Крал на пепелища

25. Катаклизъм и обрат

Викове събудиха Деклан. Стаята му горе беше обикновено тиха, но шумът бе достатъчно силен, за да стигне от улицата долу. Той се облече и когато слезе долу, видя Юсан да отваря предната врата.

— Какво става?

— Не знам — отвърна чиракът. — Но става нещо важно.

Излязоха навън и видяха оранжево-жълто сияние в небето.

— Пожар! — извика Юсан.

Забързаха към пожара и се вляха в нарастващата тълпа, запътила се натам. Колкото повече се приближаваха, толкова по-силна ставаше врявата и толкова по-разтревожени ставаха Деклан и Юсан. Преди да завият на последния ъгъл вече знаеха, че гори ханът „Трите звезди“.

— Гвен! — изкрещя Деклан.

Хората се заотдръпваха от пътя му. Юсан го следваше по петите. Стигнаха до хана. Горещината беше непоносима. Двама мъже бяха коленичили над паднал на земята мъж. Беше Леон. Лицето му бе плувнало в кръв и Деклан нямаше нужда да го поглежда повторно, за да разбере, че е мъртъв.

— Гвен! — извика пак.

— Мили! — извика Юсан.

Някаква жена наблизо каза:

— Измъкнаха само Леон навън.

Един мъж до нея добави:

— Онези мъже… те май взеха момичетата.

— Кои мъже? — попита намръщено Деклан.

— Шестима бяха — каза трети. — Дойдоха, когато Леон вече се канеше да затваря. Мисля, че се опита да спори с тях, но те го избутаха и той ги пусна вътре. — Погледна мъртвеца на земята и добави: — Винаги би избрал файдата пред боя, макар че не беше страхливец.

Деклан сграбчи Юсан за ръката и каза:

— Иди оседлай два коня.

— Кои коне? — каза младият, видимо потресен.

— Които ще да са. Открадни ги, ако трябва!

След като Юсан затича, Деклан извика:

— Отвлекли са Гвен и Мили! С Юсан тръгваме след тях. Някой ще дойде ли с нас?

Обърна се към един младеж наблизо и викна:

— Мик.

— Да?

— Томас Боуман. Познаваш ли го?

Момчето кимна.

— Всички го познават.

Боуман беше почти легендарен следотърсач в района и му се носеше славата, че някога е бил най-добрият стрелец с лък в Маркензас.

— Кажи му, че ни трябва. Хайде, върви.

Момчето се поколеба, сякаш му се искаше да остане и да гледа пожара, но после осъзна, че го молят да направи нещо важно, кимна и затича.

Няколко души замърмориха за това как ездачите приличали на търговци или на разбойници, или за това, че самите те не били добри бойци, като добро извинение да не ги подгонят, но един мъж излезе пред тълпата. Беше Бергун, едър тип, който често навестяваше „Трите звезди“.

Изгледа мрачно тълпата и заяви с презрителен тон:

— Аз ще тръгна с Деклан. Леон ми беше приятел. Ще помогна да спасим момичетата му.

Други двама вдигнаха ръце и след малко още четирима пристъпиха напред. Всички бяха корави мъже, свикнали да бранят селото си, но да гонят опитни воини беше нещо, което би разколебало всеки селяк или търговец.

Когато стана ясно, че повече доброволци няма да има, Деклан извика:

— Вземете коне! Препускаме веднага щом стигнем до южния завой на пътя!

Проби си път през зяпачите и затича към ковачницата. Видя Юсан да води два коня и попита:

— Чии са?

— На Доналд Дъмпъл — отвърна чиракът и му подаде юздите на единия кон.

— Пита ли го? — попита Деклан, щом го яхна.

— Не си беше у тях — отвърна Юсан. — Сигурно е долу да гледа пожара.

Деклан видя момчето Мик, затичано към него. Останал почти без дъх, младокът извика:

— Томас Боуман се е отцепил, така каза дъщеря му. — Пое си дъх. — Каза, че ще го събуди и ще му каже да тръгне след нас.

