Клопка

Тридесет и девета глава

Тя се намираше в мотела.

След преждевременния край на стачката „Специални операции“ бяха преминали под командването на Патрик Мълрайт, четиридесет и няколко годишен гуляйджия, в чиито вени течеше ирландска и индианска кръв и който изглеждаше на шестдесет. Двете му очи бяха с различен цвят — едното зелено, другото почти кафяво. Придаваха му вид на бесен помияр и служеха като предупреждение за характера му. Познанството на Болд и Мълрайт датираше твърде отдавна, сблъсъците между тях бяха твърде много, което се случваше във всяка организация, но беше особено опасно в едно полицейско управление, където животът на хората зависеше от готовността за действие и времето за реагиране.

„Специални операции“ се снабдяваха с най-новото техническо оборудване много преди който и да е друг отдел, също както ФБР разполагаше с модерните „играчки“ доста преди всяко градско полицейско управление. Мълрайт раздаде цифрови клетъчни телефони с възможности на уоки-токи на всички участници в операцията, въпреки че методът, използван за това — полицай, преоблечен като скитник, който с пиянско клатушкане обикаляше района на мотела, като тикаше пред себе си пазарска количка (в която бяха скрити телефоните) — отне прекалено много време. Цифровите устройства не можеха да бъдат засичани, нито пък разговорите подслушвани, което означаваше, че всички полицейски служители, обградили хотела, можеха да следят ситуацията и да се свързват по един и същи канал за комуникации, без да се тревожат, че Флек може да ги чуе. В същото време обезопасените срещу подслушване полицейски честоти оставаха на разположение за връзка между участниците в операцията и ръководството на Управлението в Обществена безопасност.

Мълрайт донесе със себе си видео и аудио оборудване за дистанционно наблюдение, мощни бинокли и монокуляри с възможност за нощно виждане, ако това се окажеше необходимо. Придружаваха го четирима служители от екипа за бързо реагиране, готови да заложат живота си на карта и да щурмуват стаята на Флек, ако и когато поискаха от тях да направят това.

Малко хаотичните и разпокъсани опити да държат Самуей под наблюдение бързо придобиха координиран вид и заприличаха на умело ръководена по всички правила операция. Мълрайт потисна неприязънта, която изпитваше към Болд, като не позволи това да попречи на действията им.

Полицейската мрежа беше старателно изградена в концентрични кръгове. Скрити от погледа, разположени на ключови кръстовища на разстояние няколко пресечки във всяка посока се намираха четири патрулни коли с радиостанции, които очертаваха четирите ъгъла на обградения район. В този район се намираше Болд със своя форд и действащият самостоятелно Дани Линкълн, който все още въртеше педалите на велосипеда си, но сега надянал полицейска жилетка под якето си „Найк“. Всички участници зорко наблюдаваха тротоарите, в случай, че Флек приближеше пеш към мотела. По всеобщо мнение обаче той вече се намираше вътре.

Мълрайт и персоналът от командния център на „Специални операции“ се намираха в камион със закрита каросерия, върху боядисаните страници и плъзгащата се врата на който се мъдреха реклами на нова марка чипс от по-дебели картофени резени с тридесет процента по-малко мазнина. Беше паркиран на бордюра пред самия мотел, което, ако се наложеше, щеше да даде на екипа за бързо реагиране възможност за незабавно нахлуване в мотела. Един полицейски снайперист, който се намираше под командването на Мълрайт, се беше разположил на покрива на една сграда западно от мотела и държеше под прицел задната му страна. Няколко минути след влизането на Самуей в хотела операция „Спасители на плажа“ беше вече в ход. Тя беше наречена така от Мълрайт заради малкия закрит басейн на мотела, препълнен до преливане от жени в силно изрязани бански костюми, които, според големия надпис отпред, участваха в конференция за промоцията на нови козметични продукти. Ако се съдеше по басейна, твърде малко от тях присъстваха на семинарите.

