18.


– Как е Тайлър? – попита Мишел.

Тя и Шон седяха на една маса в "Панера" заедно с Кати Бърнет.

– Не е много добре. Мрачен е и няма желание да говори.

– Но ти каза, че все пак е разговарял с теб – отбеляза Шон.

Кати започна да си играе с книжната опаковка на сламката, потопена в чашата със сок.

– Малко – кимна тя.

– Лице в лице, а не по телефона, така ли? – попита Мишел.

– Аха. Днес ме откара вкъщи. Разговаряхме в задния двор.

– Какво ти каза?

– Тайлър има ли някакви неприятности? – отговори с въпрос момичето.

– Не – поклати глава Шон. – Но може би си мисли, че има.

– Според мен е доста разтревожен.

– Просто ни предай разговора, а ние ще преценим за какво става въпрос – рече Мишел.

– И наистина ще му помогнете, нали? – попита момичето.

– Той сам ни потърси, Кати – искрено отвърна Мишел. – Помоли ни да разберем за какво става въпрос. Това означава, че е наш клиент, а ние правим всичко възможно да защитаваме интересите на клиентите си.

Шон мълчаливо кимна в потвърждение на думите ѝ.

– Каза ми, че има нещо странно в смъртта на баща му.

– В какъв смисъл странно?

– Армията официално го уведомява за това, но той е на мнение, че не му казват всичко.

– Какво има предвид? – попита Мишел, въпреки че знаеше отговора.

– Не ми каза. Но е убеден, че армията си играе с него. На няколко пъти променяли версията за смъртта. Отначало му казали, че трябва да замине за "Доувър", за да посрещне ковчега, а след това обявили, че ще има някакво закъснение.

– Колко голямо закъснение? – попита Шон.

– Не разбрах. Тайлър беше доста разстроен.

– Да ти е споменавал за някакви получени наскоро имейли?

– Имейли ли? – учудено го погледна Кати. – От кого?

– Не знам, просто питам. Мъчим се да си изясним ситуацията.

В очите на момичето се появи подозрение.

– След като Тайлър ви е наел, защо не му зададете лично тези въпроси?

Шон и Мишел се спогледаха.

– Малко е сложно, Кати – промърмори той.

– Искаме да получим информация от някой негов приятел – добави Мишел. – да разберем какво говори, как се справя. Наясно сме, че е страшно разстроен и може би не разсъждава трезво. Това, което чухме от теб досега, потвърждава всичко, което е споделил с нас.

Кати кимна, очевидно приела обяснението.

– Каза ми, че не вярва на армията – добави тя.

– Напълно разбираемо е – каза Шон. – А какви са отношенията между него и втората му майка?

– Не спомена за нея. Той рядко говори за Джийн. Знам, че живеят заедно, но това е всичко. Според мен те почти не контактуват помежду си.

– Кога се уволни баща му?

– Преди около година.

Шон усети, че подозренията на момичето отново се пробуждат, и побърза да каже:

– А твоята майка? Колко време ѝ остава да служи?

– Две години. Възнамерява веднага след това да се пенсионира, за да може да се наслади на свободното си време, преди наистина да е остаряла. Все пак скоро ще навърши петдесет...

Шон и Мишел отново се спогледаха.

– Е, това си е една преклонна възраст – подхвърли той.

– Тогава вече си с единия крак в гроба – ухили се Мишел.

– Питам се дали Сам Уинго е отслужил двайсетте години за военна пенсия – промърмори Шон.

– Едва ли – обади се Кати. – От Тайлър знам, че е постъпил в армията, когато е бил на двайсет и пет. Според документите е загинал на четирийсет и пет. Това означава, че преди година, когато се е уволнил, е имал по-малко от двайсет години служба.

– Но защо човек като него напуска армията, след като се е блъскал цели деветнайсет години? – попита Мишел.

– Може би защото си е намерил по-добра работа, за повече пари.

– Възможно е – кимна Шон, но далеч не изглеждаше убеден.

– Забелязала ли си да живеят по-нашироко? – попита Мишел. – Не са сменяли жилището си, нали? Имам предвид нова кола, компютри, ремонти?

– Нищо подобно – отвърна Кати. – А и Тайлър никога не е говорил за такива неща. Къщата им е прилична, но все пак доста обикновена.

– Защо тогава се е уволнил, след като не е било за пари? – замислено промълви Шон и погледна към Кати. – Тайлър споменавал ли ти е за новата работа на баща си в ДТИ?

– Единственото, което каза, беше, че баща му е търговец. В смисъл, че се е срещал с клиенти и им е продавал разни неща.

– ДТИ е специализирана фирма за преводи, действаща основно в Афганистан – отбеляза Мишел. – А за продажбата на такива услуги едва ли е нужен голям търговски отдел.

– Майка ми твърди, че е адски трудно да продадеш нещо на държавата – сви рамене Кати. – Заради огромната бюрокрация и купищата ограничения. Но успееш ли, парите са много добри. За тази цел обаче трябват връзки, и то яки...

– Тоест няма нищо по-разумно от това да назначиш един ветеран, който да продава специфични услуги на армията – обобщи Мишел и хвърли поглед към Шон.

Той бавно кимна и отново насочи вниманието си към момичето.

– Можеш ли да се досетиш за още нещо, което да ни помогне, Кати?

Тя понечи да поклати глава, после спря.

– Всъщност да. Спомням си, че ми каза нещо. Вероятно не е важно, особено след като баща му вече е мъртъв...

– Какво? – попита Мишел.

– Двамата използвали шифър, който разбирали единствено те. Особено за имейлите, които баща му е изпращал след завръщането си в армията. И аз правех нещо подобно, когато мама беше на мисия в чужбина

– Тайлър обясни ли ти какъв е този шифър? – попита Шон.

– Не – отвърна Кати и въздъхна. – Не разбирам защо всичко това се случва на него, но знам, че той няма никаква вина.

– Права си – кимна Мишел.

– Трябва да тръгвам, защото мама ме чака – каза Кати, след като погледна часовника си.

– Искаш ли да те закараме? – попита Мишел.

– Няма смисъл. Автобусната спирка е отсреща.

– За нас не е проблем, но ти си умна, след като отказваш да се качиш в колата на почти непознати хора – отбеляза Шон.

Кати се усмихна срамежливо, грабна сака си и тръгна към изхода.

– Надявам се да можете да помогнете на Тайлър – подхвърли през рамо тя.

– Непременно ще му помогнем – обеща Мишел.

– Научихме доста неща, но едва ли някое от тях ще ни свърши работа – каза Шон, след като момичето излезе.

– Не мога да разбера защо един ветеран напуска армията само година преди да получи пълната си пенсия – промърмори Мишел.

– Трябва да е имал ужасно убедителни причини. Освен това при Уинго със сигурност не става въпрос за дисциплинарни проблеми.

– Точно така. Изпращат го в чужбина директно от резерва. Няма как да е направил някакво провинение, за което да го наказват.

Мишел се извърна към вратата и изведнъж застина.

– О! Нещата май ще станат напечени.

Шон се обърна да проследи погледа ѝ.

На прага стояха двама мъже с военни униформи и оглеждаха заведението. В следващия миг ги забелязаха и с решителни крачки тръгнаха към тях. И двамата бяха въоръжени.

Загрузка...