Клопка

Тридесет и втора глава

— Братя Флек — каза Дафни. — Искаш ли да чуеш това?

Болд седеше на бюрото си, все още потънал в мисли за посещението си при Ла Моя в болницата. Той кимна утвърдително, като през цялото време си мислеше за празното място на Ла Моя.

— В случая имаме направо класически пример за Свенгали31. Брайс Абът Флек — по-големият брат, постоянно се забърквал или измъквал от някакви неприятности — най-вече се забърквал — откакто се научил да кара велосипед. Училищният побойник. Бягства от часовете. Дребни кражби — велосипеди, цигари от бакалията. Няколко ареста за палеж като малолетен. Притежание на автоматичен нож. Кражба на автомобил на зрялата възраст от четиринадесет години. Обир на магазин за алкохол на петнадесет.

— Истински примерен гражданин.

— Трудно дете. Израснал в каравана в нефтените полета на Колорадо. Обвинен в изнасилване, когато бил осемнадесетгодишен — оказва се, че е станало със съгласието на потърпевшата, обвиненията отпадат. Пребил доста хора. Страшно неуравновесена личност. Списъкът няма край.

— Няма нужда толкова да се палиш — каза Болд.

Професионалният интерес на Дафни към престъпното съзнание надхвърляше нормалните за всеки обикновен човек граници. Тя винаги търсеше начин да разпита престъпниците, преди да бъдат арестувани — докато все още бяха самите себе си.

Тя го изгледа с неодобрение и продължи:

— Непрекъснато влизал и излизал от младежки изправителни домове. Шест месеца за едно, година и половина за друго — заведения с лек или общ режим, но никога в голямата каменна къща. Превъртаме бързо напред. Сега е на тридесет и три, има две скорошни углавни престъпления в досието си, едно нападение с утежняващи вината обстоятелства, една кражба в особено големи размери.

— Задръж за момент — каза тя, като направи знак на Болд да забрави за малко за Брайс Абът. — Връщаме се назад. Дейвид Ансел Флек. Малкият брат. Същият къмпинг за каравани, същите родители, същите училища. Но не бяга от часовете. Никакви арести до седемнадесетата му година, а и тогава е за скитничество и нарушаване на полицейския час след едно зимно наводнение, което отнесло караваната на семейството и майка му с нея. Сведенията са доста оскъдни, но в една статия от „Денвър Поуст“, която успях да изтегля от Мрежата, се споменава името й — Ейдриън Абът Флек — загинала от токов удар по време на наводнението. Трябва да е била майката. Бащата зарязал синовете и заминал за полетата в Аляска. Дейвид се запилява на юг, въпреки че никога не напуска Колорадо — едва ли може да се каже, че влиянието на брат му е положително. После постъпва в армията, служи две години, следва самоотлъчка по време на отпуск. Арестуван при един от обирите на брат му. Предават го на армията. Изпращат го за няколко месеца в дисципа, дослужва и на двадесет и три е уволнен с лишаване от почетни знаци. Данните в данъчните регистри показват, че няколко месеца е работил във фирма за компютърен софтуер. Дали в деловодството или като програмист, не знаем, но общо взето, влязъл е в правия път. Точно в този период брат му Брайс усърдно си създава име сред местните служители на закона — следват арест след арест, като все по-често прибягва до употреба на насилие. Внимавай сега — следващата работа на Дейвид е в някакъв магазин за електроника с намалени цени — от типа „Най-изгодна покупка“. За две години се издига до управител — вече е на двадесет и пет, двадесет и шест години. Непосредствено след една голяма доставка, в магазина на Дейвид е извършен обир — двадесет и четири телевизора, видеокасетофони, около петдесет компютъра. Дейвид е арестуван и в края на краищата си признава. Тъй като това е първото му углавно престъпление, присъдата е между две и седем години.

— В Итъридж — каза Болд.

— Точно така.

— При добро държание ще излезе след две.

— Точно така. Което значи, че имаме с какво да го притиснем. Ако убедим по-малкия брат Дейвид, че с двете нападения над Санчес и Ла Моя, още първият полицай, който зърне Брайс, ще го направи на решето, може би ще ни каже къде да открием брат му. Или може би просто ще продължим да го заплашваме, че ще прибавят още десет години към присъдата му, макар че първия път това определено не подейства.

— По-скоро бих наблегнал на факта, че животът на брат му е в неговите ръце. Само дето не можем да докажем, че нито единия, нито другият е извършил нападението над Санчес. Нали помниш, липсват данни, че се е обаждал по телефона по време на рекламната кампания. Освен това не можем да докажем, че именно Брайс е нападнал Ла Моя. Така че в най-добрия случай можем да говорим за взломна кражба, освен ако Кавамото не успее да го разпознае.

— Някой е слязъл от този син микробус и повече не се е върнал. Как мислиш, трудно ли ще бъде на един съдия или жури да си даде сметка за това?

— Това е косвено доказателство. Когато и ако заловим Брайс, той ще каже, че микробусът му е бил откраднат час преди това. Което не можем да опровергаем.

— Ами охранителната камера в денонощния магазин? Заснела ли е лицето му?

— Видеокасетофонът на системата бил откраднат преди месец и управата така и не сложила нов. Няма касета. Не можем да докажем, че Брайс Флек е бил в тази бензиностанция.

— Накъде биеш? — попита тя.

— Дейвид е единственият ни начин да пипнем Брайс. Открием ли Брайс, може би ще приключим с всичко това.

— Може би — каза тя. — Но Брайс ще трябва да признае за нападението над Санчес, за да можем да му предявим някакво основателно обвинение.

— Може би не — отговори Болд. Той вдигна една черно-бяла снимка от полицейското досие на Брайс Абът Флек и я обърна към Дафни. — Ами ако Санчес успее да го идентифицира?

Служебният телефон на Болд иззвъня и той вдигна слушалката. Когато след миг я постави на вилката, по устните му играеше доволна усмивка и той й каза:

— Открихме апартамента на Флек.