Деклан кимна.

— Добре се справи, Мик. Сега иди и виж дали още някой при хана има нужда от помощ.

Момчето се обърна и затича към горящия хан.

Деклан поведе Юсан към южния край на селището и изчакаха докато другите петима мъже се появиха. Деклан огледа решилите да помогнат в спасяването на Гвен и Мили и рече:

— Мъжете, които гоним, са опасни, не забравяйте. Благодаря ви, че идвате.

И без да чака за отговор, обърна коня си на юг, заби пети в хълбоците му и го подкара в галоп.

Препускаха колкото може по-бързо, но без да преуморяват конете. Деклан се надяваше, че похитителите са решили, че никой няма да ги гони, и не бързат. Помоли се също така наум на всеки бог, склонен да чуе, да не са спрели, защото знаеше какво означава това.

По едно време се обърна и видя, че ги следва още един ездач.

Махна на групата да спре и препусна назад да види кой е новият конник. Видя познато лице, скрито под дълбока качулка, и изръмжа:

— Моли Боуман, какво правиш?

Младата жена отметна качулката си, отметна и наметалото и под него се видя лък и черен колчан, пълен със стрели.

— Гвен ми е приятелка, Деклан. Познавам я от много по-дълго от теб. Освен това нямате нито един стрелец в тази компания от глупаци, а гоните опитни наемници, а не тъпи селски побойници. А и не съм по-лоша следотърсачка от баща ми.

Деклан погледна през рамо към мъжете, които се бяха обърнали да чуят разговора, мъже, които добре познаваха Моли. Някои кимнаха и Деклан каза:

— Баща ти знае ли? Пратих едно момче да го повика.

— Не, по дяволите — почти викна тя. — Вкъщи си е, спи пиян като заклан, както обикновено. Дори не се размърда при цялата шумотевица. Когато дойде Мик, не можах да го вдигна, тъй че реших да го заместя.

Томас Боуман беше почти легендарен, но всички знаеха, че след смъртта на жена му, майката на Моли, се беше отдал на тежко пиянство. Също така всички знаеха, че сега всъщност Моли ловува и изхранва семейството. Беше средна на ръст, набита и силна като мъж.

Така че Деклан само кимна — нямаше нищо против идването ѝ. А и се радваше, че разполага с лъка ѝ. Никога не беше виждал по-добър стрелец от Моли.

Препускаха до зори. Щом се зазори, Деклан видя на пътя пресни конски изпражнения. Даде знак да спрат, слезе от коня и каза:

— Близо са.

Вдигна ръка в знак към другите да изчакат, докато той огледа напред. Тръгна пеша и след малко чу гласове, продължи предпазливо и видя тлеещ лагерен огън.

Запромъква се между дърветата, като внимаваше да не вдига шум, и видя гърбовете на двама мъже, които си говореха тихо. Пропълзя бавно напред, за да може да чуе.

— … скоро и ги продаваме — каза единият.

— Тайри си е харесал русата и ако реши, че сме на чисто, ще я оправи направо на пътя, останалите да вървим по дяволите. Мамка му, може и публика да му харесва.

— Никой господар на курви няма да ни даде и петак за нея, след като Тайри я оправи.

— Видя какво направи на Мизенер. Ще му се ежиш ли заради няколко монети? Тайри го разпра от гърлото до слабините и го остави да стои да гледа как му изпадат червата! Искаш ли да се изправиш срещу него?

Другият мъж поклати глава.

— Дойдохме тук да намерим кораб. Сандура плаща висока цена за бойци, всички казват така. Сега дори не вървим в правилната посока. Трябваше да вземем кораб в порт Колос, а сега яздим обратно в Маркензас, на средата до Маркенет. Само защото Тайри има проклет нрав и надървен кур.

— Както казах вече, ще се изправиш ли срещу него?

Деклан не можеше да види всички около гаснещия лагерен огън. Стори му се за миг, че зърна две фигури, присвити от другата страна на тлеещото огнище, но не можеше да е сигурен, че са двете момичета.

