Корсар

Епилог

Старшият състав бе струпан на площадката за кацане: Джордж Адамс — Гомес — докарваше Хали Касим от болницата в Триполи.

Хеликоптерът се приземи точно в центъра и Гомес спря двигателя. Всички се втурнаха към задната врата и замахаха на Хали, който седеше неподвижно, овързан с бинтове. Беше прекарал пет часа в операционната, после бе изтърпял цяла седмица болнична храна, преди лекарите да му позволят да си тръгне.

Но той бе последният, който трябваше да се прибере след най-тежката досега мисия на Корпорацията. Призори се бяха срещнали с двете спасителни лодки, в които бяха затворниците. Външният министър вече си бе върнал службата и присъстваше на мирната конференция. Адамс бе прибрал Линда и останалите от пещерата малко по-късно. Когато излязоха от пещерата, до входа откриха професор Емил Бъмфорд, завързан и с натъпкан в устата парцал. Двамата бойци, паднали в морето по време на нападението срещу „Сидра“, бяха спасени и се оказа, че са получили само леки изгаряния по лицата и ръцете. Хъкс и хората й ги оправиха за нула време и се погрижиха за ръцете на Алана и рамото на Ерик. Марк кръсти групата им Фантастичната четворка.

Алана остана на борда само за една нощ. Нямаше търпение да се върне при сина си в Аризона. За съжаление, без доказателства за произхода на кристала и тъй като бе счупен на парчета, никой не би рискувал кариерата си, за да даде категорично мнение дали намереното от нея колие наистина е Бижуто на Йерусалим. Истинският екип археолози, който бе работил на римските разкопки, беше изпратен в пещерата, след като загасиха пожара. „Сокол“ бе изпепелен, а в страничната пещера бе останало само златото. То самото бе осъществяване на най-дивите мечти на нумизматите. Бяха най-вече златни монети от всички европейски народи и всички кътчета на бившата Отоманска империя. Съкровището бе събирано в продължение на поколения от семейството на Ал Джама и дори най-скромните преценки го оценяваха на десет пъти повече от стойността на самото злато.

Делегатите на мирната конференция вече бяха заявили, че приходите от продажбата на монетите ще подпомогнат програмите против бедността из целия мюсюлмански свят. А това бе само началото на реформите, които се планираха.

Половин дузина ръце свалиха Хали Касим от хеликоптера и го настаниха в инвалидна количка.

— Не ми изглеждаш чак толкова зле — каза му Макс, като избърса очите си.

— Все още съм замаян от лекарствата, така че и аз не се чувствам зле — ухили се Касим.

— Добре дошъл. — Хуан разтърси ръката му. — Вярно е, че пострада, но пострада заради отбора.

— Ще ти доверя нещо, председателю. Не знам кое беше по-лошо: да ме прострелят или да ме измамят толкова хитро. Агент на Мосад, мамка му! Надявам се наистина да е страдал накрая.

— Не се тревожи за това — успокои го Линк. — Куршум в дробовете е най-болезненото нещо.

Най-хубавото в археологическите открития в гробницата бяха трите книги, които Алана бе успяла да спаси. Едната беше библията на Хенри Лафайет, а другата — коранът на Сюлейман Ал Джама. Третата беше подробна монография за начините, по които двете религии могат да съществуват мирно, ако всички вярващи са достатъчно силни да живеят според моралните норми, определени в светите текстове. Почеркът вече бе идентифициран и макар някои от фанатиците да наричаха откритието фалшификация и западен номер, много други се вслушваха в думите на бившия имам.

Никой, най-малко Кабрило, не се заблуждаваше, че тероризмът ще приключи, но председателят бе изпълнен с оптимизъм относно постепенното му угасване. Това не го притесняваше дори ако означаваше, че „Орегон“ ще се отправи към гробището за кораби, а той ще се оттегли в пенсия.

Всички, освен Макс и Хуан, последваха инвалидната количка на Хали.

Макс извади лулата си и я захапа. Беше прекалено ветровито, за да я запали.

— Чуй сега още малко добри новини — каза той. — Екип командоси от НАТО нападнал новата база, която хората на Гами строели в Судан. Те почти не се възпротивили, тъй като вече знаели за залавянето на лидера си. Онези в Либия обаче решили да се борят. Последните му привърженици се опитали да нападнат затвора, където е Гами.

— И? — подтикна го Хуан.

— Убити. До един. Само един пазач бил убит от самоубиец с бомба. А, да — възкликна Макс, внезапно припомнил си нещо. — Прочетох доклада ти и имам въпрос.

— Давай.

— На „Сидра“, когато си се върнал, след като Катамора те е помолила да не убиваш телохранителя на Гами…

— Мансур.

— Точно той. Написал си, че си го прострелял в коляното. Вярно ли е?

— Абсолютно — отговори Хуан, без да сваля поглед от хоризонта. — Правилата на маркиз Куинсбъри. Това са ограничения, които си налагаме сами. Но май пропуснах някои подробности в доклада. Мансур се бе навел над един от хората си и се опитваше да вземе оръжието му. Беше застанал по такъв начин, че главата му се намираше от другата страна на коляното, което прострелях. Не мисля, че добрият маркиз Куинсбъри някога е казвал нещо за куршуми, които прострелват повече от една мишена.

Макс се ухили.

— Мисля, че си прав. А какво ти сподели Хъкс точно преди Хали да пристигне?

— Не съм сигурен, че искаш да знаеш — замислено отвърна Хуан. — Аз самият все още се опитвам да го осмисля.

— Давай, мога да го понеса.

— Успяла да анализира течността, потекла от бижуто. Но количеството било прекалено малко и не можела да потвърди откритието си. Официалният й доклад твърди „неопределено“.

— Но все пак?

— Човешка кръв.

— Може да е на кого ли не. Ал Джама може да е изработил бижуто и да е използвал собствената си кръв.

— Радиометричният анализ определя, че пробата датира между петдесета година преди Новата ера и осемдесета година от нея. Странното е обаче, че Джулия е открила само женска ДНК.

— Е, значи кръвта е женска. Какво толкова?

— Не, хромозомите доказват, че кръвта е от мъж. Но пък той имал сто процента митохондрична ДНК, дори извън митохондриите, моля те, не ме карай да обяснявам. Хъкс се опита да ми обясни и главата ме зацепи. Важното е, че митохондричната ДНК се предава само чрез майките ни.

Въпреки топлото време Макс потръпна.

— Това пък какво означава?

— Означава, че майката на човека, от когото е кръвта, е осигурила цялата му ДНК. Сто процента. Бащата не е имал никакъв принос. Все едно не е съществувал.

— Какво искаш да кажеш?

— Думите на Хъкс бяха следните: „Ако трябва да си представя кръвта на човек, роден от девственица, тя ще е точно такава“.

— Господи!

Беше си най-обикновено възклицание, но Хуан все пак коментира:

— Очевидно.