Кукловодите

XIII

Президентът, естествено, получи своите извънредни пълномощия. Стария беше де факто негов главнокомандващ; най-после можехме да действаме. Стария имаше наум един твърде прост план. Карантината, която беше предложил, когато заразата бе ограничена само в района на Де Мойн, сега не вършеше работа. Преди да започнем борбата, трябваше да открием врага. Но правителствените агенти не можеха да проверят двеста милиона човека; хората трябваше да сторят това сами.

Режим „Гол гръб“ беше първата фаза на операция „Паразит“. Идеята беше всички — всички — да се съблекат от кръста нагоре и да не се обличат, докато всички титанци не бъдат уловени и избити. Е, жените можеха да носят сутиени с тънки презрамки на гърба — под тях паразитът нямаше да успее да се скрие.

Подготвихме кратък стереофилм, на фона на който президентът щеше да произнесе своята реч към нацията. Бързите ни действия бяха спасили седем от паразитите, пленени в свещените зали на Конгреса; всички те бяха поставени върху животни. Можехме да покажем тях и по-малко отвратителните части от филма с моя милост. Самият президент щеше да се появи по шорти, а манекени щяха да покажат какво трябва да носи през този сезон добре необлеченият гражданин, включително метална броня за врата и гърба, която да предпазва човек дори и в съня му.

Свършихме цялата работа за една безсънна нощ, обилно полята с черно кафе. Съкрушителният финал на филма трябваше да покаже как Конгресът на свое заседание обсъжда извънредното положение и всички в залата — и мъже, и жени — са с голи гърбове.

Двадесет и осем минути преди президентът да излезе в ефир, телефонът в кабинета му иззвъня. Двамата със Стария бяхме там; той — като специален съветник на президента, а аз — в качеството на момче за всичко. И тримата бяхме по шорти — режим „Гол гръб“ вече бе влязъл в сила в Белия дом. Президентът не си направи труда да ни отпрати, когато вдигна слушалката.

— Аз съм — каза той. След малко попита: — Сигурен ли си? Не, не мисля, че това ще свърши работа… По-добре да дойда лично. Кажи им да се подготвят. — Той набра един вътрешен номер и каза на някого:

— Ще отложим малко излизането в ефир. — После се обърна към Стария: — Хайде, Андрю, трябва да отидем до Конгреса.

Той повика камериера си и се оттегли в съседната стая. Когато се появи, беше облечен официално. Не ни даде никакви обяснения. Аз и Стария останахме в шортите си и тримата потеглихме.

Заседанието беше съвместно на двете камари и всички сенатори и конгресмени бяха облечени както обикновено. Почувствах се така сякаш съм влязъл на тържествена литургия без панталони. Поуспокоих се едва когато видях, че квесторите бяха също по шорти и без ризи.

Явно има хора, които биха предпочели да умрат, вместо да изгубят достойнството си — предполагам, че сенаторите са на първо място в този списък. А конгресмените на второ. Бяха дали на президента исканите пълномощия; бяха обсъдили и приели режим „Гол гръб“… но не разбираха, че той се отнася и за тях. Нали вече бяха проверени. Може би някои от тях съзираха неуместността на този аргумент, но никой не беше склонен да стане инициатор на масовия стриптийз. Седяха напрегнати, но облечени.

Президентът излезе на трибуната и изчака, докато в залата се възцари гробна тишина. Тогава започна бавно и спокойно да се съблича и спря, когато остана гол до кръста. Обърна се, повдигна ръце и едва тогава заговори:

— Направих това, за да видите всички, че ръководителят на изпълнителната власт не е в плен на врага… Но какво да кажа за вас? — последната дума беше направо захвърлена в лицата им. Президентът посочи с пръст един млад конгресмен. — Например, ти, Марк Къмингз — лоялен гражданин ли си или зомби, шпионин на врага? Свали сакото и ризата!

— Господин президент… — беше Нарити Евънс, от щата Мейн, на вид като симпатична учителка. Тя стана и се обърна — вечерната рокля, с която беше облечена, разкриваше целия й гръб. — Това достатъчно ли е, господин президент?

— Напълно, госпожо.

Къмингз с треперещи ръце разкопчаваше ризата си; лицето му беше цялото червено. Изведнъж някой се изправи сред залата — беше сенаторът Готлиб. Изглеждаше като болен на легло — лицето му бе бледо и посърнало, а устните — посинели. Но успя да се задържи прав и последва примера на президента с невероятно достойнство. След това се завъртя около себе си на триста и шейсет градуса; гърбът му носеше аления белег на паразита.

— Снощи — започна той — аз казах в тази зала неща, които бих предпочел да ме одерат жив, но да не произнеса. Тогава не бях господар на себе си. Сега съм. Не виждате ли, че Рим гори? — в ръката му внезапно се озова пистолет. — Ставайте, глупаци, идиоти такива! Две минути, за да видя голите ви гърбове; след това стрелям!

Хората около него се опитаха да му отнемат оръжието, но той го размахваше като бухалка и удари един от тях в лицето. Извадих бластера, готов да го подкрепя, но се оказа излишно. Всички разбраха, че той е опасен като бик, видял червено и се отдръпнаха настрани.

Той погледна часовника си и всички започнаха бързо-бързо да се събличат като на комедия. Един мъж се втурна към вратата, но беше спънат и съблечен. Оказа се, че не носи паразит, но открихме плужеци у трима други. Президентът излезе в ефир само с десет минути закъснение, а Конгресът започна първото от своите „заседания с гол гръб“.