Кинг и Максуел

39.

Не след дълго стигнаха до дома на Шон и накратко му описаха ситуацията. Мишел остана изненадана от онова, към което прояви интерес партньорът ѝ.

– Защо онези нещастници пред училището казаха, че баща ти е дезертьор и престъпник? – попита той.

– Баща ми не е… – гневно започна Тайлър.

– Не съм казал какъв е – прекъсна го Шон. – Питам те откъде са стигнали до тази идея.

– Единият спомена, че го е чул от баща си – озадачено отвърна Тайлър. – А баща му е военен с чин подполковник, това го знам със сигурност.

– Възможно е да са си измислили всичко, Тайлър – обади се Мишел. – Просто за да те унижат.

– Не, тези тъпаци нямат толкова въображение – поклати глава момчето, помълча малко и добави: – Ако го е чул от баща си, който наистина е военен, значи армията има пръст в това.

– Едва ли – отвърна Шон. – Армията държи тази история да не се разчуе. Нейните хора настъпват срещу нас като танкове "Ейбрамс", въпреки че дори не носим униформи. Не виждам как ще допуснат техни хора да я раздрънкват. Всъщност не виждам как обикновените сержанти и офицери изобщо ще стигнат до подобна информация.

След тези думи Шон отвори лаптопа си и започна да чука по клавиатурата. Погледна информацията на екрана, натисна още няколко клавиша и доволно кимна.

– Проверих името на баща ти в Гугъл – каза той. – И ето какво излезе… – Завъртя компютъра така, че да го виждат, и добави: – Явно става въпрос за изтичане на информация, която все още не е разгласена от основните медии, но вече има три материала, свързани с нея. На практика материалът е само един, а останалите са негови версии. Това означава, че повечето онлайн издания току-що са подхванали темата.

Тайлър и Мишел се втренчиха в екрана.

– Вече знаят, че Джийн е изчезнала, да ги вземат мътните! – промърмори момчето. – Как са разбрали?

– Може би от източника на цялата информация, който се е погрижил да изчезне – подхвърли Шон.

След известно време приключиха с четенето. Мишел се облегна назад и се зае да обобщава материалите.

– И тъй, откраднати пари. Нелегални пари. Безследно изчезнал армеец на име Сам Уинго, свързан с тях. Белият дом и Пентагонът отказват коментар, с което се намеква на читателите, че става дума за прикриване на следи. Ясно е, това са източниците на бащата на онзи тъпак. Просто е прочел материалите в интернет.

– Това добре – кимна Шон. – Но кой, по дяволите, е източникът?

Мишел насочи поглед към края на първата статия.

– Ако това е първоначалният текст, който останалите са копирали, то авторът е Джордж Карлтън. Той има блог с военнополитическа насоченост – обяви тя и се извърна към Шон. – Познаваш ли го?

– Не чета блогове, но се питам дали господин Карлтън вече не е бил посетен от Министерството на отбраната.

– В биографичната справка пише, че живее и работи в Рестън. Така че може да са го посетили. Но едва ли биха одобрили появата на такъв материал.

– Не казвам, че преди да го публикува – поясни Шон. – Евентуално след това, за да открият източника. – Той отново погледна текста. – Белият дом е отказал коментар. Защо ли изобщо са им поискали такъв?

– Белият дом? – вдигна вежди Тайлър. – Какво общо с баща ми може да има подобно място?

– Точно това трябва да разберем – отвърна Мишел и отново се обърна към Шон. – Мислиш ли, че трябва да проверим блогъра?

– След тази статия най-вероятно се е покрил надълбоко.

– Колко надълбоко? На два метра под земята?

– Стига бе! – зяпна Тайлър. – Сериозно ли говорите?

– В какъв смисъл сериозно? – попита Шон. – Ако питаш дали е опасно, отговорът е "да".

– А дали бащата на Тайлър няма да потърси начин да го види? – попита Мишел.