Когато забелязаха Кортни Самуей да влиза в басейна с топла вода, облечена в наскоро закупения жълто-зелен бански костюм от две части със силно изрязани бикини, на Болд, а не на Мълрайт му хрумна идея как да открият в коя стая е отседнала и да съсредоточат усилията на отряда от „Специални операции“ към нея.

— Плува ли ти се? — попита той Боби Гейнис.

Макар че Болд и Гейнис заедно бяха отишли в клуба за стриптийз през нощта, когато бяха прибрали Самуей за разпит, Гейнис и момичето не се бяха срещали лице в лице. Тогава Гейнис беше отишла в гримьорните, а Самуей беше слязла в клуба направо от сцената и този, който я задържа и качи на една от патрулните коли, беше Болд. Той искаше да разполага с човек в залата с басейна и му трябваше не коя да е жена, а жена, на която можеше да разчита.

— Пред всичките тези пичове? С тези мощни монокуляри? — отговори тя. — С моите кълки? Забрави! Опитай с Джили. Направо ще им изтекат очите.

— Използвахме Джили пред работилницата на Уонг и после в онази сладкарница — възрази Болд. — Не можем да рискуваме с нея. Мога да извикам някоя от жените в патрулните коли, но липсата на опит може да ни провали.

— Ел Ти! — възропта тя. — Прати мъж. Прати Милнър. Имам чувството, че под дрехите му се крие страхотно тяло.

— Там има цяла дузина жени, Боби. Няма мъже. Ако изпратя мъж, на всички — на абсолютно всички — ще направи впечатление. Но ако влезе още една жена, никой няма да й обърне внимание.

— Предполагам, че ще трябва да си купя бански от магазина в мотела — подхвърли Гейнис и се усмихна. Явно самата мисъл за подобно приключение я развеселяваше.

— Ако имат — каза Болд. — Ако не — в търговския център.

— Сигурна съм, че имат — въздъхна тя. — И при това страшно готини. Не ми се ще да правя това, Ел Ти.

— Щом е слязла да се натопи, сигурно е взела ключа от стаята със себе си и той най-вероятно се търкаля върху кърпата й.

— Ами ако тук използват електронни карти вместо ключове? — попита тя.

— Тогава ще я последваш до нейния етаж и ще свършиш малко полицейска работа.

— В бански от магазина — изпъшка тя.

— В бански от магазина — потвърди той.

— И се каниш да ми заповядаш да направя това? — попита тя.

— Можем да отидем на рецепцията, да попитаме за Флек, да размахаме значки и полицейски снимки. Но ако той е подкупил администраторката, тогава ще се издъним. Ще се издъним с гръм и трясък, ако това пушкало, което може да изстрелва по седем куршума в секунда, влезе в действие.

— И трябва да го направя веднага, защото тя няма да стои много, нали?

— Така е. Права си.

— В противен случай ще останем с пръст в уста.

— Точно така.

— С моя задник ще стана за посмешище на целия пети етаж. Знаеш това, Ел Ти.

— Не и за мен — каза той, като вдигна бинокъла и го насочи към запотените стъкла на залата с басейна. — Още е там.

— Ще се наложи да взема стая, за да използвам басейна.

— Ще ти осребрим фактурата — успокои я Болд.

— И, предполагам, ще се наложи да си оставя оръжието тук, защото ще трябва да се преоблека в женската съблекалня. Значи ме пращаш там съвсем гола — каза тя, като имаше пред вид не банския костюм, а факта, че щеше да се наложи да остави пистолета си в микробуса.

— Влез гола — каза той, като обърна смисъла на думите й — и съм сигурен, че всички ще те забележат.

— Ха, ха! — отговори тя.

— Опитай се да не се набиваш на очи, Боби. И без излишен героизъм! Иди там, виж кой е номерът на стаята, натопи си краката и се откажи от къпането. Веднага щом можеш, се обади по клетъчния телефон, но внимавай някой да не подслушва. Вече имам двама души в болницата. Е, Боби?

— Ще ми бъдеш длъжник до гроб.

— Само почакай — каза Болд, — и ще видиш, че в резултат на това ще започнат да те канят на срещи.

— Да, на някои минерални бани! Не мога да повярвам, че говориш сериозно, Ел Ти. Не мога да повярвам, че ме караш да направя това.

