Кинг и Максуел

83.

Шон и Мишел побързаха да се отдръпнат от омотаното в експлозиви тяло на Грант, но Браун остана закован на мястото си.

– Какво търсиш тук? – бавно попита той.

– Проследих тези двамата – отвърна Грант и махна към Шон и Мишел. – Ти ли ми заби нож в гърба, Къртис? Защото не виждам как могат да стигнат чак дотук без чужда помощ...

– Не знам за какво говориш, Алън – отвърна Браун, заковал очи в детонатора.

– Викат му "идиотски ключ" – каза Грант, забелязал погледа му. – За мен това е едно доста сполучливо название, особено след като научих, че с него Уинго е отървал кожата в Афганистан. Иначе щеше да е мъртъв, както беше планирано, и сега аз нямаше да стоя тук като някаква самоделна бомба от плът и кръв. – Той се втренчи в Браун и каза: – Жалко, че не успя да научиш за тази предпазна мярка на Уинго, Къртис. За жалост, това не беше единствената ти издънка.

– Нещата не бива да свършват по този начин, Грант – обади се Шон.

– Радвам се, че най-после се срещаме очи в очи, господин Кинг – отвърна Грант. – Мисля, че в последно време малко прекалихме с имейлите и есемесите като средство за общуване… – Замълча, а по спокойното му лице най-после се появиха следи от емоции: – Двайсет и пет години! – провикна се той. – Четвърт век бях принуден да живея в срам и позор заради една ужасна несправедливост!

– Но нима е справедливо да отнемеш живота на човек, който няма нищо общо със самоубийството на родителите ти? – попита Мишел.

– Нямаше как да убия онзи, който беше президент по онова време, нали? – изгледа я Грант. – Защото той вече беше мъртъв. Затова избрах нещо символично, госпожице Максуел. Всичко започна с Иран и ще приключи с Иран. Поне такъв беше планът. С ваша помощ президентът Коул се измъкна по един наистина драматичен начин, но това също е добре, защото ще има възможност да плати за своите действия. Историята не бива да се повтаря. Честните хора да умират, а виновните да се измъкват живи и здрави.

– Аз също бях на дъното на Потомак! – каза с рязък тон тя.

– Възхищавам се на вашата изобретателност – иронично ѝ се поклони Грант. – Трябваше да се досетя, че кислородните бутилки могат да се използват и като експлозиви...

– Това ли е начинът, по който искаш да те запомни семейството ти, Грант? – намеси се Шон. – Като огнено кълбо? Като жива бомба? Нима забрави, че си се сражавал с такива хора, докато си носил униформа? А сега изведнъж решаваш да използваш техните средства. Пак ще те попитам – така ли искаш да бъдеш запомнен?

– Нямам друг избор.

– Аз не те предадох, Алън – обади се Браун.

– Не ти вярвам. Платих ти щедро за услугите. Толкова ли беше трудно да ми отвърнеш с лоялност?

– Не съм те предал! – изкрещя извън себе си Браун.

– Той казва истината, Грант – намеси се Шон. – Ние се справихме без чужда помощ. Уинго проследи Дженкинс до "Виста Трейдинг" и така стигнахме до теб. Вече знаехме какво се е случило с майка ти и баща ти, защото информацията за тях е публична. По този начин стигнахме до мотивите и проследихме начина, по който си наел спътника чрез подставена фирма. В компютъра на Дженкинс намерихме доказателства, че именно той е купил онази хижа в гората. Между другото, полицията е открила плитък гроб в близост до нея, в който са намерени останките на Джийн Шепърд.

– Поредната заблудена овца – процеди Грант.

– Тя усети, че я подозираме, затова избяга – рече Мишел.

– Тогава защо сте тук? – изгледа я той. – За да потърсите помощ от съучастника си, нали?

– Не – поклати глава Шон. – Дойдохме да го предупредим, че ФБР ще се появи всеки момент. А той ще бъде арестуван по обвинение в заговор за убийството на президента в съучастие с теб. – В очите му се появиха мрачни пламъчета. – Нима си допускал, че ако ми е приятел, ще го нокаутирам?

– ФБР? – рече с пребледняло лице Браун.

– А ти какво си мислеше? – изгледа го Шон. – Че сме дошли тук да си побъбрим в навечерието на заминаването ти? ФБР използва нашите разкрития, за да се поразрови. В момента разполагат с достатъчно доказателства, за да те заковат.

– Лъжеш! – викна Браун.

– Сега вече знаеш как се чувства човек, който си е провалил живота, Къртис – злорадо подхвърли Грант.

– Ти ли поръча убийството на Дейна? – рязко се завъртя към него Браун. – Ти ли си причината да се озове в болницата на крачка от смъртта?

– Тя работеше с тези двамата – отвърна Грант. – А какво направи ти? Издрънка ѝ всичко, което знаеше за Уинго. Е, това вече е предателство!

– Значи просто щеше да я убиеш, така ли? Но за какво?

– Убивал съм и за по-малко. Точно както ще го направя сега.

– Не, ти не искаш това! – рече Шон, забелязал как Мишел се промъква към Грант – достатъчно близо, за да му нанесе удар.

Тя го улучи в гърдите, а дългите ѝ и силни пръсти сграбчиха детонатора, задържайки бутона в натиснато положение.

Но Грант също беше силен и пъргав. Запрати я встрани с едно рязко завъртане, ала се оказа неподготвен за следващата атака.

Къртис Браун нададе боен вик и полетя насреща му. Сблъсъкът беше толкова силен, че двамата се претърколиха и, вкопчени един в друг, излетяха през широкия прозорец, гледащ към двора.

Шон се хвърли да помогне на Мишел и рязко я дръпна по посока на кухнята. Бутна я на пода още от прага, просна се по корем и се плъзна след нея, опитвайки се да я прикрие с тялото си.

Експлозията отнесе цялата предна част на къщата. Стените рухнаха и покривът падна. Разлетяха се стъкла и отломки с големината на юмрук.

– Мърдай, мърдай! – изкрещя Шон, сграбчи ръката на Мишел и я тласна към задната врата.

Миг по-късно се озоваха на верандата, скочиха на тревата и хукнаха към оградата, колкото ги държат краката. Шон ѝ помогна да я прескочи и я последва. Приземи се с главата надолу от другата страна само миг преди да се взриви газта, изтичаща през прекъснатите тръби в къщата на Браун.

Към небето се издигна огромно огнено кълбо. Експлозията беше толкова мощна, че пръсна стъклата на околните къщи, въпреки че се намираха на трийсетина метра встрани и бяха скрити зад няколко реда дървета. Отломките от разрушената къща бързо пламнаха.

Оградата, зад която лежаха Шон и Мишел, беше обсипана със стъкла и метални късове. Горният ѝ край се оказа напълно отнесен.

Мишел му помогна да се изправи.

– Добре ли си?

Шон кимна, придържайки извитата си под странен ъгъл ръка.

– Май я счупих – промърмори той.

Мишел набра 911 и докладва за експлозията.

– ФБР наистина ли пътува насам? – обърна се да го погледне тя.

Шон поклати глава.

Тя изпусна въздуха от гърдите си и опря гръб на близкото дърво.

– Няма ли най-после да свършим с тая гадост?

– Остава ни още нещо – мрачно отвърна той.