Кинг и Максуел

67.

– Къде ще стане размяната? – попита Уинго. Най-после се бяха обадили. Случи се на следващата вечер, когато навън се лееше пороен дъжд, а температурите рязко спаднаха. Циклонът бушуваше с пълна сила.

Преправеният глас звучеше механично, но изречените от него думи бяха зашеметяващи.

– Размяна няма да има.

Шон и Мишел се спогледаха стреснато. Уинго беше включил високоговорителя на телефона си, за да чуват и те.

– Какви ги дрънкаш? – рязко попита той. – Готов съм да се предам, но само ако освободите сина ми!

– Ти можеш да си мислиш така, но ние сме на друго мнение.

– Тогава какво?!

– Успокой се, Уинго. Няма да правиш нищо. Искаме да останеш в неизвестност, нищо повече. Изпълниш ли това, ще видиш сина си жив. Не го ли изпълниш, той е мъртъв.

Уинго хлъцна и покри лицето си с длани. Мишел съчувствено го докосна по рамото.

– Каква е гаранцията, че ще го направите?

– А ние как да сме сигурни, че можем да ти се доверим?

– Как ще разберете, че наистина съм изпълнил желанието ви?

– Ще разберем, Уинго. Имаме си начини. Нищо не може да остане скрито. Ако решиш да говориш с някого, да отидеш някъде, да съобщиш на ФБР за изчезването на сина си и да им помагаш в издирването му, ние ще разберем. И тогава край със сина ти. Това можем да ти го гарантираме.

Шон посочи телефона и докосна ухото си.

– Тайлър – беззвучно размърда устни той.

– Искам да говоря със сина си! – отсече Уинго. – Още сега! Иначе няма сделка!

Няколко секунди по-късно се чу гласът на Тайлър.

– Тате?

– Тайлър! Добре ли си?

– Уплашен съм, тате. Тези хора...

Разнесе се пропукваме и гласът изчезна.

– Тайлър! – изкрещя Уинго. – Тайлър!

– Покрий се, Уинго – прозвуча отново механичният глас. – За да го видиш отново.

– А Кати Бърнет?

– Покрий се и ще видиш сина си!

Линията прекъсна.

Уинго бавно изправи гръб.

– Това е неочаквано развитие – промърмори Шон и потърка брадичката си.

Мишел не сваляше очи от лицето на съкрушения баща.

– Ще го освободим, Сам – съчувствено рече тя.

– Няма как да си сигурна – горчиво отвърна Уинго. – А и, изглежда, Кати е мъртва.

Мишел погледна партньора си и замълча. Наистина имаше вероятност Кати Бърнет да е мъртва.

– Няма какво повече да направим – вдигна глава Уинго. – Освен да чакаме и да се молим на Бог да удържат на думата си.

– Това се отнася за теб, но не и за нас, Сам – каза Шон. – Ние ще продължим да работим.

– Но така ще изложите Тайлър на опасност!

– Той вече е в опасност – въздъхна Мишел. – Не бива да се заблуждаваме, че ще го пуснат доброволно, дори ти да се покриеш. Това е жестоката истина и ти я знаеш, нали?

Уинго се втренчи в нея и на челото му се появиха дълбоки бръчки.

– Да – мрачно кимна той.

– Ще имаме шанс да стигнем до Тайлър и Кати само ако продължаваме да ги търсим.

– Но как ще ги открием? Не разполагаме с никакви следи!

Шон седна до него.

– Знам, че си в невероятен стрес, Сам – каза той. – Самият аз никога не съм бил баща и едва ли мога да разбера всичко, което изпитваш в този момент. Но имам една молба – довери ни се. Ние знам за какво става въпрос и ще направим всичко възможно да ги върнем живи. И двамата.

Мишел клекна от другата страна на Уинго.

– Тайлър е единствената причина да се заемем с всичко това, Сам – прошепна тя. – Още в първия момент усетих, че нещо с него не е наред. Ти страшно много му липсваше. Не можеше да приеме, че си мъртъв. Искам да знаеш, че ще направя всичко възможно и ще рискувам живота си, за да го върнем жив и здрав.

– Хубаво – кимна Уинго. – Вярвам ви. И от цялото си сърце ви моля да откриете и приберете децата!

Оставиха Уинго в мотела и скочиха в лендкрузъра.

– Обещахме му много и сега е време да удържим на думата си – рече Шон.

– Ами Кати?

– Казахме и двамата. Каквото и да значи това.

– Ами ако е мъртва?

– Можем само да опитаме, Мишел. Нищо повече.

– При Едгар ли отиваме? Току-виж, е успял да засече айпи адреса на източника на Карлтън...

– Щеше да ни се обади – поклати глава Шон. – Няма смисъл да му висим на главата. Гениите работят най-добре, когато са сами.

– Тогава къде отиваме?

– Имаме една следа, която все още не сме проверили.

– Коя е тя?

– Връзката между "Херон Еър Сървис" и "Виста Трейдинг".

– Едгар не успя да открие нищо нередно.

– Той е гледал пиксели, само толкова. А ние трябва да се заровим в боклука, за да открием боклук. Така както правят детективите.

– Но нали не искаме да бъдем разпознати?

– Скришом ще го направим.

– Добре, какъв е планът?

– Той ще зависи от обстоятелствата.

– Тоест нямаш план и ще ти трябва известно време, за да измислиш нещо.

Шон се намръщи.

– Чувствай се свободна по всяко време да предложиш свой план.

Тя въздъхна и погледна през страничното стъкло.

– Не бива да се провалим, Шон. Залогът е прекалено голям.

– Залогът винаги е голям.

– Имах предвид децата.

– Не ни е за пръв път. И никога не сме позволявали някой да умре. Ще ги открием и ще ги приберем у дома.

– Просто се надявам, че и сега ще успеем.

Замълчаха. Няколко секунди по-късно Шон внезапно се обади:

– Всъщност мисля, че ще успеем.

– Вече имаш план? – стрелна го с поглед тя.

– Току-що го измислих.