Кинг и Максуел

55.

– Да, сър. Благодаря, сър.

Шон изключи телефона и погледна към Мишел.

Продължаваха да се местят постоянно и сега се намираха в друга мотелска стая, платена в брой.

Разговорът, който току-що приключи, беше с президента Джон Коул.

– Редно ли е да го използваме? – попита Мишел.

– Мисля, че да. С неговата подкрепа можем да отидем навсякъде и да искаме почти всичко.

– Забелязах, че се справи доста добре с проблема около Тайлър Уинго – подхвърли тя.

– Не искам да провалям кариерата на Маккини или на Литълфийлд. Те могат да ни бъдат полезни. Президентът очаква на даден етап да решим нещата, засягащи Тайлър, но засега имаме известно пространство за протакане.

– Къде ще отидем най-напред?

– В Пентагона. Там ще се срещнем с началника на снабдяването, който отговаря за финансирането на афганистанската програма, а също така и с полковник Леон Саут, който е пряк командир на Сам Уинго.

– Ами да вървим тогава.

Час по-късно вече крачеха по един дълъг коридор в огромната сграда. Всички коридори в Пентагона бяха дълги и пресичащи се в сложен лабиринт. Стигнаха до някакъв кабинет и бяха поканени да влязат в заседателната зала до него. Там ги очакваха двама мъже – единият униформен, а другият цивилен.

– Господин Кинг, госпожице Максуел – протегна ръка цивилният. – Добре дошли в Пентагона. Аз съм заместник-министър Дан Маршал и отговарям за материалното снабдяване, логистиката и технологиите. През моите ръце минава голяма част от парите на данъкоплатците, които харчим тук.

Мишел и Кинг се ръкуваха с него.

Униформеният не стана да ги посрещне, а просто кимна и каза:

– Полковник Леон Саут. Доколкото ми е известно, вие сте тук с благословията на президента.

– Точно така – отвърна Шон, след като се настаниха около масата.

– Не мога да разбера какво общо имат частни детективи с една строго секретна мисия – добави Саут. – Бихте ли ми обяснили?

– Излишно е да обсъждаме този въпрос, Леон – изгледа го предупредително Маршал. – Тези хора са оторизирани от главнокомандващия.

– Мога да отговоря – подхвърли с добронамерен тон Шон. – Натъкнахме се на тази сага абсолютно случайно, но след поредица от непредвидени събития се сближихме с един от главните участници в нея. Президентът прецени, че това е добре, и ето ни тук.

Саут кимна, но чертите му останаха непроницаеми.

– И какво искате от нас? – попита той.

– Може би малко повече информация за мисията – отвърна Шон. – И личното ви мнение за Сам Уинго.

– Уинго е предател! – провикна се Саут.

– Все още не знаем дали е така, Леон – вдигна ръка Маршал. – Всъщност не знаем и доста други неща.

– Напротив, знаем достатъчно! Един милиард евро изчезнаха заедно с този човек!

– Но той все пак се е свързал с теб – отбеляза Маршал. – И категорично е декларирал своята невинност.

– Естествено, как иначе ще ни заблуди? – изръмжа Саут.

– Кога се свърза с вас? – намеси се Шон.

– Малко след провала на мисията.

– Какви обяснения ви даде? – попита Мишел.

– Че на уговореното място го чакали непознати. Представили се за агенти на ЦРУ и се легитимирали.

– А вие свързахте ли се с Лангли? – попита Шон.

– Не съм – враждебно го изгледа Саут. – Приех думите му на доверие.

– А как реагира Лангли, след като в крайна сметка се обърнахте към тях?

– Че нямат никаква представа за какво говоря. Нямали никакви агенти в района.

– Колко пъти ви потърси Уинго? – смени темата Шон.

– Два. С основната цел да се оплаква и да твърди, че е невинен. Искаше да знае и кой го е натопил.

– Но вие очевидно не сте му повярвали, нали? – подхвърли Мишел.

– Не.

– Познавахте ли го преди тази мисия?

– Само от репутацията му, която беше доста солидна. Иначе едва ли биха го избрали.

– Но въпреки това смятате, че е виновен?

– Да – отсече полковникът. – Парите изчезват, а заедно с тях се изпарява и той. За мен тези доказателства са напълно достатъчни.

– Да приемем за момент, че ви е казал истината – предложи Шон. – Кой би имал полза да го дискредитира?

– Всеки, който иска да прибере един милиард евро – намеси се Маршал. – Аз бях категоричен, че за тази мисия е нужен екип от минимум трима души, но никой не ми обърна внимание. След това обаче се оказа, че съм бил прав. Подобна задача не е по силите на един човек, дори и с качествата на Сам Уинго.