Тя разкопча колана с кобура и остави пистолета си при Болд. И двамата знаеха, че той не може да й заповяда да направи това. Като свали кобура с пистолета, Гейнис току-що доброволно се беше съгласила да участва. Тя пъхна клетъчния телефон в джоба си.

— Носи телефона със себе си. Ако иззвъни веднъж и спре, значи сме открили Флек и искам да се изнесеш оттам по най-бързия начин.

— Разбрано.

— И пак ти казвам — без излишен героизъм.

— Без излишен героизъм — повтори Гейнис. Тя хвана дръжката на вратата и се спря. — Хей, Ел Ти. Че то си е чист героизъм да се нацедя в един от онези бански, дето ги продават в магазина. Слушай какво ти казвам — длъжник си ми до гроб!

Гейнис се забави повече, отколкото Болд очакваше. Регистриране, покупка на бански костюм, преобличане — Болд непрекъснато поглеждаше часовника си. Когато Гейнис влезе през небесносинята врата с жълт, прилепнал по тялото й бански „Спийдо“, един или два номера по-малък отколкото трябваше и с петте разноцветни олимпийски кръга, изрисувани диагонално отпред, Самуей вече беше излязла от басейна с топлата вода и стоеше права. Болд си помисли, че от замисъла му няма да излезе нищо. Но в този момент момичето пое към големия басейн и се гмурна във водата, за да се разхлади. Самуей моментално изчезна от погледа му. Някаква жена, която се подсушаваше, му попречи да я наблюдава.

От уоки-токитата на екипа от „Специални операции“ се разнесоха силни подсвирквания, които накараха Болд да се усмихне. Боби Гейнис се отправи нехайно към малкия басейн с топла вода, постоя изправена известно време и после разстла върху плочките червена хавлиена кърпа. От обзелото я колебание и изненадата, изписана по лицето й, Болд, който твърде добре я познаваше, разбра, че нещо не беше наред — твърде много кърпи; твърде много ключове; липса на всякакви ключове. Нещо не беше наред. Той се обади на Мълрайт, за да разбере дали колегата му нямаше същото усещане.

— Кой би си помислил, че Гейнис ще извади таквиз балони? — изцвили в слушалката Мълрайт, излагайки се на опасност от бъдещо съдебно преследване. — Грандиозни парчета! Кой би си помислил? Тази жена е истински фокусник!

В този момент, по собствени причини, Болд си помисли за Дафни — как се беше събудил в нейния плаващ дом и я беше видял облечена в спортен екип. Тревожеше се, че целувката в Денвър беше провалила техните отношения. Струваше му се, че тя го избягва. Нима целувката беше негова грешка — нещо, което един от двама им не беше желал?

Опита се да открие Гейнис с бинокъла.

Някои от жените очевидно се познаваха, или поне не изпитваха никакво притеснение да си бъбрят, насядали по стъпалата на басейна, покрити до кръста с вода. Разговорите продължаваха във водата и извън нея. Повечето от жените бяха малко пълни. Две от по-слабите момичета носеха силно изрязани бикини и миниатюрни горници, които едва покриваха гърдите им, но дори и те имаха стрии по бедрата. В залата нямаше кой знае колко тен, затова пък имаше изобилие от бюстове. Един сервитьор от румсървиса разнасяше чаши, които, по всичко личеше, бяха пълни с чай с лед.

Болд наблюдаваше Гейнис, която оглеждаше хавлиените кърпи и ключовете край басейна с топла вода. Усети, че неволно скърца със зъби. „Не толкова явно!“ — искаше му се да извика през разстоянието, което ги делеше. Ако раняха още един от подчинените му, щеше да подаде оставка. Болд се тревожеше за нея — чудеше се дали беше възможно Самуей да е я зърнала по време на разпита в сградата на Обществена безопасност.

Постепенно започна да го обзема някакво отвратително чувство. Може би беше поел твърде голям риск. Ако Самуей я разпознаеше — по каквато и да е причина — тогава всичко щеше да отиде по дяволите. Беше изпратил Гейнис там сама, без всякакво оръжие — факт, за който болезнено му напомняше пистолетът на съседната седалка.

