Клопка

Четиридесета глава

— Когато управителката се обади по телефона, той надяна чифт боксерки, метна през ръка една хавлиена кърпа и тръгна към басейна — каза Самуей от другата страна на прогорената от цигари маса в стаята за разпити.

Мълрайт, Болд и Гейнис седяха срещу нея. Самуей беше облякла едно черно полицейско яке, което беше твърде голямо, за да прикрие голотата й. Пораженията от зашеметяващата граната бяха наложили посещение в спешния медицински кабинет, което беше струвало на Болд скъпоценно време. Тъпанчето на лявото й ухо беше спукано и бяха поставили върху него тампон от дунапрен, но като се изключеше това, Самуей беше съвсем здрава.

— Карабината? — попита Болд.

— Нищичко няма да ви кажа за никакво пушкало — отговори тя. — Не и докато не се видя с адвоката си.

— Млада госпожице — обърна се към нея Болд, — ти се намираш в правно тресавище. Колкото повече мърдаш, по-дълбоко затъваш. Разбираш ли? Говорихме за тези адвокатски истории и преди. Както и миналия път вече ти е назначен адвокат и той пътува насам. Но както и миналия път за теб ще бъде много по-добре да ни окажеш съдействие сега и да си спестиш куп неприятности.

— В една раница. Взе я със себе си.

Самуей, която беше разпознала Гейнис от срещата им при басейна, не сваляше гневния си поглед от нея. След малко тя се оплака.

— Мръсна лесбийка. Опита се да ме сваля! — обърна се тя към Болд.

Болд се зачуди дали Флек не беше минал край рецепцията точно пред онова затъмнено стъкло в офиса. Струваше му се малко вероятно.

— Щях да го видя във фоайето — каза той.

— В басейна може да се слезе направо от залата за фитнес на втория етаж — обърна се към Болд Джили Ху.

— И не сме разбрали за това? — изрева Болд.

— Знаехме за него! — отговори Мълрайт. — Входът е показан в плана на сградата — обясни той, като имаше пред вид плана за евакуация на градската пожарна. — Само че разположихме хората си по изходите. Те бяха по-важни.

— Направили сте това, след като заподозреният е напуснал сградата — разочаровано заяви Болд.

— Хей! — започна да протестира Мълрайт. — Не ми ги разправяй на мен тез глупости. Точно ти искаше да изчакаме. Аз настоявах да атакуваме. Ако бяхме нахълтали, както предлагах, тогаз на стола нямаше да седи таз пикла, ами нашият човек!

— На кого викаш пикла бе, гадняр! — извика Самуей, защото все още не можеше да свикне с временната загуба на слуха.

— На теб, куротъркачке! На теб викам пикла и знаеш ли какво? Не съм прав. Щото пикла е комплимент за курве като теб. Ти си уличница, дето си върти пичката зарад някакъв задник, който ходи да пребива нашите хора и да краде видеокасетофони. Мислиш си, че е голям мъжкар и си му пускала гювеч, а? Мислиш си, че не е знаел какво ще ти се струпа на главата, като те е оставил сама в онази стая? Ами че заради него можехме да те гръмнем! Чаткаш ли? Мислиш, че му е пукало ли? Каза ли ти, че полицията го дебне? А? Не. Не ти каза, нали? По лицето ти виждам, че не ти е казал. Той те е похарчил. Той те е пожертвал, цицорано. И знаеш ли какво? Сега седи някъде, пие си бирата и ти се смее. Той се измъкна, а на теб ти натресоха бомба за оглушаване. А пък ти седиш тук и се мъчиш да го защитаваш, да го пазиш. О, не на мен тия!

— Какви ги плещиш, че пребивал хора? — От всичко, което беше наприказвал Мълрайт, това я беше жегнало най-силно.

— Миналия път, когато говорихме с теб, споменахме за нападенията — каза Болд.

Тя се сви на стола. Може би миналия път е била надрусана. Може би не си спомняше.

— Смятаме, че е счупил врата на една полицейска служителка — обясни Болд.

— И твоя врат ще счупи някой ден, като му омръзне оная ти работа — добави Мълрайт.

— Ще ти се, а, смотаняк такъв! Той не може да й се насити! Виждал ли си ме как танцувам?

— Там, където отиваш, ще танцуваш само за някоя дърта лесбийка, дето ще те прибере в харема си.

За пръв път Самуей загуби самообладание. Мъжете не доловиха това, но това не убягна от погледа на Боби Гейнис, която беше усетила уязвимостта на момичето при разговора им в асансьора.

