Корсар

15.

Прасето се намираше на върха на хълма и държеше високата позиция, но без прикритие това не им вършеше работа. Скоростта, с която се движеха, не остави достатъчно време на Линк да даде на заден, затова той се възползва от единствената си възможност — натисна газта и зафуча надолу по склона, като активира хидравличното окачване и смъкна центъра на тежестта на машината.

Мърф вече не разполагаше с място да задейства монтираната под предната броня тридесетмилиметрова картечница, но ходът на Линк осигури достатъчно стабилност на Прасето да се смъква по дюната, без да се преобърне. Линк натисна друг бутон и спусна веригите зад задните гуми. Вдигна се гъст облак прах. Наблюдателната им система можеше да вижда през него, но очилата за нощно виждане на стрелеца не можеха.

Гранатата улучи мястото, където бяха преди секунди, и от кратера изригна фонтан от прах и пясък. Трасиращи куршуми проблеснаха в тъмнината, насочваха се към пикапа.

— Линда… — започна Линк, но тя го прекъсна.

— Действам.

Вече бе отворила вратата към задната част и се вмъкваше вътре. Натисна бутона, който отваряше горния капак, и нагласи втората картечница на стойката й. Капаците я закриваха от всички страни и тя се прицели в типовете, които ги обстрелваха. Картечницата изрева и обсипа стрелците с куршуми. В тъмнината Линда не виждаше какво става и на сто метра от нея, но трасиращите куршуми изчезнаха. Тя завъртя картечницата и затърси следващата цел.

Друга ракета излетя в нощта, но бе толкова далеч, че Линк не й обърна внимание, а насочи Прасето към дългия пясъчен хълм, който осигуряваше чудесно прикритие на нападателите им. Изкачи се по него светкавично и когато стигна върха, се плъзна елегантно надолу, с което осигури на Линда идеална възможност за стрелба. Цялата редица терористи се намираше пред нея и тя я обсипа с ожесточен обстрел.

— Имам масивен топлинен образ — съобщи втораченият в компютъра Марк.

— Обсег?

— Петстотин метра. Частично е закрит от терена, но там има нещо голямо, което става все по-горещо.

— Ракети — нареди Линк.

Марк натрака командата в компютъра. Хидравлично задействаните панели по страните на Прасето се отвориха и разкриха антитанковите ракети „Копие“. Оръжие, което по принцип се носеше на рамо, „Копие“ имаше десеткилограмова бойна глава и бе способно, да унищожи всяка бронирана машина.

— Огън! — извика Марк и стреля.

Ракетата се понесе през пустинята. Линк завъртя волана и Линда обстреля следващото картечно гнездо, единственото активно в момента.

Ракетата се насочи решително към източника на топлина, без да обръща внимание на опитите на терористите да я прострелят. На петнадесет метра от мишената търсачката внезапно изгуби сигнала и усети друг, по-хладен. Игнорира го и продължи по първоначалния си курс.

Това, което ракетата не знаеше, бе, че между нея и целта й тъкмо минаваше цистерна с гориво и по-хладният топлинен образ бе двигателят й. Ракетата удари резервоара зад шофьорската кабина. Шофьорът загина в мига, когато горивото избухна. Взривът вдигна във въздуха няколко замаскирани с камуфлажни мрежи палатки. Финиковите палми, по които бяха окачени мрежите, за да скрият лагера от сателитите, пламнаха като клечки. Парчета метал от цистерната се посипаха върху лагера като шрапнели.

В пламъците на унищожената цистерна Линк, Марк и Линда видяха две неща едновременно. Едното бе, че пикапът на екипа от Държавния департамент е съборен на една страна от експлозията и шасито му гори. Второто бе онова, което терористите бяха пазили.

Грижливо ограден с пясъчни торби руски Ми-24, вероятно най-страшният боен хеликоптер в историята. Горещината от двете му турбини бе това, което Марк бе видял на насочващата система.

— Мили боже! — извика Мърф. — Ако това чудо излети, ще ни направи на нищо.

Още докато го казваше, хеликоптерът с кодово име „Хинд“ се издигна в небето. Под носа му беше монтирана четирицевна картечница „Гатлинг“, която след миг затрака зловещо.

Линда едва успя да се вмъкне вътре, преди петдесетмилиметровите куршуми да обсипят Прасето. Те удариха бронираното стъкло с такава сила, че го напукаха. Ако нападението продължеше още няколко секунди, стъклата щяха да се пръснат.

Линк натисна газта и се понесе напред. Земята вляво от тях изригваше от ударите на куршумите. После бе ред на ракетите, цели шест. Те обаче бяха без насочване и се забиха в хълмовете. Линк завиваше рязко, за да спечели поредната секунда. Една ракета все пак удари задната броня и залюля Прасето, но не нанесе сериозни щети.

Линк погледна Мърфи.

— Готов ли си?

— Давай!

Линк натисна спирачката с всичка сила. Прасето се завъртя и се плъзна по пясъка. В мига, в който носът му се насочи към „Хинд“, Марк изстреля две ракети „Копие“. Надяваше се, че търсачките им ще открият мишената, тъй като нямаше време да се прицели.

