Кинг и Максуел

53.

Мишел седеше на пасажерската седалка, вперила очи в телефона си.

Шон беше зад волана на колата, която взеха назаем от един приятел. Прекараха нощта в един мотел, където платиха в брой.

– Някакъв резултат? – попита той.

– Едгар отново свърши работа. Номерата на колата на Уинго са свалени от конфискуван преди месец автомобил, прибран на полицейски паркинг.

– Откраднал ги е, значи – промърмори Шон. – За да ги сложи на кола, която най-вероятно е взел под наем. Използва фалшива самоличност и не иска да го разкрият.

– Точно така – кимна тя. – Може би разполага само с един комплект фалшиви документи и една кредитна карта. Анулират ли я, остава без средства.

– А другата кола?

– Регистрирана е на фирмата "Виста Трейдинг" със седалище във Вашингтон. Офисът им се намира в близост до Ел Стрийт, на северозапад от тук.

– Знаем ли нещо за тази "Виста Трейдинг"?

– Консултантски услуги в областта на военните доставки. Работят в много страни, но явно са фокусирани върху Близкия изток.

– Толкова фокусирани, че да откраднат един милиард евро?

– Може би.

– Някаква връзка с "Херон Еър Сървис"?

– Не се споменава за такава.

– Проучи ли по-задълбочено "Херон"?

– Частна компания за чартърни полети. Притежава десет самолета, осъществяващи презокеански полети.

– Човекът зад волана?

– Няма негови снимки в мрежата. Президент на "Виста" е някой си Алън Грант. Биографията му е публикувана в сайта. Семеен, наближаващ четирийсет. Бивш военен с магистратура по бизнес администрация от "Уортън". Ето и снимката му – поднесе му телефона си Мишел. – Хубав мъж.

Шон бегло погледна дисплея.

– Но няма снимка на онзи, когото видяхме? – подхвърли той.

– Не и в сайта на "Виста" – каза тя. – А пък "Херон" изобщо няма сайт, което ми се струва странно.

– Ако е забъркан по някакъв начин, снимката му скоро ще се появи навсякъде.

– Как ще стигнем до "Виста"?

– Няма да е лесно, тъй като някои от тях може би вече познават физиономиите ни. По тази причина отпада обичайният план да се свържем директно.

– Можем да ги поставим под наблюдение и да видим какво ще излезе.

– Или пък да се поразровим около тоя Грант. Минало, бизнес контакти, с какво се е занимавал преди. Ти спомена, че е бивш военен, нали?

Тя кимна.

– В биографията му не пише къде и кога е служил.

– Пентагонът поддържа безупречен архив. Ще се опитам да надникна, но много дискретно.

– И тъй, защо са били отмъкнали тези пари?

– Един милиард евро сами по себе си са достатъчен мотив, не мислиш ли?

– А какво ще кажеш за блогъра, хвърлил бомбата, че те са били предназначени за финансиране на мюсюлмански бунтовници?

– Мога да те уверя, че това само усложнява нещата.

– Загрижеността на Белия дом сочи, че не става въпрос само за кражбата на парите, Шон.

– Може би трябва да поразровим около този блогър. Как му беше името?

– Джордж Карлтън, адресна регистрация в Рестън. Но ти вече спомена, че най-вероятно се е покрил.

– Значи ще трябва да се разровим по-надълбоко. Длъжни сме да открием източника му, а най-бързият начин за това е да открием самия Карлтън.

– Искаш ли да накарам Едгар да проучи Грант и "Виста"?

– А ти мислиш ли, че ще пожелае? Последния път си имаше сериозни неприятности.

– Мисля, че ще се навие, стига да го помолим и двамата – погледна го Мишел.

– Защо и двамата?

– Той прилича на теб, Шон.

– Глупости! С този двуметров ръст прилича единствено на център-нападател от Националната баскетболна лига.

– Знаеш какво имам предвид.

– Ще бъда много изненадан, ако Бънтинг ни допусне до него след всичко, което се случи.

– Все пак ние спасихме живота на Едгар – каза тя. – А той е много специален и почтен човек. Никога няма да забрави какво сме направили за него.

– Добре – въздъхна Шон и погледна през страничното стъкло. – Обади му се и поискай среща. Може би ще успеем да го направим дискретно, но той трябва да е убеден, че не бива да оставя следи. Хич не ми се ще Бънтинг отново да ме стисне за гърлото.

