, но той нахлузи чифт тънки кожени ръкавици и я бутна обратно. За това не се изискваше никакво усилие, тъй като китките и глезените ѝ продължаваха да бъдат в белезници.

– Остави ме да стана, моля те!

– Не и преди да поговорим. Искам да знам всичко.

– Къде сме?

– На сигурно място – отвърна той и придърпа един стол към масата.

– Може ли поне да седна?

Той подпря гърба ѝ с ръка и ѝ помогна да заеме седнало положение.

В очите ѝ имаше тревога.

– Какво още искаш да знаеш? – попита Джийн. – Казах ти абсолютно всичко.

– Като за начало ще те попитам защо напусна къщата?

– Тайлър нае онези детективи и това ме изнерви.

– Напусна без разрешение. Щом си приела задачата, нямаш право да променяш правилата.

– Знам, Алън. Съжалявам. Но обстоятелствата се промениха и аз бях длъжна да се променя с тях. Тези частни детективи...

– Държах всичко под контрол, но твоето бягство усложни нещата. В момента Тайлър живее с Кинг и Максуел, а аз изгубих трима от хората си. Всичко това нямаше да се случи, ако беше по-общителна с момчето и не го беше зарязала в крайна сметка. Ако не беше събудила подозренията му, то нямаше да наеме никого. Просто щеше да приеме версията на армията и с това щеше да се приключи.

– Уинго му изпрати имейл.

– Знаем. Но този имейл може да бъде изпратен от всекиго, а не само от баща му. Следователно отново опираме до твоето отклонение от сценария. Ако не беше то, ние щяхме да се погрижим за всички възникнали у сложения.

– Добре, съжалявам. Не всеки план се реализира гладко.

– Моят се реализираше точно така. Досега.

– Нима си ме докарал тук, за да ме изтезаваш? А може би и да ме убиеш? Ще ти помогне ли това?

Грант усети, че е обзета от паника, макар да се правеше на смела.

– Отговорът ми е "не". На всичките ти въпроси. Нищо не може да ми помогне. Просто искам да проверя дали имаш някаква полезна информация. След това ще те освободя от операцията. Но трябва да осъзнаеш, че наистина прецака нещата, Джийн. И ще си понесеш последствията.

– Аз пък мисля, че се справих повече от добре с тежката задача – каза тя. – Изтърпях цяла година като "съпруга" на Уинго. Хлапето отказа да ме приеме, а Уинго си е Уинго. Не беше точно като разходка в парка.

– Разбирам те много добре. Просто искам да ми кажеш нещо, което ти е направило впечатление. Веднага след това ще те върна обратно в града.

– Напуснах къщата, когато нещата станаха безнадеждни. Съответно се свързах с теб и ти обясних защо го правя.

– А аз ти заповядах да се върнеш.

– Лесно е да се каже.

– Нещо друго?

– В общи линии това е всичко.

– Други съобщения от Уинго на електронната поща на сина му?

– Нямаше такива. Уинго не му е писал в отговор. – В очите ѝ проблесна любопитство. – Всъщност какво точно се случи там? Ти така и не ми каза...

– Уинго изгуби товара, а моите хора изгубиха него. Той е някъде там, на свобода. И вероятно се опитва да разбере какво е станало, след което ще се върне у дома. Осъществил е контакт с прекия си командир, който е отказал да приеме обясненията му. Зле му се пише. В момента Министерството на отбраната хвърля огромен ресурс, за да го открие. Разбира се, ние също го търсим.

– Значи едва ли ще остане неоткрит дълго време.

– За нас не е добре Министерството на отбраната да го открие. Има опасност да повярват на твърденията му, че не е откраднал товара. Тогава ще започнат да го търсят другаде. А аз искам да са фокусирани единствено върху Уинго.

– Което означава, че трябва да го откриеш преди тях.

– Лесно е да се каже, както самата ти посочи преди малко.

– В такъв случай се залавяйте за работа.

– Това и ще направим.

Той извади ножа си и преряза пластмасовите белезници на китките и глезените ѝ. След това ѝ подхвърли 9-милиметровия глок.

Джийн провери пълнителя и вкара патрон в цевта.

– Съжалявам, Алън – промълви тя и натисна спусъка. Или поне се опита да го направи.

Не се случи нищо. Не последва изстрел, от дулото не излетя куршум.

– Няма да стане без ударник – подхвърли Грант, който не изглеждаше изненадан от намеренията ѝ да го ликвидира.

Ножът му се стрелна към шията ѝ и преряза главните артерии. Грант пъргаво отскочи назад, за да избегне кървавия фонтан. Очите ѝ останаха взрени в лицето му, а той търпеливо чакаше.

Джийн се строполи на пода и няколко секунди по-късно престана да кърви.

Загледан в нея, Грант промърмори:

– Такива са последиците, Джийн.

После уви трупа ѝ в голям найлонов лист и го върза като подарък.

Изкопаният гроб се намираше на триста-четиристотин метра навътре в гората. След като хвърли последната лопата пръст в дупката, Грант каза безмълвна молитва и си помисли, че Сам Уинго овдовява за втори път. Разбира се, този факт едва ли щеше да го развълнува. Имаше други неща, за които да се притеснява. Грант се върна в хижата, почисти задната стая и се качи в колата.

Не му се искаше да губи тази жена, но някои неща просто бяха задължителни. Боецът трябваше да изпълнява заповедите безпрекословно. Правилата не се променяха в движение. Неслучайно в армията съществуваше строга йерархия. Поради здрави, проверени от историята основания.

Самият Грант беше преди всичко дисциплиниран войник. Независимо дали бе в униформа или не. Тук облеклото нямаше никакво значение. Важно бе онова, което се криеше под него – дисциплина, чест, уважение. Лоялност и професионализъм.

А Джийн беше обърнала гръб на всички тези ценности.

Но нямаше как да я изправи пред военен съд.

Останала му бе само една възможност, след като я подложи на жестокия тест за лоялност. Грант беше справедлив човек. Ако Джийн не беше се опитала да го убие, щеше да е все още жива. Но тя се опита и това я изпрати в гроба.

Той запали двигателя и потегли.

Разполагаше със списък, който провери два пъти поред. Беше време да раздвижи топката.

В момента разполагаше с един милиард евро, но не се нуждаеше от цялата сума. Десет процента от нея щяха да са му напълно достатъчни.

Беше дълбоко убеден, че това ще бъдат едни много добре похарчени пари.