Пилотът на хеликоптера загуби целта си в надигналата се пясъчна вихрушка и задържа огъня за момент, за да изчака прахта да се слегне. Двете ракети изскочиха иззад завесата от пясък. Охладителната система на едната не успя да достигне желаната температура и ракетата не откри мишената, падна на земята и се взриви далеч от хеликоптера.

Насоченият с носа си към приближаващите ракети хеликоптер представляваше малък топлинен кръст, тъй като корпусът му закриваше изгорелите газове. Пилотът знаеше това и не направи нищо. Надяваше се, че бездействието му ще накара ракетата да го отмине. Но компютърният мозък на „Копие“ реши, че четирите нажежени цеви под корпуса са достатъчно привлекателни.

Търсачката изпрати мигновена корекция към крилата на ракетата и я насочи право към нагорещените цеви на картечницата. Пилотът се опита да се отдръпне в последната секунда и „Копие“ пропусна оръжието, но се заби право в кабината. Експлозията разцепи хеликоптера на две. Предната му част бе раздробена. Главният двигател още работеше. Хеликоптерът загуби равновесие и се завъртя лудо. От черната дупка, която преди миг бе пилотска кабина, излизаше гъст дим. След секунда десеттонният „Хинд“ се разби в земята.

Самозапечатващите се резервоари на хеликоптера свършиха работа — нямаше вторична експлозия, а пламъците около двигателите угаснаха.

Марк шумно си пое дъх.

— Чудесна стрелба, Текс — изсумтя Линк и се обърна към Линда. — Добре ли си?

— Устата ми пресъхна от ужас.

— Съжалявам.

— Момчета, вие свалихте хеликоптера, така че просто отбелязвам, а не се оплаквам. Какво е това място? Нещо като граничен пункт?

— Вероятно — отговори Линк.

— Заведи ни при хеликоптера — помоли Марк, който вече проучваше сваления „Хинд“ с помощта на насочващата система.

— Идеята не е много добра. Трябва да се разкараме от тук, докато можем.

— Не мисля, че е граничен пункт — каза Мърф. — Трябва да огледам хеликоптера отблизо, за да се уверя. Освен това трябва да разберем дали нещо от комуникационната им система е оцеляло. Ако някой случайно е оцелял, ще повика подкрепления.

Линк подкара към хеликоптера. Марк отвори вратата си, още преди Прасето да е спряло, измъкна се навън и като първобитен ловец, приближаващ опасна плячка, вероятно още жива, запълзя предпазливо към сваления „Хинд“.

— Какво търсиш? — попита Линда, без да отмества очи от прицела на картечницата.

— Не търся — поправи я Марк. — Оглеждам.

— Какво оглеждаш?

— Въздушните смукачи не са нормални. Прекалено големи са. Освен това щуцерите на перките…

— Казвай де? — обади се Линк. Марк се извърна към него.

— Този хеликоптер е модифициран за операции на голяма височина. Обзалагам се, че и турбините са по-големи от обичайното. А това — той плесна стойката под крилото — е стойката за изстрелване на ракета „АА-7 Ейпекс“.

— И?

— „Ейпекс“ не е част от типичната екипировка на „Хинд“. Тези хеликоптери са предназначени да атакуват цели на земята. „Ейпекс“ са проектирани за въздушни битки.

— Откъде си толкова сигурен? — попита Линда.

— Преди да постъпя в Корпорацията, се занимавах с дизайн на оръжия. Живеех с тях — отговори Марк. — Вече събрахте две и две, нали?

— Въздушни нападения, хеликоптер, който лети на необичайна височина — отвърна Линк невъзмутимо. — Не е нужно да си Шерлок Холмс. Използвали са го, за да свалят самолета на държавния секретар.

— Значи това място е терористки лагер на либийците или някой друг? — попита Линда.

— Това е въпросът — отвърна Марк, докато се качваше в Прасето. — Хайде да проверим и да видим дали ще можем да му отговорим.

Подкараха към пустинния лагер. Палатките бяха превърнати в купчини пепел, а листата на палмите бяха изгорели. Линк спря до един труп и Марк скочи и го обърна. В слабата светлина от близките огньове видя парче метал, вероятно от цистерната, което се бе забило дълбоко в гърдите на мъжа. Не откри обаче никакви отличителни знаци по униформата и никакви документи в джобовете на мъжа.

Огледа още няколко трупа, без да се отдалечава прекалено много от Прасето. Никой не носеше документи за самоличност. После зарови из съсипаните палатки. Намери сателитен телефон, който прибра, и голям радиопредавател, унищожен от взрива. Нищо обаче не сочеше какви са тези типове или на кого са служили.

— Е? — попита Линда, когато Марк се върна в Прасето.

— Това място е пълна загадка — отговори той безпомощно. — Знаем как е причинена катастрофата, но не и от кого и защо.

— Аз пък не се притеснявам — каза Линк, докато подкарваше към границата с Тунис. — Обзалагам се, че шефът е получил отговор на тези два въпроса минути след като излетя с другия хеликоптер.