Кинг и Максуел

49.

Уинго и Тайлър хукнаха наляво, а Шон и Мишел – надясно.

Групата въоръжени мъже ги атакуваха от изток и от запад, ала острият слух на Мишел все пак им даде някакво предимство. Но в момента то изобщо не изглеждаше достатъчно.

– Надолу по тази пътека, после вляво и ще стигнеш до колата ми! – извика Мишел и побутна Шон пред себе си. – Палиш мотора и ме чакаш точно две минути!

– Няма да те оставя сама срещу всичките тези хора – отвърна Шон.

– Снайперът е у мен. Ти просто се подготви да караш, но доста по-бързо, отколкото на идване!

– Ама...

– Тръгвай! – отново го побутна тя.

Шон хукна надолу по пътеката и изчезна наляво. Мишел се завъртя, направи светкавична оценка на обстановката и зае позиция зад едно паднало дърво. Опря пушката на дебелия ствол, погледна през мерника и насочи дулото в посоката, от която очакваше да се появи противникът. Направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, отпусна мускулите си и зачака.

Първият от преследвачите изскочи от мрака и заплати дързостта си с куршум в коляното. Той изкрещя и рухна на земята, стиснал с две ръце продупчената си става.

Без да губи нито секунда, Мишел скочи на крака и хукна надясно към две долепени едно до друго дървета.

Вдигна пушката и внимателно огледа терена. Този път противникът щеше да действа по-предпазливо. Не след дълго засече нова цел и бързо натисна спусъка.

Куршумът раздроби ръката на мъжа, останала за миг открита. Той падна, правейки отчаяни опити да спре кръвотечението.

Мишел отново смени позицията си веднага след изстрела. Едновременно с това напрягаше слух в очакване на познатите звуци. И те дойдоха.

Моторът на лендкрузъра забоботи равномерно.

Това означаваше, че Шон все пак беше успял да стигне до колата. Сега оставаше и тя да се добере до нея. В същия миг над главата ѝ свирна куршум, който пречупи един клон от дървото, зад което беше заела позиция. Дебел къс кора падна върху главата ѝ и рукна кръв. Тя отстъпи крачка назад, прицели се и изстреля пет патрона в бърза последователност.

После тресна единичен изстрел и тя смаяно се втренчи в човешката фигура, която полетя от някакво дърво на петнайсетина метра от нея. Разнесе се тежък тътен. Пистолетът изхвърча от ръцете на мъжа, претърколи се няколко пъти и спря в един дънер.

Тя се обърна в посоката, от която беше дошъл изстрелът.

Сам Уинго свали пистолета. За миг очите им се срещнаха.

Мишел му кимна признателно. В следващия миг Уинго вече го нямаше. Къде ли беше изчезнал Тайлър? Може би баща му го беше отвел на сигурно място, а след това се беше върнал да им помогне. Браво на него, помисли си с благодарност тя.

После се обърна и хукна по посока на ниското боботене на лендкрузъра, което помнеше не по-зле от собственото си име. Изскочи на малката полянка и зърна мъж, проснат по очи. В първия момент реши, че това е Шон, и се парализира от ужас. После джипът включи на заден и пътническата врата се отвори.

– Скачай вътре! – изкрещя Шон. – Бързо!

Изчака я да влезе и натисна педала до дупка. Джипът подскочи и се стрелна напред. Задницата му поднесе, но после гумите получиха нужното сцепление. Шон я погледна едва когато стъпиха на асфалта.

– Ти кървиш! – стреснато извика той.

– Благодаря ти, че забеляза – промърмори тя, вдигна някаква кърпа от боклука в краката си и започна да се бърше.

– Съмнявам се, че това нещо е чисто – подхвърли той.

– А пък аз се съмнявам, че изобщо ми пука!

– Добре ли си?

Мишел свали сенника, погледна се в огледалцето и отметна назад косата си. На челото ѝ имаше доста дълбока драскотина.

– Дреболия – рече тя. – Удари ме парче кора, а не куршум. – После измъкна от жабката флаконче антисептик, напръска раната и я покри с широка лепенка. Облегна се назад и каза: – Май и този път отървахме кожата...

– Да, но междувременно изгубихме Уинго и Тайлър – мрачно отвърна Шон. – Дано не са ги пленили или ликвидирали. – Кракът му рязко се вдигна от педала на газта. – Не мислиш ли, че трябва да се върнем за тях?

– Не. Според мен са добре.

– Откъде знаеш?

– Той ми спаси живота – едва чуто промълви Мишел.

– Кой?

– Сам Уинго. Някакъв тип, покачен на едно дърво, ме беше взел на мушка със снайпера си. Но Уинго го принуди да стреля по него точно когато се канеше да ми пръсне мозъка.

– Май наистина ще се окаже, че този човек е свестен – промърмори Шон.

– А какъв беше онзи мъж, проснат зад колата ми? – погледна го тя. – Какво се случи?

– Предполагам, че са ни проследили до тук. Или нас, или Тайлър. Защото едва ли са успели толкова бързо да засекат Уинго. Просто са оставили човек да наблюдава колата ни. Успях да му видя сметката, преди да ме свитне.

– Не чух изстрел – отбеляза Мишел.

– Защото го ударих по главата с един камък.

– Рискувал си да го приближиш?

– Не, улучих го от десетина метра.

– С камък?

– Не съм ли ти казвал, че в колежа бях питчър?

– За пръв път го чувам.

– Е, останах доволен, че все още съм запазил някакви умения.

– Сега какво?

– Проблемът е там, че са ни проследили, за да пипнат Уинго.

– А той си мисли, че ние сме ги довели?

– Не. Иначе онзи снайперист нямаше да се цели в теб. Освен това чух и други изстрели.

– Два от тях бяха мои. С цел временно отстраняване, а не ликвидиране.

– Значи Уинго знае, че и ние сме били нападнати.

– Което не дава отговор на въпроса, който ти зададох – каза Мишел. – Сега какво?

– Трябва отново да се съберем с Тайлър и Уинго. Нямаме друг шанс да постигнем някакъв напредък. Ако не, ще продължаваме да се въртим в кръг, докато не станем жертва на куршум или бомба.

– А как ще се "съберем" с тях?

– Много питаш! – отсече Шон. – Вместо това можеш да потърсиш и някой отговор!

– Ами добре. Вече знаем как изглежда Уинго, въпреки че е променил външността си.

– Е,и?

– Ако успеем да се доберем до записи от летищните камери, може би ще разберем как се е прибрал. Без съмнение със самолет, защото с кораб щеше да пътува значително по-дълго.

– Добра идея – кимна Шон.

– Благодаря – отвърна тя. – Такива ми хрумват най-много веднъж в годината.

– Но за да я реализираме, ще трябва да се обърнем за помощ към Маккини или Литълфийлд – каза той.

– Защо да доставяме удоволствие само на единия? По-добре да ги натиснем и двамата – предложи Мишел.

– Това ми звучи като план.

– Да се надяваме – рече тя, но в гласа ѝ се долови несигурност.