– А вие познавахте ли го отпреди? – погледна го Шон.

– По репутацията му, също като Леон.

– Но не мислите, че е виновен, така ли? – попита Мишел.

– Все още не съм стигнал до заключение. Наясно съм, че е преминал през стриктни проверки и е използвал цяла година за предварителна подготовка с друг агент, който трябвало да поеме задълженията в личния му живот.

– Това трябва да е Джийн Шепърд – кимна Мишел. – Така наречената "втора съпруга".

– Да.

– Която също е изчезнала – добави Шон.

– Точно така – кимна Саут. – Може би сега са някъде на Ривиерата, където се наслаждават на плодовете от своята кражба.

– Мислите, че са действали в екип?

– Защо не? Имали са цяла година, за да планират нещата. А един милиард евро със сигурност ще ги оправят за цял живот.

– Ако не беше едно обстоятелство, може би щях да се съглася с вас.

– Какво обстоятелство?

– Тайлър Уинго.

– Ние сме убедени, че този човек никога не би зарязал собствения си син – добави Мишел. – Двамата са били изключително близки.

– Може би е планирал по-късно да прибере и него – сви рамене Саут.

– Но това би превърнало сина му в съучастник, макар и постфактум – отбеляза Мишел. – Как виждате едно шестнайсетгодишно момче да се крие като престъпник?

– Толкова много пари карат хората да вършат странни неща.

– Според някои източници в интернет с тези пари е трябвало да бъде купено оръжие за нелегална мюсюлманска фракция – каза Шон. – Вярно ли е?

Саут и Маршал си размениха нервни погледи.

– Да или не? – обади се Мишел.

Маршал се прокашля и промърмори:

– Не бих казал, че не е истина.

– Много добре, защото президентът твърди същото.

– Тогава защо ни питате? – изграчи Саут.

– За да сме сигурни, че нещата съвпадат.

– Значи това създава проблем за Белия дом, така ли? – попита Шон.

– Не само за Белия дом – поклати глава Маршал. – Технически погледнато, такива пари не могат да се прехвърлят по този начин. Тоест всички сме в един кюп. Имам притеснения, че Конгресът ще извади ножа...

– Или по-скоро сатъра – добави Саут.

– Искате да кажете, че операцията може да се окаже незаконна? – попита Мишел.

– Не е изключено – кимна Маршал. – Може би въпросните борци за свобода се борят срещу режим, който не фигурира сред нашите съюзници. Далеч не всички, които се кичат с тази титла, са рицари с блестящи брони.

– Много от тях се борят да върнат законите на шериата в определени арабски страни – добави Саут – А онези, които вече ги прилагат, може да се окажат по-лоши от управниците, които са на власт. Общо взето, ситуацията е изключително объркана.

– Ние също подкрепяхме Осама бин Ладен и муджахидините в борбата им срещу съветската окупация през осемдесетте години – отбеляза Шон. – Но в един момент те обърнаха срещу нас оръжието, което им доставяхме.

– Геополитиката никога не е била точна наука – кимна Саут.

– Някои биха казали, че здравият разум е достатъчен – вметна Мишел.

– Но със сигурност ще сбъркат, нали? – засече я Саут.

– Доколкото разбирам, това ще се отрази и на вашата кариера – подхвърли Шон.

Лицето на полковника придоби морав цвят.

– Много повече съм загрижен да оправим нещата, отколкото за следващото си повишение! – гневно отвърна той.

– Каква трябваше да е ролята на Уинго, в случай че мисията се беше реализирала по план?

– Просто да придружи парите до крайната дестинация. Тоест да ги предаде на нелегалната групировка. Нейни представители трябваше да го чакат на предварително определеното място, а той да ги последва извън страната. Проблемите с племенните вождове бяха предварително уредени от наша страна.

– Но защо точно Афганистан? – попита Мишел. – Защо не закарахте парите директно в страната на борците за свобода?

– Нямаше как да действаме толкова открито. Всъщност парите не отиваха директно при тези хора, а трябваше да бъдат използвани за закупуването на оръжие и боеприпаси.

– От кого?

Саут и Маршал отново се спогледаха, но никой от тях не отговори.

– Ако не ме лъже паметта, Афганистан граничи с една страна, която трудно може да се нарече наш приятел – подхвърли Шон.

– Иран – поясни Мишел.

Шон се обърна към Саут.

– Много държа да чуя, че не сме се забъркали с групировки, които искат да свалят правителството в Техеран – бавно и отчетливо рече той.

– Не мога нито да потвърдя, нито да отрека това – поклати глава Маршал. – Съмнявам се, че и президентът ви е дал ясен отговор.

