Крал на пепелища

28. Наблюдение и изчакване

Трима души седяха около малка маса в едно село на южния бряг на Маркензас. Катариан, лъжемонахът на Ордена на Татан, каза:

— Никакви слухове и никой не е виждал младеж с меднозлатиста коса.

Денби се наведе напред, сплел пръсти, и се обърна към Сабела.

— Нещо?

— Само случайни проблясъци, но те идват от север — отвърна тя. — Мисля, че някак е успял да овладее силата си, да я скрива когато пожелае.

Катариан поклати глава.

— Как е възможно това? Има всичката сила на Огнегривите, но никакво обучение.

Денби въздъхна уморено.

— Борихме се с този въпрос в нощта преди да напуснем. Можем само да предполагаме. Може би обучението му под наставленията на Коалтачин му е дало някакви средства да държи огньовете под контрол. Или навярно просто е надарен, като последен от родословната му линия.

Денби и Сабела бяха тръгнали от Залата на Пазителите в деня след като тя бе засякла присъствието на детето на Огнегривите. Пазителите имаха агенти на ключови места по целия свят, както и тези от другите ордени на стихиите. Елмиш, като водач на Огнената гвардия, и Денби като майстор на Изкуството бяха обсъждали как най-добре да подходят към проблема с преоткриването на наследника на трона на Итракия. Елмиш беше предупредил Денби, че както те са забелязали съществуването на детето, така може да са го направили и други.

— Тогава утре тръгваме на север и започваме търсенето си — каза Катариан и стана. — Е, да лягаме. Трябва да си починем. Трябва да намерим момчето… младежа, скоро. Може би сме единствените хора на този свят, които го търсят, без да искат смъртта му.