Болд вдигна бинокъла навреме, за да види как Самуей излиза от басейна. Тя оправи бикините си и отново се отправи към басейна с топла вода. Няколко чифта по-възрастни очи завистливо я проследиха, както и тези на екипа на „Специални операции“.

Без да се старае, бедрата й се полюшваха чувствено и предизвикателно — все пак бяха тренирани през многобройните часове на сцената за стриптийз. Тя влезе във водата и Болд видя как Гейнис се готви да я заговори.

— Внимавай! — тихо прошепна той в колата, но нямаше кой друг да го чуе.

— Преместих кърпите, когато влязох — каза Боби и посочи зад Самуей. — Съжалявам.

Самуей погледна назад към редицата от кърпи и ключове.

— Няма нищо.

— За семинарите ли си тук? — невинно попита Боби.

— Не.

— Страхотен бански имаш.

— Благодаря. — Това прозвуча вяло. Или топлата вода беше започнала да й действа.

Самуей погледна към Боби, като се опитваше да я огледа във водата. Боби се почувства неудобно. Като подръпна банския си, тя каза:

— Взех го на заем. Толкова е малък, че ми убива.

Самуей се засмя.

— Опитвала ли си някога от тези?

— Не.

— Трябва да опиташ. А дето разправят, че задникът ти лъсвал? Казвам ти, много са удобни. И са страхотни за линията на тена.

— Не мисля, че фигурата ми е съвсем подходяща — призна Боби. — Ти на колко си, на двайсет, двайсет и няколко?

— Близо.

— Е, да, ама аз не съм. Дори близо — добави тя и момичето отново се засмя.

Една от жените включи струите за масаж и Боби замълча, докато Самуей се носеше в поток от горещи мехурчета. Гейнис беше чувала Матюс да казва, че иска да установи контакт с престъпниците, особено с онези, склонни към насилие, преди полицията да ги залови, преди да спуснат бариера над емоциите си, преди да се появят адвокатите, преди да са подготвени за отбрана. Едва сега тя най-сетне разбра този неин стремеж — Гейнис отчаяно искаше да предразположи Самуей, така че тя да се разприказва, да се „порови“ в съзнанието й за всички ценни подробности, които би могла да извлече. Но за известно време й се наложи да помълчи. Няколко жени излязоха от басейна, а други се потопиха във водата. В залата имаше твърде много плът и твърде малко ликра. Разговорите, които достигаха до нея, се въртяха около вида на мъжете докладчици, които участваха в семинара.

— Чува ли се шумът от магистралата на твоя етаж? — попита Боби.

— Не съм обърнала внимание — затворила очи отговори Самуей.

— Значи не си на втория етаж — каза Боби.

— На третия — отвърна Самуей.

— Аз съм откъм страната на магистралата — обясни Боби, която вече беше постигнала първия си успех. На третия етаж. — Там е доста зле.

— От нашия имаме изглед към Космическата кула — бързо отвърна Самуей.

Гейнис спокойно можеше да отчете това „имаме“ като още един успех. Въпреки топлата вода тя усети как я побиват студени тръпки — Флек беше тук, на третия етаж. Играта щеше да загрубее.

— Стаята е малка — заключи Самуей, — но все пак изгледът е хубав.

— За първи път ли си в града? — попита Гейнис, за да поддържа разговора.

Самуей се обърна към Гейнис и я погледна изпитателно, с подозрение и Боби мигновено почувства как краката й омекнаха. Май беше прекалила с въпросите. Или може би тонът, с който ги беше задала. Или пък от време на време полицаят в нея си проличаваше под прикритието. Каквато и да беше причината, Самуей изведнъж изгуби интерес към разговора. Тя нервно скръсти ръце, огледа помещението, сякаш очакваше и някой друг да я наблюдава, промърмори, че трябва да тръгва и излезе от басейна.

