Кинг и Максуел

65.

– Не знам кои сте, но не сте от ФБР! – изкрещя Тайлър.

Двамата с Кати бяха завързани за столовете и с превръзки на очите, а срещу тях седеше Алън Грант.

– Нещата са доста по-сложни – отвърна той.

– Гадове! – продължаваше да се гневи Тайлър. – Вие натопихте баща ми!

– Но той се върна при теб, нали? Това е добра новина.

– Искате да го убиете!

– Грешиш.

– Глупости!

Грант вдигна глава и погледна към един от хората си в дъното, който направи крачка напред и сграбчи момчето за раменете. Тайлър извика от болка.

– Достатъчно – рече Грант и мъжът се отдръпна.

– Защо мислиш, че искаме да причиним нещо лошо на баща ти?

– Защото вече направихте опит да го убиете.

– Откъде знаеш, че сме били ние?

– Просто знам. Кой друг би пожелал смъртта му?

– Може би собственото му правителство. А ние, както ти правилно отбеляза, не сме част от него.

– Кои сте тогава?

Въпросът беше зададен от Кати.

Грант насочи вниманието си към нея.

– Добър въпрос – кимна той. – Кои сме ние наистина, след като не сме част от правителството?

– Шпиони, терористи! – възкликна Тайлър. – С една дума, гадове!

– Има случаи, при които шпионите са на страната на добрите – отбеляза Грант. – И понякога са принудени да отвличат деца просто защото нямат друг избор.

– Глупости! – повтори Тайлър.

– И ти си инат като баща си.

– Не познаваш баща ми!

– Напротив, познавам го много добре. Също като жената, която се преструваше на негова съпруга.

– Преструвала се е? – рече недоумяващо Кати.

– Тя обаче изчезна – заяви Тайлър.

– Знам това. Имаш ли представа къде е отишла?

– Не. А ти?

– Доста си смел, Тайлър – промърмори Грант и леко докосна ръката му. – Въпреки че в момента си уплашен.

Момчето рязко се дръпна.

– Не знам докъде ще стигнем, но съм сигурен, че на даден етап ти ще видиш баща си – добави Грант. – Това мога да ти го гарантирам.

– Защо?

– Защото искам да поговоря с него, както вече ти казах. А след това вие двамата отново ще бъдете заедно.

– Просто ей така? – сбърчи чело момчето.

– Той ще се обади и ще поиска да разговаря с теб.

– В такъв случай аз ще го предупредя да стои много далече от вас!

– Сигурен ли си?

– Не се страхувам от теб!

Ръката на Грант легна върху главата на Кати и леко я стисна.

– Твоята приятелка обаче се страхува от мен, Тайлър. Не забравяй, че трябва да помислиш и за нея.

Храбростта на Тайлър започна да се топи.

Грант пусна Кати, стана и излезе от стаята. Другият мъж го последва и заключи след себе си.

Тайлър се вслуша в отдалечаващите се стъпки и въздъхна:

– Много съжалявам, Кати. Не исках да те забърквам.

Тя успя някак да преглътне сълзите си.

– Всичко е наред, Тайлър. Ти нямаш нищо общо с това.

Тайлър направи опит да я докосне, но въжетата не му позволяваха.

– Трябва да се махнем от тук, защото тези хора никога няма да ни пуснат – пошушна той.

– Но как?

– Ще измислим нещо. Родителите ни са военни и са ни научили на разни неща. Баща ми, твоята майка...

– Тя настояваше да тренирам таекуондо – каза Кати. – Научи ме как да оцелявам в гората без храна и вода. Но в момента това не ни върши никаква работа.

Отвън избоботи автомобилен двигател, който бързо се отдалечи и затихна.

– Усещам, че си съвсем близо до мен – прошепна Тайлър. – Дали ще можеш да свалиш със зъби превръзката от очите ми, ако се наведа към теб?

– Мога да се опитам.

Пет минути по-късно зъбите на Кати успяха да докопат възела на тила на Тайлър.

– Усещам, че се разхлабва – обяви след известно време тя.

Минута по-късно превръзката падна в скута на Тайлър.

– Браво на теб – рече той, примигна няколко пъти и се огледа.

Стаята беше малка. Единствените мебели в нея бяха столовете, за които бяха завързани. Имаше и един прозорец, плътно покрит с черен плат.

– А сега аз ще сваля твоята превръзка. Ще стане по-лесно, защото те виждам. Наклони глава към мен.

След по-малко от минута падна и превръзката на Кати.

Двамата се спогледаха, окуражени от тази малка победа.

– Сега трябва да се справим с въжетата – промърмори Тайлър.

– Трябва да опрем гръб в гръб – рече тя. – Имам силни пръсти и ще се опитам да развържа възела.

– Добре, но бавно. Страхувам се да не чуят стърженето на столовете по пода.

В крайна сметка успяха да обърнат столовете си така, че да бъдат гръб в гръб. Тайлър усети пръстите ѝ, които се вкопчиха във въжето.

– Възелът е доста стегнат, но мисля, че ще се справя – каза тя.

Така изтекоха трийсетина минути. Тайлър чуваше напрегнатото дишане на Кати, но в крайна сметка тя успя и ръцете му бяха свободни. Той се наведе и бързо развърза краката си, а след това се погрижи и за нея.

– А сега какво? – прошепна тя.

– Ще излезем оттам – махна към прозореца Тайлър. – Успеем ли, ще изчезнем в гората.

– Ами ако някой пази отвън?

Той запретна единия крачол на широките си панталони. Към глезена му беше закрепен малък флакон.

– Лютив спрей – поясни той. – Една параноична идея на баща ми, която може би ще ни свърши работа.

Поеха предпазливо към прозореца, тъй като дъските на пода бяха стари и проскърцваха издайнически.

Тайлър повдигна черния плат и надникна навън.

– Слава богу, че е тъмно – прошепна той.

Заключването беше съвсем елементарно. Отне му по-малко от минута да отвори прозореца, като внимаваше да не изскърца.

Прескочи перваза и се обърна да помогне на Кати.

За миг спряха на място и се огледаха. Пред къщата беше паркиран черен джип – същият, който беше взел Тайлър от паркинга на мола. Беше го запомнил, тъй като това беше последното, което видя, преди да бъде упоен.

– По всичко личи, че наоколо е гора – каза той.

– А сега някъде? – попита Кати.

– Хей!

Обърнаха се едновременно и видяха един мъж, застанал на верандата.

– Бягай, Кати! – изкрещя Тайлър.

Тя не чака втора покана и изчезна в мрака. Мъжът затрополи след нея, но Тайлър му препречи пътя и насочи флакона с лютив спрей в лицето му. Мъжът изкрещя, блъсна се в него и двамата се търколиха на земята, преплели ръце и крака. После Тайлър видя нещо и изведнъж престана да блъска и рита в опит да се освободи.

Кати не беше избягала.

До нея стоеше мъж, опрял пистолет в главата ѝ.

Тайлър моментално спря да се съпротивлява.

– Голяма грешка, момче – изръмжа Алън Грант. – Непростима грешка!

– Не я наранявай, моля те! – извика Тайлър.

Пистолетът гръмна.