— Даваш си сметка за това, нали? — каза Гейнис, преди Болд да успее да заговори. — Сержант Мълрайт е прав. Ако си решила да ни въртиш номера, ще те затворим. Ще идеш на съд. Разполагаме с достатъчно доказателства, които те уличават като съучастничка в нападение първа степен. А с досието, което имаш, направо си загубена. Ще те осъдят и ще те пратят да си излежаваш присъдата в затвор за пълнолетни жени — най-вероятно с общ режим — по шест в килия, по тридесет на баня едновременно. И гадното е не само в това, че лесбийките ще ти се нахвърлят, ще те накарат да правиш неща, които никога не си си представяла, че две жени могат да правят, а че и шибалниците — надзирателите, предимно мъже — ще те карат да им духаш за пакет цигари, за пакетче дъвки, за всяко едно нещо, което поискаш. А ти ще искаш толкова неща — но само те ще могат да ти ги доставят.

Тя почака малко и продължи:

— Ние се опитваме да оправим системата. Да я реформираме. Наистина се опитваме. Но вече не съм сигурна дали това изобщо е възможно. Разбираш ли? Независимо от всички усилия, които полагаме, по-едрите жени ще си хващат любовници, а от време на време все ще се промъква по някой шибалник.

— Можем да ти спестим всичко това — каза Болд, като продължи в същия дух.

— В тез места бъка от вируса — подхвърли Мълрайт. Очите му, които не изпускаха Самуей, бяха влажни. — Ще ти се изприщи езика от него, сладурче.

— Достатъчно! — рязко изръмжа Болд. — Господи… — изпъшка той.

На вратата се почука. Шийла Хил подаде глава и направи знак на Мълрайт да излезе. По лицето й беше изписано пълно отвращение. Когато Мълрайт стигна до вратата, тя го сграбчи за ризата и го извлече от стаята за разпити, а иззад затворената врата се разнесоха гневните й думи.

Гейнис се извини на заподозряната.

— Това беше излишно. Съжаляваме.

Самуей изглеждаше парализирана.

— Искам си адвоката — прошепна тя.

— Вече идва насам — каза Болд.

— Искаш ли да излезем от стаята? — предложи Гейнис заради касетофона, който записваше всяка тяхна дума.

— Не… — отговори обърканата Самуей. — Какво трябва да направя?

— Да ни кажеш къде можем да го намерим — каза Болд.

— При Тинкър — отговори тя, без да се замисли и точно заради това Болд й повярва.

— При Тинкър Бел37? — попита Гейнис. После се обърна и обясни на Болд. — Един търговец на крадени вещи в Кент. Все му забравям истинското име — добави тя. — Били, Теди? В отдел „Взломни кражби“ трябва да го знаят.

Самуей кимна и прошепна:

— Той има вземане-даване с Тинкър. Но ако нахълтате при Тинкър, Аби ще разбере, че аз съм го изпяла. А ако разбере, че аз съм проговорила…

— Не е задължително да разбере — каза Болд. — Ще се погрижим за това.

— Чувала съм го да приказва с Тинкър по телефона.

— Телефонът — промърмори Болд. — Той клонира телефони. Знаем това. Трябва ни номера на телефона, който сега използва.

Отново се замисли за собствената си идея за триангулацията — може би Флек щеше да ги заведе право при себе си. Номерът, на който го бяха търсили от затвора в Итъридж, не беше използван от смъртта на брат му. На Болд му трябваше сегашния му номер.

— Мисля, че истинското му име е Били Бел — прекъсна мислите му Гейнис, която все още се опитваше да си спомни името на търговеца на крадени вещи. — В отдел „Взломни кражби“ трябва да го знаят — повтори тя.

— Не искам да ме вкарвате в затвора — настоя отпаднало Самуей. — Искам да ме настаните в едно от онез места, дето играят волейбол и разни такива неща. С облекчен режим. С предсрочно освобождаване срещу работа. Нещо такова.

— Трябва ни номера на клетъчния телефон, който използва — повтори Болд. — Ако ни дадеш тези номера, Тинкър може би никога няма да разбере, че ще го отарашим заради Флек.

Самуей огледа Болд изпитателно. Предложението му явно й беше харесало.

— Телефонни номера? — попита тя, като натърти на окончанието за множествено число. — Вече му е останал само един клетъчен телефон.

Тя спря, като очакваше, че Болд ще я прекъсне, но той мълчеше, вперил поглед в нея.

— Вие, пичове, му прибрахте другите, когато открихте квартирата му.

Болд почака тя да продължи.

— Кажи това, което искам да чуя — настоя той.

— Знам му номера — увери го тя.

Болд извади химикала си и започна да записва.