Боби се извърна, разбирайки, че това беше нейният момент. Беше прекалила с въпросите. Вече не можеше да се озове в асансьора заедно с момичето без това да изглежда нагласено. Трябваше да види този ключ и да узнае номера на стаята й. Но Самуей стискаше ключа в ръката си, докато проверяваше дали е взела собствената си кърпа и Боби не можа дори да го зърне.

Самуей погледна назад. От мястото си в басейна Боби виждаше само задника на момичето. И точно в този момент й хрумна идея, за която не беше се сетила досега. Тя бързо се измъкна от басейна и грабна кърпата си. Самуей уви голямата хавлия около себе си, затъкна края й в горницата на банския си и надяна на краката си чехли с дебели подметки.

Боби се подсуши и се наметна с кърпата си. Самуей беше тръгнала към вратата, когато тя я настигна. Гейнис никога не беше правила нещо подобно — нямаше никаква представа как да започне, но беше убедена, че именно това е номерът, който щеше да й свърши работа.

Докато минаваха през вратата почти една до друга, Самуей, явно притеснена, се обърна към нея и каза:

— Радвам се, че се запознахме. — Беше ясно, че иска да се отърве от Гейнис.

— Аз, а… — Боби искаше да изчака, докато се озоват в асансьора. — Аз също се радвам, че се запознахме — каза тя. — Да, разбира се.

Беше й толкова неудобно, та чак й се повдигаше.

— Мислиш ли… — продължи тя, като ускори крачка, за да не изостава от изнервената Самуей. — Мислиш ли, че наистина ще изглеждам добре в един от тези бански?

Те влязоха в асансьора. Самуей явно се чувстваше като попаднала в капан. Боби беше споменала втория етаж — тя трябваше да натисне 2. Самуей натисна 3 и бутонът светна.

Вратата се затвори. Асансьорът започна да се издига, като потракваше.

Боби смъкна кърпата, за да може момичето да я огледа. Тя се завъртя, сякаш се намираше на подиум, като нарочно се опита това да изглежда непохватно. Изчерви се. Много добре знаеше, че ако има тяло, на което силно изрязаните бикини нямаше да подхождат, това беше нейното собствено тяло. Но тя искаше да внуши и още нещо. Когато приключи със завъртането и отново се озова очи в очи със Самуей, тя заговори преди момичето да успее да направи това.

— Мисля, че ти си много красива — сластно каза Боби и пристъпи напред, почти се допря до Самуей и като се постара да си придаде притеснен вид, прошепна дрезгаво: — Разбирам, че това е малко внезапно… Искам да кажа, аз дори не знам името ти. Но, ако нямаш какво да правиш довечера… Искам да кажа… искаш ли да идем в някой клуб или на друго място?

— Слушай, ти си сладурана — сърдечно каза Самуей, видимо успокоена — и ако искаш да пробваш банския, мисля, че трябва да го направиш. Но аз съм танцьорка. Клубове за мъже? Доста от моите приятелки си падат по момичета, разбираш ли? В това няма нищо лошо. Аз обаче не си падам. И освен това довечера тъй или иначе съм на работа.

— Къде? — попита Боби, като се опита да си придаде съкрушен вид.

— В Двореца на удоволствията.

— Имам пред вид банския — каза Боби.

Самуей разгърна хавлията и посочи към емблемата, зашита на колана. Не можеше да се въздържи да не покаже още веднъж тънката си талия и стройни крака. При това движение ключът издрънча в лявата й ръка и Боби зърна номера на стаята. 312.

Гейнис почувства как сърцето й подскочи.

— „Найк“ — каза Самуей. — Купих го от търговския център ей там. В магазина за спортни стоки.

Асансьорът спря.

— Благодаря — каза Боби. — И извинявай за неудобството. Толкова си красива — допълни прочувствено тя. — И тялото ти също.

Усети, че се изчервява и си помисли, че това е добре. Излезе от асансьора с омекнали колене.

— Няма нищо — извика след нея Самуей. — Приятен ден.

Вратата на асансьора се затвори.

Боби измъкна клетъчния телефон от навитата кърпа и се обади.

— Стая триста и дванадесет. — Имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Ами ако Самуей беше приела предложението й?