Пропълзя безшумно назад, докато се увери, че е достатъчно далече, изправи се и забърза обратно. Стигна до спътниците си и прошепна:

— Слънцето скоро ще изгрее и те ще се размърдат. Мисля, че момичетата са в безопасност, но не мога да съм сигурен. Ако се приближим прекалено бързо, ще ги предупредим… — Поколеба се, несигурен какво да направи. Ако успееше бързо да убие Тайри, другите може би щяха да са по-малко склонни да се бият.

Моли пристъпи напред и попита:

— Къде е лагерният им огън?

Деклан посочи и тя кимна.

— Дай ми две минути да стигна зад тях, после връхлитате. Ще убия всеки, който се доближи до момичетата. Ако чуете някакъв звук, побързайте.

Щом Моли се отдалечи бързо и безшумно, Деклан погледна приятелите си. Юсан беше почти обезумял от тревога за Мили, тъй че той сложи ръка на рамото му и каза:

— Спокойно. Спомни си как те раниха в Онкон и не го прави отново. Припряността ще убие и теб, и нея.

Другите бяха корави, решителни мъже, опитни в кръчмарските свади, Деклан беше сигурен в това, но никой от тях не беше трениран боец. Разполагаха с числено превъзходство и с елемента на изненада, но ако не успееха да извадят от строя поне двама от наемниците още в първия момент, щеше да е равностойна битка; и нещо повече, момичетата щяха да са изложени на риск.

Деклан изчака Моли да стигне до другата страна на поляната, после извади меча си и кимна на другите. Измъкнаха всевъзможни оръжия, мечове, брадви и дълги ножове. Изглеждаха решителни. Хвърли последен поглед на Юсан, за да внуши на чирака си да е съсредоточен и да не прави нищо глупаво, после се обърна и тръгна бързо към огъня.

Стабилната крачка, съчетана с решимост, като че ли му вдъхна спокойствие. Усети как тревогата за безопасността на Гвен, гневът и нервността го напуснаха и отново изпита онова странно спокойствие, което го беше обгърнало, когато търговците на роби бяха нападнали Онкон. Прие го с радост. Яснота се утаи в него и чувствата му за Гвен заглъхнаха и отстъпиха място на необходимостта да победи враговете.

Нахлу бежешком в лагера и докато първият наемник се изправи и се обърне, кръвта вече бликаше от дълбокия срез във врата му. Вторият вече беше извадил меча си и викаше. Другите в лагера скочиха на крака.

Отекна кънтеж на стомана в стомана и битката се развихри. За втори път в живота си Деклан усети как времето се забави и придоби ясен усет за това, което го обкръжаваше. Усещаше мъжа срещу себе си, но също така можеше да види какво става отстрани. По-скоро усети, отколкото видя как мъжете от Хълма на Беран започнаха да изтласкват наемниците, двама срещу един в повечето случаи.

Щом парира удара на мъжа срещу себе си, Деклан видя някой да тича към двете вързани на земята момичета и извика:

— Моли!

Една стрела изсвистя във въздуха, но тичащият мъж се сниши, претърколи се и се надигна присвит над двете момичета. Държеше дълъг нож.

Колебанието на Деклан едва не му коства живота, защото позволи на противника му да пробие защитата му и Деклан усети как острието се вряза през кожения му елек и ризата и почти остърга ребрата му.

Замахна нагоре, посече противника си в мишницата и почти му отсече ръката. Мъжът изкрещя и падна. Деклан го срита настрани и се втурна към момичетата.

Още един наемник затича към двете вързани момичета, които се мятаха безпомощно на земята като пилци, чакащи да ги заколят, със стисналия нож мъж, изгърбен над тях. Бягащият наемник внезапно рухна с щръкнала от гърдите му стрела. Друга стрела пропусна коленичилия мъж само на педя и Деклан видя, че е Тайри.

