Клопка

Тридесет и четвърта глава

Болд беше дошъл в заседателната зала на петия етаж, за да се срещне с един от заместниците на прокурора — жена на име Лейси Делгато, с която беше работил съвместно по десетина случая — някои приключили успешно, други — не. Целта му беше да намери начин да изправи Дейвид Ансел Флек на свидетелската скамейка и в това отношение прокуратурата можеше да му помогне изключително много.

Презрителното прозвище на Делгато — „Човката“ — се дължеше на доста големия й нос. С увиснал задник и глас, който можеше да издълбае дупка в стъкло, Лейси Делгато изненадваше всеки, който допуснеше грешката да съди за нея по външния й вид. За Болд тя беше един от най-добрите и способни адвокати, на които предстоеше блестяща кариера в прокуратурата. Гръмкият й глас и фактът, че често прибягваше към нецензурни изрази, отблъскваше някои хора, но не и Болд. За всеки, който работеше с Ла Моя и Гейнис, това беше напълно нормален език.

Вече втори час Делгато и Болд обсъждаха братята Флек, но все още не бяха успели да разработят успешна правна стратегия, която би могла да принуди намиращия се в затвора Дейвид Ансел Флек да проговори и да помогне на полицията да открие по-големия му брат. Въпреки това Болд не се отказваше от намерението си.

— Може би трябва да се ориентираме към гаджето му — предложи Делгато.

— Разполагаме само с няколко косъма от гениталии и пакетче дамски превръзки — припомни й Болд. — Доста ще трябва да се поровим.

— И няколко отпечатъка — каза Делгато, като посочи доклада за снетите в квартирата на Флек отпечатъци от пръсти.

— Лофгрийн ги пусна през АСЛО, но не можа да открие нищо — обясни Болд. АСЛО беше щатската автоматизирана система за анализиране и откриване на латентни отпечатъци. — Препратихме ги и към базата данни на Бюрото.

— Ами ако я е довел със себе си от Колорадо? — неочаквано попита Делгато.

Тази пропусната възможност жегна Болд право в сърцето. Толкова проста идея, а той не се беше сетил за нея през последните осемнадесет часа.

— Мамка му! — смотолеви той.

— Това е само идея — подхвърли с нотка на съмнение в гласа Делгато, но от тона й ясно личеше, че Болд се беше изложил.

Лейтенантът се обади в лабораторията. След няколко минути неидентифицираните отпечатъци, снети от апартамента на Флек, щяха да бъдат изпратени по Интернет в Колорадското бюро за идентифициране на престъпници.

— Затова ми плащат цял куп пари — каза Делгато, когато Болд затвори телефона.

— Може би ти си по-доброто ченге от двама ни — все още с яд в гласа отвърна Болд.

— Жената винаги търси връзката между главните неща. Мъжът търси доказателства. Това е единствената разлика. Затова двамата с Матюс сте толкова добър екип. Късмет имаш, че работиш с нея — тупна го по рамото Делгато.

Болд замълча. В последно време все по-често мислеше за Дафни и това го притесняваше.

— Откакто седим тук — продължи Делгато, — все гледам доклада на Управлението. Става въпрос за космите от гениталии, дето лабораторията е установила, че са изрусени. Та си викам, каква пък ще е тази жена, дето се изрусява и отдолу? Включваш ли? И си мисля — сигурно е стриптийзьорка. Е, да, може да е и някоя по-възрастна, която се мъчи с боя да намали малко годините си, като прикрие сивото навсякъде, където се вижда. Но тук става дума за жена, дето се мъкне с крадец. По всяка вероятност тя е млада и покорна — с черни кожени гащи и корсаж до пъпа. От онези, дето само джвакат дъвка. Флек казва: „Искам те руса навсякъде!“ и госпожица „Орбит уинтърфреш“ хуква към аптеката да си купи боя. Което, общо взето, напълно я охарактеризира. И ако тя е такава, каквато си мисля, тогава не е много по̀ стока от Флек. Някое и друго обвинение за притежание на наркотици, за проституиране. Може би за измама. Или дори за въоръжен обир. Кой знае? Може би я използва като шофьор. Или да наблюдава за ченгета. Може би преди всеки обир му прави свирка за късмет. А може изобщо да не знае с какво се занимава той. Но си мисля, че има досие за непълнолетен престъпник. Такова усещане създава. Тя е от онези хлапета, дето се усмихват за полицейските снимки. Знаеш ги.

— И всичко това от няколко изрусени косъма от гениталии? Радвам се, че играеш в нашия отбор — каза Болд. — Ако беше служебен защитник, аз щях веднага да си подам оставката.

— Ти никога няма да си подадеш оставката — отвърна тя. — А аз никога няма да стана служебен защитник. Знаеш ли, и двамата с теб твърде много мразим кофтите типове.

— Да, знам — съгласи се Болд.

На вратата рязко се почука и двамата впериха поглед в нея. Беше една от цивилните служителки, секретарка, с която Болд се беше запознал същата сутрин.

— Лейтенант — каза тя, — търсят ви на първа линия. Казаха, че е спешно, иначе нямаше да…

Болд я прекъсна, като й благодари и оттласна стола си с колелца към телефона.

— Болд — каза той в слушалката.

Докато слушаше думите на мъжа в другия край на линията, раменете му тежко се отпуснаха. Той наведе глава и толкова силно стисна дясната си ръка в юмрук, че пръстите му побеляха. След това остави слушалката на вилката.

— Лейтенант? — рязко прозвуча гласът на разтревожената Делгато.

Болд се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Ще ни трябва друг план — заяви той. — Друг подход. Нещо…

Най-сетне той вдигна поглед към нея и видът му я порази.

— Лейтенант? — повтори тя, но не толкова уверено.

— Изглежда на затворниците не им е харесала перспективата програмата за частна търговия да бъде закрита. Сигурно са изкарвали добри пари, да не говорим за достъпа до информация, който са имали. Можеш ли да си представиш какви игри са се въртели от онзи затвор?

— Лейтенант, какво, дявол да го вземе, става? — попита тя.

— Обаждането беше от Управлението за изправителни заведения на Джеферсън Каунти. Открили са Дейвид Ансел Флек пребит до смърт в банята. Щели да ни се обадят по-рано, но им трябвало доста време, докато идентифицират трупа.

— Такъв ни бил шибаният късмет — намръщи се Делгато.

— Всичко отиде по дяволите — съгласи се Болд.