Когато снайперистът, който наблюдаваше задната страна на мотела, потвърди присъствието на двама души в стая 312, той погрешно взе Самуей и собственото й отражение в огледалото за двама души. Точно потвърждението на този полицейски служител накара Патрик Мълрайт да даде заповед за нахлуване, което от своя страна доведе до последвалия хаос.

Придвижването на хората от „Специални операции“ през което и да е оживено място излагаше на голяма опасност цивилните, присъстващи там, и увеличаваше риска от провал на операцията. Хората или се паникьосваха, или тръгваха след облечените в черни дрехи полицаи, въоръжени с бойни пушки.

Болд можеше да изпрати някой от детективите да поговори със служителите на рецепцията, но предпочете сам да свърши това, като предварително провери два пъти оръжието си. Отиде до гишето за регистрация на гостите и поиска да говори с управителя, като се представи само с визитката си, без да показва полицейската си значка и да споменава чина си. Гейнис го беше запознала с разположението на стаите на етажа. В лявото си ухо беше поставил слушалка, която, колкото и малка да беше, го притесняваше, но не можеше да мине без нея, тъй като това беше единственият начин да поддържа връзка с Мълрайт и хората от екипа му. Просто трябваше да следи съобщенията, за да бъде в крак с развитието на събитията. Заради това държеше ръката си до ухото, като се преструваше, че се почесва и се опитваше да скрие слушалката доколкото това беше възможно.

Жената зад гишето погледна към него и Болд повтори тихо:

— Управителят. Ще дойдете с мен.

Никой не знаеше кого би могъл да подкупи Флек.

Администраторката кимна притеснено и посочи вратата вдясно. Само след миг Болд вече беше влязъл в кабинета. Управителят, около четиридесет и пет годишна жена с червеникава коса, погледна Болд изплашено и с неодобрение, когато администраторката го представи. Той я изчака да седне.

— Възникна извънредна ситуация — каза той на управителката. — Възможно е в стая триста и дванадесет да се укрива престъпник, когото търсим. Искаме да опразните съседните няколко стаи по най-бързия начин, преди да нахлуем.

— Ще трябва да се свържа със собствениците.

— Не съм тук, за да получа одобрението ви — каза Болд. — Не ми трябва одобрението ви. От вас искам само съдействие. Моят колега просто искаше да разбием вратата, и ако не се бях намесил, вече щеше да го е направил. Но тъй като смятаме, че въпросното лице е въоръжено, успях да го разубедя. Искам веднага да опразните съседните стаи. Незабавно!

— Как?

— По телефона — отговори Болд. — Обадете се във всяка от тези стаи и кажете, че алармената система за пожар се е повредила, и че градският правилник за безопасност изисква от вас да евакуирате гостите от стаите. Те трябва да слязат по стълбите, не с асансьора, но тихо и организирано. Кажете им, че до десетина минути ще отстраните повредата.

— Всички стаи на третия етаж?

Болд забеляза на стената схема на мотела и приближи към нея.

— Тези четири стаи на третия етаж — каза той, като посочи района около стая 312. — Тези над и под тях. Първо искам да видя кой се е регистрирал в триста и дванадесета — добави той.

Управителката започна яростно да трака по клавишите, като продължи да гледа към Болд, вместо към екрана на монитора.

— Робърт Грек.

Болд кимна, сякаш беше очаквал точно това.

— И господин Грек не е наел други стаи в мотела?

Управителката провери в компютъра.

— Само тази. С голямо легло. За пушачи.

— Много добре. — Болд вдигна слушалката на телефона и я подаде на жената. — Опитайте се да говорите колкото се може по-естествено. Спокойно. Уверено. След малко повредата ще бъде отстранена. Тя изобщо не ви притеснява.

Управителката кимна.

Администраторката се изправи.

— Седнете — каза Болд, който не можеше да й има доверие и искаше да я държи под око.

— Имаме клиент — посочи тя към прозореца със затъмнено стъкло, който гледаше към рецепцията.