Тайри се хвърли върху двете момичета, които завикаха приглушено, и Деклан осъзна, че не само са вързани, но и със запушени уста. Тайри замахна с лакът по Мили, сграбчи Гвен и запълзя назад. Нова стрела профуча и не го улучи на косъм миг преди той да се скрие зад едно дърво и да дръпне вързаното момиче за косата. Гвен изплака въпреки кърпата, запушила устата ѝ.

Сърцето на Деклан подскочи. Лудият млад наемник използваше Гвен като жив щит. Приятелите му бяха надвити и вече хвърляха оръжията си и се предаваха, но той вдигна ножа си и го опря в гърлото на Гвен.

— Моли, не стреляй! — извика Деклан. Тайри беше стиснал пред себе си разплаканата Гвен. Неловките му усилия да се изправи бяха затруднени от дърпащото се момиче и ниския клон на дървото, закачил бронята му.

— Пусни я! — настоя Деклан.

Младият боец се изсмя и звукът смрази Деклан, защото в него прокънтяха нотки на лудост.

— Да я пусна? Та да ме простреляте? — Опря брадичката си на рамото на Гвен. — Ето как ще го изиграем това… — Притисна ножа в шията на Гвен и тя простена от болка и страх.

Гневът на Деклан се надигна, но в същия миг Юсан се обади:

— Помниш ли какво ми каза?

Очите на Деклан пробягаха към все още неподвижното тяло на Мили на земята и той разбра, че Юсан се бори с всички сили да не се втурне към нея. Без да откъсва поглед от Тайри, Деклан кимна, че е разбрал съвета на чирака си да си опича ума.

За един напрегнат миг Тайри запази мълчание, а после продължи:

— Сега ще стана и ако някой от вас, глупаци, направи нещо глупаво, това момиче умира преди мен.

Избута Гвен леко от себе си, при което острието поряза малко шията ѝ и капките кръв подсилиха предупреждението му.

Тайри присви крака, надигна се и след това се изправи и дръпна Гвен за косата. Тя извика от болка, отново приглушено от кърпата на устата, но замълча, след като също се изправи.

Очите ѝ бяха ококорени и Деклан видя колко е ужасена. За миг бе вцепенен от нерешителност. Едно погрешно движение и жената, която обичаше, щеше да е мъртва, но част от него все пак изгаряше от желание да убие мъжа, който я държеше в плен.

След това зърна движение отляво.

Моли Боуман обикаляше безшумно покрай поляната и изглежда, търсеше добър прицел към Тайри. Деклан се вцепени още повече, уплашен, че всеки негов жест или изражение може да издаде на наемника, че Моли се движи зад него, но също така се бореше да се овладее и да не връхлети върху убиеца.

Явно в безизходица, двамата се гледаха втренчено няколко секунди. Накрая Деклан каза:

— Какво искаш?

— Тръгвам си — каза Тайри. — Ако някой от вас, шибани глупаци, се опита да ме спре, тя загива.

— Няма да стигнеш до коня си — каза спокойно Деклан. — Опиташ ли се да се качиш на коня с нея, си мъртъв преди да си на седлото.

— Е, тогава може би трябва просто да убия тая кучка и да се свършва.

Деклан бавно сниши меча си и вдигна лявата си ръка, с дланта напред.

— Ако ти позволя да си отидеш невредим, ще я пуснеш ли?

Тайри се изсмя.

— И да ти повярвам, че ще ме пуснеш да си тръгна? След като убих татенцето ѝ?

Деклан се огледа. Останалите от бандата на Тайри бяха или мъртви, или пленени. Видя страха в очите на Гвен, молбата в тях, и каза:

— Ето моето предложение. Пускаш я и се биеш с мен. Печелиш, и ти и хората ти си заминавате оттук. Губиш… — Деклан сви рамене. — Няма да те интересува какво става с тях. — Кимна към оцелелите наемници.

Тайри наклони леко глава настрани, докато премисляше.

— Накарай стрелците да застанат така, че да мога да ги виждам.