– Това е следващата точка в дневния ред – каза Шон и погледна момчето. – Иска ли да се срещнете?

– Не знам – сви рамене Тайлър. – В имейла му не пише такова нещо.

– Напротив.

– Какво ми казваш?

– Аз ти направих акаунта в Джимейл, нали? Е, оставих си нещо като вратичка към него.

– Значи вече си го прочел? – попита го Тайлър.

Шон кимна и добави:

– И го разшифровах.

– Ти си имал заложбите на Стив Джобс, Шон, и признавам, че това ми харесва. Прави те по-секси – подкачи го Мишел. – Но защо, по дяволите, не си ми казал нищо?

– Защото го прочетох само пет минути преди да се появите – отвърна Шон и насочи вниманието си Тайлър. – И тъй, той иска да се срещнете. Определил е място и час и в момента чака отговор.

– Не мисля, че татко ще се зарадва да ви види с мен – притеснено отвърна момчето.

– Тоест възнамеряваш да отидеш сам? – сбърчи вежди Мишел. – А кой ще ти пази гърба?

– Аз… Още не съм мислил затова...

– Но баща ти със сигурност мисли, особено ако е такъв, какъвто си го представям. Едва ли ще си позволи да те изложи на опасност. Затова предлагам да му пуснеш един есемес и да му обясниш, че ние те охраняваме и е най-добре да се срещнем лице в лице.

– Ами ако откаже?

– Той няма голям избор – отвърна Мишел. – Не можем да те пуснем сам, защото е прекалено опасно.

– Предполагам, че си права – бързо отвърна Тайлър. – Татко едва ли иска да пострадам.

– Хубаво е, че го осъзнаваш – кимна Шон. – Изпрати му имейл, че можете да се видите на посоченото от него място утре вечер. Можеш да добавиш, че ние сме лицензирани частни детективи, които си наел да му помогнат. А на срещата ще разберем какво има да ни каже.

– Добре – съгласи се Тайлър.

– Шон! Я виж това!

Мишел сочеше екрана, на който се появи репортаж за експлозията в мотела.

– Полицията издирва мъж и жена, забелязани да напускат района на взрива.

– Може би трябваше да останем и да разкажем историята си на ченгетата – промърмори Шон.

– Късно е вече.

– Ей, хора – внезапно се обади Тайлър, изправен до прозореца. – В двора ви се промъкват някакви мъже!

Мишел и Шон се спогледаха и пристъпиха към прозореца.

Тя хлъцна, а той изпъшка.

– Мамка му! – изрекоха в един глас те.

– Приличат ми на командоси – добави Тайлър и предпазливо се оттегли към вътрешността на стаята.

– И са точно такива! – изръмжа Шон, обърна се към Мишел и заповяда: – Извади пълнителя си и го остави на масата! Веднага!

Тя мълчаливо се подчини, а той стори същото.

– Тайлър! Отиваш в кухнята и сядаш на масата с ръцете отгоре! След това изпълняваш всичко, което ти заповядат, ясно?

Лицето на момчето беше бяло като платно и то сякаш всеки момент щеше да припадне. Шон сложи длан на рамото му и окуражително се усмихна.

– Това ни се случва постоянно, Тайлър. Всичко ще бъде наред.

– Заклеваш ли се?

– Абсолютно. Хайде, върви в кухнята.

Мишел го изчака да се отдалечи и подхвърли:

– Кога за последен път си се изправял срещу командоси?

– За пръв път ми е.

– Страхотно!

– Няма да чакам предупреждение – добави той и се насочи към входната врата.

– Шон! Стой тук!

Но той вече беше навън с вдигнати ръце над главата си.

Насреща му имаше поне десетина въоръжени мъже с бронежилетки, които бързо го взеха на мушка.

– Какъв ви е проблемът? – подвикна той.

Един от мъжете пристъпи напред. Спуснатият визьор на каската му рязко отскочи нагоре.

– О, проблемът ни е много сериозен – поясни агент Маккини от МВС. – И ти си част от него!