Кинг и Максуел

74.

Шон седеше в колата си заедно със Сам Уинго. Бяха паркирали срещу дома на Дженкинс.

– Каква полза от това? – попита Уинго.

– Три четвърти от работата на детектива не води до резултат. Но човек трябва да я свърши, за да стигне до онези двайсет и пет процента, които имат значение. Същото е и в Сикрет Сървис, но там числата са още по-фрапиращи – деветдесет процента скука и десет процента лудница.

– Не мога да нарека това другояче освен губене на време – поклати глава Уинго.

– Нима искаш да ми кажеш, че по време на службата си в армията не си бил принуждаван да проявяваш търпение?

– При нас съотношението е още по-тягостно – отвърна с въздишка Уинго. – Деветдесет и девет процента скука и един процент хаос. – Вдигна глава да го погледне и добави: – Извинявай, но започвам да си изпускам нервите...

– Засега синът ти е в безопасност – потупа го по рамото Шон. – Успяхме да спечелим малко време, но ако можехме просто да...

Той млъкна и погледна телефона си, които звънеше.

– Това е Едгар. Може би е успял да приложи магията си и вече знае как да проследим колата на Грант.

Оказа се обаче, че Едгар не е свършил нито една от двете задачи, но в замяна на това е постигнал нещо друго.

– Прегледах досието на Дженкинс и открих нещо, което може да ви е полезно.

– Какво е то?

– Данъчна декларация за още един имот освен къщата.

– Какъв имот?

– Четирийсет декара в окръг Рапаханък, Вирджиния. Проверих го в един стар имотен регистър, публикуван онлайн. Има и малка хижа. Изключително усамотено място е.

– Координати?

– Ще ти изпратя упътване как се стига до там. Желая ти късмет.

Шон изключи телефона и запозна Уинго с току-що получената информация.

– Допускаш, че държи там Тайлър и Кати? – изгледа го Уинго.

– Усамотено място в дълбоката провинция. Може би Грант е бил именно в хижата, когато е получил заплахата ни. Пътят до там със сигурност е доста повече от един час.

– Какво ще правим? Ще атакуваме ли?

– Не. Трябва да го направим по правилния начин.

Отново извади телефона си и набра Мишел, но се включи гласовата поща. Може би все още се намираше в болницата при Дейна.

Набра друг номер и насреща веднага вдигнаха.

– Специален агент Дуейн Литълфийлд – обяви мъжки глас.

– Обажда се Шон Кинг, агент Литълфийлд.

– Къде изчезна, по дяволите?

– Мисля, че разполагам с информация за местонахождението на Тайлър и Кати – каза Шон.

– Къде са?

– Ако са там, където предполагам, със сигурност ще има и въоръжена охрана.

– Имаме си специалисти в тази област, Кинг. Колко достоверна е твоята информация?

– Ще разберем, когато стигнем там.

– Когато стигнем ли? Няма да стане! Бюрото ще се справи и без вас!

Шон беше включил високоговорителя. Като чу последното изречение, Уинго светкавично протегна ръка и издърпа телефона от ръката му.

– Там държат сина ми! Няма да го оставя сам – изсъска той. – Пет пари не давам какви ги дрънкаш!

– Кой си ти, по дяволите? – учуди се Литълфийлд, после очевидно му светна. – Сам Уинго? Знаеш ли в какво си се забъркал? А също и Шон Кинг, който укрива беглец! Това е възпрепятстване на правосъдието, по дяволите! Да не говорим за останалите нарушения. Лошо ти се пише, Кинг!

Шон издърпа телефона от Уинго и му хвърли предупредителен поглед.

– Виж какво, Дуейн – започна той. – Дай първо да измъкнем децата. Мога да те уверя, че президентът отново ще стане благосклонен към ФБР, ако успеем да го направим. След това ще имаме достатъчно време да се занимаем и с малките подробности.

– Малки подробности?!

– Фокусирай се, Дуейн. Децата!

– Мога да изпратя Отряда за борба с тероризма. Те разполагат с достатъчно огнева мощ.

– Няма да стане! Ако се опитаме да угасим пожара с огън, всичко ще изгори!

– Пак ли ме учиш как да си върша работата? – изръмжа Литълфийлд.

– Помниш ли случая с отвличането на племенницата на предишния президент?

– Помня го.

– Аз и партньорката ми успяхме да я измъкнем жива и здрава. С една дума, имаме известен опит в тези неща и можем да помогнем.

– Уставът не го разрешава.

– Майната му на устава!

– Е, как тогава мислиш да го направим? – попита Литълфийлд.

– Аз и Уинго, ти и Маккини. Отиваме там по най-бързия начин и измъкваме децата.

– А къде остава партньорката ти Максуел? Чух, че може да рита задници, и то здравата.

– Опитах се да я открия, но не успях. А ние трябва да действаме незабавно.

– Лично аз бих го направил през нощта.

– Точно когато очакват нещо и са нащрек? – възкликна Шон и поклати глава. – Не, ще ги изненадаме, докато е още светло!

– Това не ми харесва.

Очите на Шон се спряха върху Уинго.

– Имаме човек, който е служил в специалните части. Освен това ти, аз и Маккини не сме аматьори. А онези непрекъснато губят жива сила и едва ли са отделили много хора за охрана. Можем да го направим, Дуейн. Всеки момент ще получа плана на хижата. Отиваме там, разузнаваме и нападаме.

– Но ако грешиш...

– Ако греша, прави с мен каквото искаш. Но сега ще действаме по моя начин.

– Добре. Кажи къде и кога.

Шон продиктува координатите и изключи телефона.

– Наистина ли си толкова сигурен, колкото звучеше? – изгледа го Уинго.

– Нищо подобно – промърмори Шон и включи на скорост.