Деклан махна на Моли да дойде до него и щом тя го направи, Тайри възкликна:

— Един? Само едно момиче? — Ухили се и каза: — По дяволите, момиче, ти си цяло чудо. След като убия тоя хлапак, ела с мен. Ще те науча как да ловиш злато вместо зайци.

Засмя се, блъсна Гвен настрани, направи крачка напред, скочи и замахна с меча си отгоре към главата на Деклан почти преди той да е успял да вдигне своя, за да блокира. Някой изруга, а друг промърмори:

— Нищо честно няма в този бой.

Деклан блокира и мечът на Тайри се хлъзна по неговия, след това изви рамото си към наемника, за да го извади от равновесие. После се превъртя и замахна с оръжието си в кръгов удар, който щеше да отнесе главата на Тайри от раменете, ако улучеше, но опитният боец вече беше вдигнал меча, за да блокира, плъзна се наляво и го избегна.

Отстъпи назад леко присвит и очите му сякаш заблестяха от лудост.

— Ха, момчето можело да се бие малко! Това е хубаво. Клането е забавно, но не е постижение. Татето на момичето беше много лесен. Разплака се като дете, когато му разпрах корема.

Деклан осъзна, че Тайри се опитва да го примами да действа безразсъдно.

Също така осъзна, че този боец е още по-опасен заради лудостта си. Сбърканото му мислене можеше, ако не друго, да го накара да действа по непредвидим начин, да отнеме живота му, а може би и на други, включително на Гвен. Нямаше гаранция, че тя ще е в безопасност, ако той умре. Моли можеше да започне да стреля и пленниците можеха да се опитат да нападнат.

Откъсна ума си от разсъжденията секунда преди Тайри да направи стъпка напред с висок замах, който Деклан отби надясно. След това ковачът направи просто забиване напред с изпъване на ръката и върхът на меча му почти стигна до гърдите на наемника. Само бързото отбиване и отстъпване назад опазиха Тайри от сериозно нараняване.

Деклан остави страховете си да заглъхнат и отново усети как времето се забави; образът на противника му придоби по-ясен контур все едно светлина и мрак се усилиха, и подробностите оживяха. Чувстваше се като в боя в Онкон; сетивата му се разшириха.

Можеше да види как мускулите се напрягат под кожата на мъжа, свиват се и се подготвят, виждаше и най-малкото изместване на тежестта от едното стъпало към другото. Очите на Тайри шареха, търсеха явно откриване и Деклан реши да го подмами.

Вдигна десния си лакът и изви ръка все едно ще замахне странично към по-уязвимата лява страна на Тайри. Както предвиждаше, Тайри скочи напред, за да влезе под удара, задържайки меча си назад за предно забиване, след като очакваше, че Деклан ще се открие.

Деклан обаче обърна меча си с върха надолу, избута меча на Тайри наляво и се плъзна странично, след това вдигна дръжката на меча си и удари в оголения врат на Тайри с горната половина на оръжието — тежката основа точно под предпазителя — нещо, което рядко се прилагаше в ситуация като тази, изключително близък двубой. Точно затова Едвалт го беше научил да заточва острието чак до предпазителя. Натисна дръжката на меча и Тайри се олюля, от прерязаната артерия на шията му бликна кръв.

Тайри погледна Деклан с широко отворени очи, след това притисна ръка до шията си все едно да спре кръвта. Олюля се, след това се усмихна странно и падна, очите му зяпнаха празни ранното утринно небе.

Деклан изпита смразяваща отчужденост. Погледна Гвен, все още вързана и със запушена уста, и за миг все едно виждаше напълно непознато същество. След това го заля топла вълна и го обзе облекчение и го накара да се просълзи. Втурна се към Гвен и я развърза, а тя падна в прегръдката му и захлипа. Деклан я притисна към себе си, без да каже нищо. След малко тя прошепна:

— Знаех, че ще дойдеш да ме спасиш.

— Винаги.