— Клиентът ще почака — заяви Болд. После се обърна към управителката. — Можете ли да изпратите някой друг на рецепцията?

Тя кимна изплашено.

— Направете го.

Управителката се обади по оповестителната система на един от служителите, някой си Дъг, и му нареди да отиде на рецепцията. След минута мъжът се настани зад гишето.

— Обадете се — строго нареди Болд, като посочи към телефона. — Моля — добави той с известна доза язвителност.

Мълрайт беше отвън и вече подготвяше екипа си. Болд не вярваше, че Мълрайт ще чака твърде дълго.

— Трябва да направим това бързо.

Точно пет минути след последното обаждане на управителката по телефона двама тежковъоръжени полицейски служители от „Специални операции“ влязоха през северното пожарно стълбище на мотела. В същия момент други двама се изкачваха по южното стълбище на сградата. Облечени с предпазни жилетки, Болд, Лий, Ху и Боби Гейнис влязоха във фоайето и минаха край тълпата евакуирани семейства, които до този момент бяха смятали, че има някаква повреда в алармената система за пожар в стаите им.

Тъй като стълбищата вече бяха отцепени, групата на Болд се раздели, като Лий остана във фоайето, а Болд, Гейнис и Ху се качиха на двата асансьора, за да не може Флек да се изплъзне.

Болд носеше със себе си служебен мотелски ключ. Един от членовете на „Специални операции“ носеше стоманен таран, който щяха да използват, за да разбият вратата, ако резето от вътрешната страна беше пуснато. Пулсът на Болд се колебаеше на границата на сто и двадесет удара в минута.

Мълрайт, който действаше като командващ офицер, съгласуваше движението на всеки от екипите, за да координира действията им, така че когато Болд излезе от асансьора на третия етаж, откъм стълбищата от двете страни вече безшумно тичаше по един член от всяка група, устремен към стая 312.

След поредица от подадени с ръце сигнали, Болд обясни, че той ще се справи с ключалката на 312, а после в действие щеше да влезе таранът. Първи в стаята трябваше да нахлуят двамата полицаи от „Специални операции“, после Ху и Гейнис и накрая Болд.

Когато Болд завъртя ключа, механизмът на ключалката изщрака и по този начин ги лиши от всякакъв елемент на изненада. Няколкото секунди, които изминаха преди таранът да разбие вратата, му се сториха цяла вечност.

Двамата облечени в черно полицаи хвърлиха в стаята по една зашеметяваща граната „бомба за оглушаване“ и по една фосфорна шашка „бяла светкавица“ частица от секундата, преди да нахлуят в помещението с насочени оръжия, като взаимно се прикриваха. Вътре откриха на леглото Кортни Самуей по бикини и сутиен. От силния гръм на „бомбата за оглушаване“ от носа и ушите й течеше кръв. Тя размахваше като обезумяла ръце пред очите си, заслепени от „бялата светкавица“, а виковете й проникваха през бетонната стена на сградата и отекваха не само надолу по стълбището, а и на улицата. Телевизорът беше настроен на платения канал, по който в момента течеше филм с полицейска престрелка. След секунди в стаята се струпаха всички, с изключение на Болд и екипът започна да претърсва под двете легла, в единствения гардероб в стаята и в тясната баня.

Болд пръв забеляза вратата, която водеше към съседната стая. Той посочи с ръка към нея, вдигна тарана от пода на коридора и даде знак на групата да се раздели, като през цялото време не спираше мислено да анализира ситуацията: ако Флек беше заел съседната стая, то тогава управителката, по заповед на Болд, преди малко го беше помолила да слезе във фоайето заради повреда в алармената система за пожар. Флек сигурно веднага беше напуснал стаята, като или беше останал в мотела, или се беше измъкнал незабелязано навън.

Групата нахлу в съседната стая едновременно от двете страни. Намериха омазана кутия от пица и отворения пакет, който Самуей беше донесла преди малко. Празен. По-късно хората от Научнотехническия отдел щяха да открият по него отпечатъци от пръсти, които щяха да потвърдят това.

Брайс Абът Флек беше избягал. И Болд му беше помогнал да го направи.