– Но ние трябва да знаем! – настоя Шон.

Маршал кимна и понечи да се изправи, но Саут го хвана за ръката.

– Помисли добре какво правиш, Дан – предупреди го той.

– Те имат зелена светлина от президента, Леон. Как могат да разплетат възела, без да разполагат с всички факти?

След тези думи Маршал се приближи към голямата карта на света, окачена на стената.

– Според оригиналния план парите трябваше да потеглят на север, към Казахстан и Тюркменистан – посочи с пръст той. – За да бъдат изпрани.

– А руснаците нямаха нищо против, така ли? – бързо попита Шон.

Маршал замълча и погледна към Саут.

– Те също бяха на борда – обяви полковникът. – Всичко това е сложно за новак в геополитиката като вас, но мога да ви уверя, че и на тях им е писнало от иранците, които продължават да се бият в гърдите.

– Аз не мисля така – поклати глава Шон.

– Моля?! – мрачно го изгледа Саут.

– Руснаците обичат да дрънкат оръжие, особено когато ние имаме неприятности. Сирия е типичният пример. Освен това руската икономика е силно зависима от добивите на петрол и газ – нещо, което имат в изобилие. А това означава, че ако хардлайнерите в Техеран бъдат свалени и техният петрол се върне на световните пазари, цената му рязко ще спадне. Тоест Москва ще понесе тежки загуби. Нейните планове за икономическа стабилизация се базират върху перманентната дестабилизация в региона. Колкото по-несигурно е положението там, толкова повече пари ще спечелят от продажбата на собствените си природни ресурси.

Маршал се усмихна, а Мишел изглеждаше искрено впечатлена.

– Откъде знаеш всичко това? – учуди се тя.

– Редовно чета "Икономист" – сви рамене Шон.

– Оръжието трябваше да бъде закупено от Турция чрез посредници, а след това прехвърлено в съседна Сирия, откъдето трябваше да стигне до бунтовниците – добави Маршал.

– В Иран ли? – попита Шон. – За ирански бунтовници ли става въпрос?

Маршал кимна.

– И Уинго е трябвало да измине целия този маршрут?

– Точно така – отвърна Маршал и се върна на мястото си.

– Значи един ветеран от армията изпълнява задача, която би трябвало да върши разузнаването? – подхвърли Мишел.

– А сега да поговорим за АВР – отсече Шон.

– Аз съм от АВР – отвърна Саут. – Уинго също. Повечето хора не си дават сметка, че ние разполагаме с далеч повече хора и ресурси от ЦРУ. Непрекъснато привличаме и обучаваме хиляди агенти, които впоследствие разпръскваме по различни точки на света. Зачисляваме ги към редовните армейски части, които са дислоцирани там, но когато тези части се оттеглят, те си остават по местата. Това е едно много добро прикритие. Враговете ни са убедени, че единствено Държавният департамент се занимава с прикриването на разузнавателни операции. Същевременно ние непрекъснато работим съвместно с ЦРУ. Но тази конкретна операция си беше изцяло наша… – Полковникът замълча за момент, после мрачно поклати глава: – И се издънихме тотално. Сигурно никога вече няма да планираме подобни неща.

– Което означава, че всички бъдещи операции ще бъдат ръководени от Лангли? – любопитно го изгледа Шон.

– Вероятно.

– Тоест те са имали мотив да ви издънят?

– Силно се съмнявам – поклати глава Маршал. – Докато бъркотията не бъде разчистена, всички ще бъдем замеряни с яйца. Но ако наистина са го направили и това се разчуе, ЦРУ ще бъде обезглавено за години напред. Не, не вярвам, че могат да прибегнат до подобна глупост.

– Какво предприехте за задържането на Уинго? – попита Мишел.

– Всичко, за което можете да се сетите – отвърна Саут.

– Изхождайки от предположението, че е вълк единак?

– Да.

– Това доказва нашето предположение, че е невинен – обяви Шон.

– По какъв начин?

– На практика в тази операция са ангажирани много малко хора. Няколко от тях се опитаха да убият мен и партньорката ми, но нито един не беше Сам Уинго.

– С парите, които е отмъкнал, той може да наеме когото си пожелае, за да му свърши мръсната работа – изтъкна Саут.

– Имам малко по-различни предчувствия – поклати глава Шон.

– Е, това вече е друга работа! – иронично подхвърли Саут.

– Очаквате ли да откриете Сам Уинго? – попита Маршал.

– Ще направим всичко възможно. Още повече че имаме чудесен стимул.

– Защото президентът разчита на вас? – изгледа го Маршал.

– Не. За да оцелеем.