Видя, че Юсан е освободил Мили; очите ѝ бяха оцъклени от ужас и лицето ѝ бе пребледняло. Изглеждаше на ръба на полудяването и Деклан осъзна, че вече има допълнителни отговорности. След като ханът бе изгорял, Гвен и Мили нямаха нищо — нито покрив над главите си, нито прехрана, само дрехите на гърбовете им. Заговори достатъчно високо, за да го чуят Юсан и Мили:

— Ще ви вземем у дома да отдъхнем и ще решим какво да направим с хана утре.

— Хана го няма — каза Гвен. Изхлипа и добави: — Видях как тате умря…

Гласът ѝ заглъхна, щом сълзите я надвиха.

— Може да се построи отново — каза Деклан. — Ако искате, аз ще го вдигна.

Обърна се, за да огледа резултатите от битката, и остана доволен, че всичките му хора са живи. От седмината с Тайри бяха останали четирима, другите трима лежаха безжизнени на земята.

Гвен прегърна Моли, а Деклан застана пред четиримата пленени. Огледа лицата им и се спря на най-младия на вид.

— От колко време яздиш с този отряд?

— По-малко от година — отвърна младият боец. Имаше пясъчноруса коса и силно изгорели от слънцето бузи. Все още приличаше повече на момче, отколкото на мъж.

— Тъй, значи по-малко убийства и изнасилвания от другите? — попита Деклан.

— Досега само честни боеве. Мизенер не позволяваше никакво разбойничество. Всичко това е работа на Тайри. — Кимна към трупа на лудия наемник. — Той уби Мизенер и нареди да отвлечем момичетата. Искаше да ги продаде. Не знам… — Гласът му заглъхна.

Деклан погледна другите мъже и попита:

— И вие тръгнахте с него?

Един от мъжете отвърна:

— Той уби Мизенер. Никой не би се опълчил на Мизенер. Попитай който и да е нает меч оттук до Сандура.

Деклан разбра, че Мизенер трябваше да е старият боец начело на бандата, онзи, който беше спрял Тайри да се сбие преди да напуснат хана. Допусна, че старият е разчитал на репутацията си, но това бе приключило.

— И му позволихте да убие Леон, да запали хана му и да вземе момичетата — каза Деклан. Сграбчи младия наемник за ръката и го дръпна настрана. — Как се казваш?

— Уил — отвърна младият уплашено. — Казвам се Уил.

— Уил — каза Деклан. — Искам да гледаш хубаво.

Кимна на мъжете, застанали зад тримата останали наемници, и те се наведоха над коленичилите мъже и им прерязаха гърлата.

Уил се вцепени, после се опита да се отскубне, но младият ковач го държеше здраво.

— Ти ще бъдеш пощаден — каза Деклан. — Вземи кон и тръгни накъдето пожелаеш, но никога не се връщай в Хълма на Беран. Кажи на всеки, когото срещнеш, какво сполетява разбойници, престъпници, изнасилвачи и убийци, които дойдат в Хълма на Беран. Бързо и сурово правосъдие. Върви!

Младият боец не се поколеба: затича към чакащите коне, метна се на един и препусна по пътя.

— Да изгорим тия кучи синове и да приберем оръжията и конете им — каза Деклан. — Оръжията може да са ни от полза, а конете ще продадем, за да… — погледна към Гвен, все още вкопчена в ръката на Моли — да платим каквото трябва да се плати.

Огледа лицата на мъжете, рискували живота си, за да поправят злото, и каза:

— Вие сте добри мъже и ви дължа благодарност.

Един от тях, плещест и набит, казваше се Бекер, сви рамене.

— Гадна работа, но трябваше да се свърши.

И Деклан разбра, че всеки мъж тук, и Моли също, съзнава необходимостта от хладното убийство след разгара на битката. Гадна работа, наистина, но както бе казал Бекер, трябваше да се свърши.

Другите закимаха в съгласие.

— Хайде да я свършваме тогаз — каза друг от мъжете. — Някой носи ли лопата?

Трети отвърна:

— Имам вързана на седлото.

Деклан погледна Юсан, който бе прегърнал Мили, все още онемяла от ужас, а после Гвен. Знаеше, че вече нищо няма да е същото.