Клопка

Петдесет и осма глава

— Нещата излязоха извън контрол. Не ти ли се струва? — попита Дафни.

Флек нямаше никаква представа от белезници. Беше стегнал лявата й ръка толкова силно, че пръстите й бяха студени и тя имаше чувството, че китката й е счупена. Потръпваше от болка всеки път, когато колата се раздрусаше, което по черния път се случваше през няколко метра.

— Мълчи! — каза той, но думите му, за разлика от преди, не прозвучаха толкова властно.

Дафни знаеше, че Флек иска да говори, че той изпитва нужда да говори. За него това беше единственият начин да поддържа своята увереност.

— Мислил ли си защо те търсим?

— За да ми видите сметката — отговори той.

— Виждаш ли? Нещата наистина са излезли извън контрол. Изобщо не става дума за това.

— Хайде бе! — тросна се той и си взе нова бира. Четвъртата по ред.

— Мислил ли си как Дейви би постъпил на твое място?

— Престани да говориш за него!

— Той нямаше да знае как да постъпи, нали, Аби? Защото Дейви не е бил като теб. Дейви е тръгнал по правия път. Дейви се е справял чудесно, докато не си го убедил да извърши онази кражба.

— Млъкни!

Флек намали скоростта, но продължи да кара. Опита се да се обади по телефона и отново почти загуби търпение. После протегна ръка назад, бръкна в чантата й и извади нейния телефон. И с него резултатът беше същия.

Дафни не вярваше в случайните съвпадения — Болд я беше научил на това, както и всеки друг детектив, с когото беше работил през годините. Ако мрежата беше претоварена, това беше работа на Болд. А ако това беше работа на Болд, за нея все още имаше надежда.

— Какво, по дяволите, съм си мислел? — каза Флек. Той натисна газта.

Най-после се сети, осъзна Дафни, да използва монетен автомат. Беше започнала да се чуди колко време щеше да му трябва, за да се досети за това. Целта беше той да влезе в града — Болд разсъждаваше също като нея.

Часовникът в главата й продължаваше да отброява минутите. Озбърн беше казал, че триангулацията отнема време. Дали бяха успели да установят къде се намира? Може би зад следващия ъгъл ги чакаше патрулна кола, а други три се движеха след тях?

— Предполагам, че Дейви щеше да те накара да се предадеш, а не да си търсиш смъртта.

— Казах ти да мълчиш! — Той тикна бирата върху арматурното табло, така че тя се заклини между стъклото и винила. После измъкна пистолета от кръста си и насочи треперещата си ръка надолу, към пода на колата.

— Не! — извика тя.

Но Флек натисна спусъка и простреля лявото й стъпало. Куршумът мина през него и излезе през пода на колата.

— Тоз е първият! — вбесен извика той. От устата му се разхвърчаха пръски слюнка. — Имам още осем тук и ще ги използвам до един, преди да си направя труда да те очистя. А сега млъквай!

В първия миг тя не почувства никаква болка. Съзнанието й беше парализирано от изненада. После започна паренето. То тръгна нагоре по крака й, вряза се в стомаха й и тя повърна.

— Мръсна кучка! — извика в лицето й той и я удари с дръжката на пистолета точно по раната, която й беше нанесъл с бутилката.

Пред очите й притъмня, но тя си наложи да запази съзнание и успя да изправи гръб, като бавно обърна глава към него. Паренето в лявото й стъпало беше станало нетърпимо. Когато заговори, едва чу гласа си.

— И какво сега, Аби?

— Млъквай!

— Ще трябва да ме превържеш или да стегнеш крака ми с турникет, иначе ще умра в ръцете ти от загуба на кръв. И тогава какво? Тогава аз ще бъда едно мъртво ченге и Болд няма да преговаря с теб. Свършено е с теб, ако умра, Аби. — Тя трябваше да говори, но едва намираше сили за това. — Знаеш… това… нали? — Думите й се точеха като разтегната дъвка, а устата й сякаш нямаше нищо общо със съзнанието. Над крайчетата на очите й беше започнала да се спуска виолетовата пелена, която потрепваше при всеки удар на сърцето. Дафни се опита да я отблъсне, но тя неумолимо я обгръщаше, решена да я избави от изгарящата болка. За миг успя да запази съзнание. Стори й се, че някъде отпред вижда телефонна кабина. Улична лампа в дъжда. В този момент черната качулка на безсъзнанието се спусна над главата й и тя загуби всякаква надежда.