Кинг и Максуел

25.

Шон седна зад волана на лендкрузъра, а Мишел се настани до него. За известно време останаха на паркинга.

– Дишай дълбоко – каза тя. – Трябва да намерим малко лед, иначе лицето ти съвсем ще се подуе.

– Знаеш, че вината е моя – промърмори той, гледайки право пред себе си.

– Нищо подобно. Вината е на онзи задник, който я простреля.

– Аз я забърках във всичко това, Мишел!

– Кой те накара да ѝ се обадиш? Ако търсиш виновник, това съм аз. Но с тези приказки няма да стигнем доникъде. Историята трябва да бъде разнищена докрай, защото само така можем да изкупим вината си пред Дейна.

Шон завъртя ключа и двигателят забоботи.

– Логиката ти е желязна, но този път няма да ни свърши работа – каза той. – Ако искаме да постигнем нещо, трябва да атакуваме. Но не с главата напред.

– Защо?

Той подкара към изхода на паркинга.

– Тримата в мола не бяха федерални, а по-скоро бивши военни. Това си личеше по всичко – стойка, прически, оръжие, властно поведение.

– Бивши военни, значи. Но по каква причина се замесват в подобни неща?

– Сам Уинго не е бил в резерва. Водил се е на редовна военна служба, а Министерството на отбраната изгражда легенда и го изпраща на тайна мисия. Но тя се прецаква и Уинго изчезва безследно. Някъде по това време влиза в контакт със сина си и му казва, че съжалява. Въпросът е каква е била превозваната от него стока и кой я държи в момента.

– Допускаш ли, че я държи самият той?

– Не знам. Когато възлагаш подобна мисия на някого, трябва да си сигурен в неговата лоялност.

– Може би мисията е била обречена още от самото начало, а Уинго е бил изкупителната жертва. Това обяснява съдържанието на имейла, който е изпратил на сина си.

– Права си – кимна Шон. – Човекът, който ни описа Тайлър, съвсем не прилича на предател. Но ако мисията се провали, какво би съобщила армията на момчето? Че баща му е загинал в бойна акция.

– Вероятно плановете им са били такива – отвърна Мишел. – Но съм готова да се обзаложа, че добър баща като Сам Уинго е пожелал някой да бъде до момчето му. Те нямат друга роднини, така че...

– Така че на сцената се появява Джийн Уинго в ролята на втора майка.

– Това обяснява странната женитба, на която Тайлър дори не е поканен да присъства. Просто са сложили подписите си пред съдия и толкоз.

– А може би изобщо не са женени, по дяволите! – изръмжа Шон.

– Може би. Аз дори се съмнявам, че истинското ѝ име е Джийн.

– При толкова много лъжи със сигурност става въпрос за нещо важно.

– А сега на сцената се появяват и бивши военни – добави тя. – Защо?

– Допускаш, че някой е откраднал товара?

– Възможно е – каза Мишел. – В такъв случай дали държат в плен Сам Уинго?

– Фактът, че изпраща имейл на Тайлър, говори, че не. Може би е успял да се измъкне и в момента бяга нанякъде.

– Ако е така, военните и всички останали положително са по петите му.

– Не му завиждам – каза Шон, погледна навън и добави: – Но днес и ние бяхме на косъм. Можеха да ни видят сметката.

– Като нищо.

– Което означава, че тези типове си ги бива.

– Дори много.

– Е, все пак успяхме да се справим.

– Само временно – каза тя. – В бъдеще всичко ще зависи от числеността им. А лично аз нямам чувството, че ще мога да им противодействам ефикасно.

– След днешния инцидент ще разполагат с трима души по-малко, които да изпратят срещу нас. – Шон опипа подутата си челюст.

– Когато научи всички подробности, генерал Браун със сигурност ще съжалява, че те е ударил.

– Съмнявам се – рече той. – По-скоро би ме гръмнал.

– Въпросът е как ще действаме оттук нататък, след като директният подход вече е напълно изключен.

– Момчето е уязвимо, Мишел. След като погнаха нас, ще погнат и него.

– Искаш да кажеш да стоим по-далече от Тайлър?

– Напротив. Според мен трябва да станем негова лична охрана.

– Няма как да го държим под око двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата – каза тя.

– Но въпреки това трябва да дадем всичко от себе си.

– За да разрешим случая?

– Имам известни идеи – отвърна той.

– Ще ги споделиш ли?

– Щом Сам Уинго е пратил съобщение на сина си...

Тя моментално схвана какво има предвид той и довърши:

– Тайлър може също да му прати съобщение, като натисне "Отговори".

– Точно така. С единствената подробност, че ние ще сме тези, които ще задават въпросите.

– Според теб за какво е всичко това?

– Дейна вече ни го каза. Армията провежда някаква свръхсекретна мисия, която се проваля с гръм и трясък. И товарът на Уинго попада в чужди ръце.

– Какъв може да е бил той? Ядрено или биологично оръжие?

– Нямам представа, Мишел. Но ако действително се окаже ядрено оръжие или някаква супервирулентна разновидност на чумата, двамата с теб ще научим това доста по-рано, отколкото бихме желали.

– Защо ние, хората, винаги усложняваме нещата? – въздъхна Мишел.

– Защото се страхуваме да не се окажат прекалено прости. И неинтересни.

– Голям философ си. Как обаче ще ангажираме Тайлър, без да го превърнем в мишена?

– Няма начин. Затова трябва да го пазим, докато ни помага тайно.

– Той живее с мащехата си.

– Не съм казал, че ще бъде лесно.

Ситуацията беше изключително сложна. Почти толкова, колкото онази, в която той безпомощно гледаше как Мишел си бори за живота си, прикована към болничното легло. Тогава вината също беше негова. Ако беше мислил по-бързо, тя изобщо нямаше да пострада.

– Защо не изпратиш есемес на Тайлър с предложение за среща? – каза той. – Оттук нататък трябва да бъдем много предпазливи.

Мишел мълчаливо набра съобщението и го изпрати.

Отговорът дойде пет минути по-късно.

Тя го прочете два пъти, сякаш не можеше да повярва на очите си.

– Шон?

– Какво?

– Според мен достъпът ни до Тайлър ще се окаже много по-лесен, отколкото предполагахме.

– Защо?

– Защото фалшивата му майка е изчезнала.