Кинг и Максуел

17.

Телефонът в офиса иззвъня секунди след като се прибраха. Обаждаше се Питър Бънтинг, президент на голяма компания за изпълнение на военни поръчки и пряк работодател на Едгар Рой.

Беше толкова ядосан, че Шон се принуди да отдалечи слушалката от ухото си поради силните му крясъци.

– За кого говорите, господин Бънтинг? – попита той, възползвал се от факта, че магнатът млъкна за момент, колкото да си поеме дъх.

Изслуша отговора и кимна.

– Ясно, ще имаме грижата. Съжалявам.

Бънтинг изкрещя още нещо ѝ затвори.

– Какво е станало? – попита Мишел.

Шон се обърна да я погледне.

– Току-що Едгар Рой е бил изведен от кабинета си от служители на Министерството на отбраната.

– Какво? Защо? – извика Мишел. – Ние ли сме причината?

Той кимна.

– Бънтинг не вижда друга причина за ареста му, а аз съм склонен да се съглася с него. Едгар му е казал за нашата среща… – Помълча малко и с лека въздишка добави: – Струва ми се, че Бънтинг беше доста ядосан.

– Чух го. Какво ти каза, преди да затвори?

– Нещо за тестисите ми, въпреки че използва друг, не толкова любезен термин.

Мишел се тръшна на стола си и погледна към вратата.

– Може би и ние трябва да очакваме гости.

– Едгар Рой е служител във фирма, изпълняваща поръчки на правителството, и това автоматично го превръща в държавен служител. Направи ни услуга в работно време и най-вероятно ще го накарат да си плати. От това обаче не следва, че ще го арестуват, тъй като е много ценен за тях.

– Не отговори на въпроса ми – каза Мишел. – Ние далеч не сме толкова ценни, така че най-спокойно могат да ни тикнат в някоя килия и да хвърлят ключа в морето!

– Ние не сме държавни служители. Освен това съществува една правна процедура, наречена habeas corpus, която все още означава нещо в тази страна. Длъжни са да обосноват пред съда законността на задържането ни.

– Да, но ние използвахме услугите на един гений на държавна служба, който хакна частен акаунт. Това не е ли незаконно?

– Все пак разполагаме с официалното разрешение на собственика на акаунта да проведем официално разследване. Тайлър ни нае.

– А след това ни уволни – напомни му Мишел.

– Нищо повече от техническа подробност.

– Ти го казваш.

– Все пак съм адвокат.

– Адвокатите непрекъснато дрънкат глупости, за които вземат куп пари.

– Ако дойдат да ни разбият вратата, ще имаме достатъчно правни основания да протестираме.

– Каква утеха – горчиво се усмихна Мишел. – Ще лежим пет години вместо десет.

– Склонен съм да вярвам, че този имейл действително е бил изпратен от Сам Уинго. А това означава, че армията е заблудила близките му жестоко и гадно.

– Но за какво съжалява този човек? – вдигна вежди Мишел. – Защо иска прошка от сина си?

– Може би защото го е излъгал? Или защото го е накарал да страда?

– Това са само предположения, които не водят доникъде!

– Имаме Тайлър – кротко отвърна Шон. – Имаме Кати, имаме и Дейна. Да не забравяме и държавната фирма ДТИ...

– Нека откъснем първо най-ниските плодове.

– Дейна? – вдигна вежди Шон.

– Не, имах предвид Кати.

– Тогава да се разделим.

– Аз ще поема Дейна, а на теб оставям Кати.

– Шегуваш се, нали? – колебливо попита Шон.

– Така ли мислиш? – изгледа го тя.

– Кати не ме познава. Освен това е малко неудобно да се срещам с гимназистка.

– В такъв случай ще действаме заедно. Винаги съм имала желание да се запозная с бившата ти жена.

– Винаги?

– От вчера насам.

– Може би все още не е направила нищо. Вероятно ще ѝ трябва повече време.

– Ти сам каза, че може да бъде много убедителна. Особено в избора на облекло.

– Защо не пратиш един есемес на Кати? Ако е открила нещо, ще се срещнем с нея. Аз пък ще пратя есемес на Дейна.

– А ДТИ?

– С удоволствие бих ги посетил, но най-вероятно са под наблюдението на Министерството на отбраната.

– Има ли закон срещу задаването на въпроси? Освен това те не са длъжни да ни отговарят, нали?

– Понякога хората си създават собствени закони.

– Ще ни е от полза да научим имената на някои колеги на Сам Уинго в ДТИ – каза Мишел.

– Доколкото успях да разбера, Уинго е работил в един от сравнително малките офиси на компанията. С не повече от двайсетина души. Сигурно всички се познават добре. Поне донякъде...

– Ами тогава защо не отидем пред този офис и да чакаме да излезе някой, който изглежда обещаващ?

– И това ще стане. Но след като се видим с Кати, ако има какво да ни каже. Добре е да пратиш есемеса още сега.

Мишел се подчини.

Изтекоха пет минути, но не се случи нищо.

– Май и тя ни е отрязала – промърмори Мишел, без да сваля очи от дисплея.

– Дай ѝ малко време.

След минута телефонът изпиука в знак на получено съобщение.

– Говорила е с Тайлър – обяви Мишел. – Ще се срещнем в същото бистро.

– Не е зле да си извадиш карта за "Панера" – посъветва я Шон.

– Тая работа става все по-странна – направи гримаса Мишел. – Не искам да се озова в някоя килия на ЦРУ, за която никой не подозира.

Шон преплете пръсти на тила си и се облегна назад.

– Честно казано, аз се безпокоя повече за Тайлър и мащехата му, отколкото за нас – промълви той.

– Защо? – попита Мишел.

– Тайлър е получил този имейл, а Едгар го хакна и разшифрова. Каква е гаранцията, че това няма да се направи и от трета страна?

– Значи знаят, че бащата е влязъл във връзка със сина си?

– И то след като са му казали, че е убит.

– Мислиш ли, че Тайлър може да сподели това и с някой друг?

– Силно се съмнявам, че е готов да го сподели с Джийн.

– Кати докладва, че е говорила с него. Може би ѝ е казал нещо.

– Надявам се да не са контактували по телефона или компютъра.

– Защото Пентагонът със сигурност ще ги засече – кимна Мишел. – Проблемът е там, че днешните хлапета вече изобщо не разговарят лице в лице. Предпочитат да си чатят.

– Дано този път са нарушили тази традиция – въздъхна Шон. – Би било за тяхно добро.

– Защо армията обявява някого за мъртъв, след като той е още жив?

– По няколко причини, но нито една от тях не звучи разумно.

– А на всичкото отгоре бащата иска прошка от сина си. Защото се е престорил на мъртъв? Защото го е подложил на подобен ужас?

– Може би – кимна Шон. – Но сега Тайлър вече знае, че е жив.

– Моля се на Бога да е така. Защото, ако се окаже обратното...

– Ще загуби баща си за втори път – довърши вместо нея Шон.