Кинг и Максуел

51.

Тайлър седеше на тънкия матрак и не сваляше очи от баща си.

Изправен до прозореца с пистолет в ръка, Сам Уинго бе отместил леко пердето и наблюдаваше обстановката край хотела.

– Тате? – повика го с треперещ глас момчето.

Уинго му направи знак да пази тишина и остана още известно време до прозореца. Опитваше се да не пропусне нищо. Улицата в двете посоки, покривите и прозорците на околните сгради, паркираните пред хотела коли и хората по тротоарите.

Накрая пъхна пистолета в кобура и се обърна към сина си. Понечи да каже нещо, но видя ужаса в очите на момчето и замълча. После придърпа един стол до леглото и седна, почти докосвайки коленете на Тайлър.

– Съжалявам, момчето ми – промълви той. – Не биваше да те подлагам на всичко това.

– Аз… Аз просто се радвам, че си жив, тате.

Уинго го прегърна през раменете, помълча малко, отдръпна се и заговори:

– Първо, знам абсолютно всичко, което си чул по телевизията. Не съм откраднал тези пари и не съм предател. Просто ми погодиха номер.

– Знам, тате. Дори за миг не съм си помислил, че може да си станал крадец и предател.

– Но аз съм твърдо решен да открия хората, които ме насадиха така!

– Не се съмнявам.

Замълчаха, вперили очи един в друг.

Накрая Уинго скочи и започна да крачи напред-назад из стаичката.

– Тук ли ще останем? – огледа се Тайлър. – Трябва да ходя на училище, а след това и на тренировка.

Уинго спря на място и се втренчи в него.

– Не можем да останем тук – поклати глава той. – А що се отнася до училището и плуването… – Той отново закрачи напред-назад, без да довърши мисълта си.

– Разкажи ми за Джийн – каза Тайлър.

– Какво за нея? – попита баща му и тежко се отпусна на стола.

– Коя е тя?

Уинго видимо се смути от този въпрос.

– Вече чух, че е била внедрена, докато ти си бил убеден, че работи заедно с теб – побърза да добави момчето… – По-вероятно е работила за някой друг, шпионирала те е.

– Кой ти каза това?

– Шон и Мишел.

– Тоест Кинг и Максуел, частните детективи?

– Да. Вярно ли е това, тате? Внедрена ли е била?

– Сложно е, Тайлър.

Момчето се намръщи и изпъна гръб.

– Не е сложно, тате – отсече то. – Или е била внедрена, или не е била.

Уинго положи длани върху коленете си.

– Джийн имаше задачата да се грижи за теб, докато съм в чужбина.

– Задачата? – вдигна вежди Тайлър. – Вие женени ли сте изобщо?

– Не – поклати глава Уинго. – Нещата бяха други. Просто задачата ѝ беше такава. Да стои при теб, докато ме няма.

– Задача да стои при мен?! Тоест на мястото на мама се появява жена, която изпълнява задача?

– Не си ме разбрал правилно, сине– почервеня Уинго.

– А на всичкото отгоре не ми каза нищо почти цяла година! На мен, собствения ти син! Нямах право да знам, така ли?!

– Мисията беше строго секретна, Тайлър – рече Уинго. – Нямах право да говоря за нея пред абсолютно никого.

– Страхотно! Значи аз не съм бил сред удостоените. Радвам се, че си имал основателна причина да мълчиш.

След тези думи скочи от леглото и се насочи към прозореца.

– Не отивай там, Тайлър! – възкликна Уинго.

– Не се безпокой за мен, тате. Аз не съм сред удостоените и нямам никакво участие в мисията.

– Моля те, Тайлър! Не можех да ти кажа!

– Не можеше или не искаше? – обърна се да го погледне момчето. – Не знаех дори дали все още служиш в армията! Беше ми казал, че работиш в някаква фирма.

– Това беше част от прикритието – отчаяно въздъхна Уинго.

– От прикритието, значи! Включително и от мен!

– Дал съм клетва да служа на родината си по най-добрия начин, сине.

– А родината винаги е по-важна от семейството – горчиво отвърна Тайлър. – Може би и аз трябва да постъпя в армията, след като завърша гимназия. По този начин няма да се оплакваш, че не споделям нищо с теб. Защото ще служа на родината!

– Не се гордея с постъпката си, сине. Напротив, чувствам се ужасно!

– А не помисли ли как ще се почувствам аз?

Уинго отвори уста да каже нещо, но после се отказа.

– Какво ще правим сега? – попита момчето и отново се обърна към прозореца.

– Искам да разбера кой ме е предал – каза твърдо Уинго.

– Как?

– Имам известни подозрения.

– Ами аз?

– Няма как да се върнеш в училище. Не и сега. Ще трябва да останеш с мен, за да си в безопасност.

– Ти уби човек! – каза Тайлър. – Видях те.

Уинго стана и пристъпи към него.

– Съжалявам, че се случи пред теб, но нямах избор. Той се готвеше да я застреля.

– Мишел Максуел – кимна момчето. – Харесвам я. Харесвам ги и двамата.

– А вярваш ли им?

– Да. Ти също трябва да им се довериш. Те са умни и могат да ти помогнат.

Уинго дръпна сина си от прозореца и го накара да седне на леглото.

– Не съм сигурен, че трябва да се доверяваме на когото и да било, Тайлър.

– Те наистина могат да ти бъдат полезни, тате!

– Заради тях ни откриха.

– Не са виновни за това.

– Нямаме право на грешки, Тайлър – отсече Уинго.

– Ще им позволиш ли да ти помогнат?

– Мисля, че не.

– Тогава аз се връщам при тях!

– Казах ти, че трябва да останеш с мен.

– Каза го, но това не означава, че ще го направя.

– Ти си мой син! Не съм пропътувал над дванайсет хиляди километра, за да те изгубя отново!

– Но аз съм вън от играта и ти не можеш да ми споделиш нищо. Как тогава да ти помогна?

– Като останеш край мен, за да бъдеш в безопасност.

– При тях също ще съм в безопасност.

– Въпросът не подлежи на обсъждане, Тайлър! – отсече Уинго.

– Как ще ме държиш в безопасност, докато търсиш онези, които са те натопили? Няма начин!

Уинго притисна слепоочията си с длани.

– Вразуми се, тате! Ти имаш нужда от помощ. Имаш нужда от Шон и Мишел.

Баща му бавно се отпусна на стола.

– Наистина ли мислиш, че могат да помогнат?

– Абсолютно!

– А на мен вярваш ли ми?

– Повярвах ти, когато каза, че си невинен – втренчено го погледна Тайлър. – Но не съм сигурен, че ти вярвам за останалото. Все още не.

– След всичко, което се случи, едва ли мога да те обвинявам – бавно изрече Уинго.

– Но ти си мой баща и трябва някак да се справим заедно.

– Имаш право.