– Все пак зад нас стои самият президент, Шон – отвърна тя. – А той е много по-важен от Министерството на отбраната и Питър Бънтинг, нали?

– Имаш право – усмихна се Шон.

– В такъв случай потегляй и внимавай да не ни проследят.

Той включи на скорост, а Мишел започна да набира Едгар.

Два часа по-късно седяха срещу Едгар Рой. Намираха се в едно кафене на открито, което беше на много километри от мястото, където той се трудеше в полза на американското правителство.

– Съжаляваме за това, което се случи преди известно време, Едгар – каза Мишел.

– Господин Бънтинг беше много ядосан – отвърна, без да я поглежда, Едгар. – А аз не обичам да ми крещят.

– Аз също – обади се Шон. – Благодарим ти за проверката на онези номера. Надявам се, че господин Бънтинг не е разбрал за нея...

– Той е умен, но не чак толкова– рече Едгар.

– Искаш да кажеш, че този път успя да прикриеш следите си? – каза Мишел.

– Харесва ми да ви помагам, защото знам, че вие помагате на други хора. Точно както на мен.

Шон погледна към Мишел и кимна.

– Това е вярно, Едгар. Ако не беше важно, изобщо нямаше да потърсим услугите ти. Всъщност сега изпълняваме задача, която ни е поставена от самия президент на САЩ.

– В такъв случай господин Бънтинг едва ли ще има нещо против помощта, която ви оказвам. Какво ви трябва?

Те му обясниха накратко за "Виста Трейдинг" и Алън Грант.

– Всичко, което можеш да откриеш за компанията и нейния президент – обобщи Мишел.

– И той ли е забъркан в това? – попита Едгар.

– Само подозираме – каза Мишел.

– Започвам още днес.

– Ами защитната стена? – изгледа го Шон.

– В момента се занимавам само с поддръжката ѝ и имам достатъчно свободно време.

– Тоест ще си вземеш малко отпуск от битката за спасяването на света? – подхвърли с усмивка Мишел.

– Моля? – изгледа я Едгар.

– Шегичка – рече тя.

– Аха – кимна високият мъж и направи опит да отвърне на усмивката ѝ. – Но имайте предвид, че това ще ми отнеме известно време.

– Няма проблем – отвърна Шон. – Ние и без това трябва да направим известни проучвания в Пентагона. Можеш да ни изпратиш имейл с това, което откриеш.

– Използвате ли някакъв шифър?

– Ами… – поколеба се Шон. – Само защитена парола.

– Нула-пет-нула-осем, нали? Не е нищо особено.

– Откъде я знаеш? – смаяно го погледна Шон.

– Рождената ти дата, обърната наобратно. Открих я от третия път, докато хаквах пощата ти. Ако знаех, че е толкова елементарна, положително щях да успея и на втория.

– А защо си ме хакнал?

– Тогава все още не те познавах добре. Не бях сигурен, че си мой приятел. Иначе никога не хаквам приятелите си.

– И Мишел ли хакна?

Едгар извърна очи към нея.

– Не.

– Защо? – попита Шон.

– Защото веднага разбрах, че госпожица Максуел е моя приятелка.

– Благодаря, Едгар – усмихна се Мишел и закачливо го смушка в ребрата.

– Ще си сменя паролата с нещо по-сложно – рече Шон.

– Направи го, но не включвай рождената си дата. Това е твърде елементарно.

От изражението на Шон личеше, че намеренията му са сериозни.

– И какво предлагаш? – притеснено попита той.

– Случайно избрани букви и цифри, които да нямат нищо общо с личните ти данни. Минимум трийсет на брой, но не ги записвай никъде.

– Страхотно! – мрачно промърмори Шон. – Но как точно да запомня трийсет случайно избрани букви и цифри, без да си ги запиша някъде? Така ли се прави непробиваема парола?

– Не можеш да запомниш трийсет знака? – объркано го погледна Едгар.

– Абсолютно не! – твърдо отвърна Шон.

– Той е по-стар, Едгар – сладко пропя Мишел. – Не можеш да си представиш колко мозъчни клетки губи всеки ден...

– Съжалявам да го чуя – сериозно отговори Едгар. – В такъв случай предлагам да ги намалиш до двайсет и пет, но не по-малко.

– Много ти благодаря – кимна Шон. – Веднага се залавям за работа.