Кукловодите

XX

Колкото и да е учудващо, когато се върнах, Стария беше свободен — президентът бил отишъл да направи обръщение пред тайна сесия на Общото събрание на ООН. Разказах му какво бях видял и споделих мнението си за Варгас и Макилвейн:

— Хлапаци, сравняващи колекциите си от марки. Не разбират сериозността на проблема.

— Не ги подценявай, синко — поклати глава Стария. — Много по-вероятно е изход от кризата да намерят те, а не ние с теб.

— Как ли пък не — казах аз (може да е било и нещо по-остро). — По-вероятно е да оставят плужеците да избягат.

— Разказаха ли ти за слона?

— Какъв слон? Те почти нищо не ми разказаха; говореха само помежду си.

— Ти не разбираш интереса на учения към работата му. Що се отнася до слона, една от маймуните с ездач успяла някак да се измъкне. Сплесканото й тяло било открито в клетката на слоновете, а един от тях липсвал.

— Искаш да кажеш, че в момента на свобода се разхожда слон с паразит? — в главата ми се появи ужасна картина: нещо като танк с кибернетичен мозък.

— Слоница — поправи ме Стария. — Открили са я в Мериланд; спокойно дъвчела зеле сред полето. Без паразит.

— А къде е отишъл той? — неволно се огледах наоколо.

— От съседното село било откраднато дуо. Смятам, че паразитът вече е на запад от Мисисипи.

— Някой да липсва?

— Откъде да зная, нали живеем в свободна страна — сви рамене той. — Хубавото поне е това, че титанците не могат да се скрият върху носители извън червената зона.

Последната реплика на Стария ме накара да помисля върху нещо, което бях видял в зоологическата градина и на което не бях обърнал достатъчно внимание. Каквото и да беше, то продължаваше да ми се изплъзва. Стария продължи:

— Необходими бяха драстични мерки, за да приложи заповедта за голите гърбове! Имаше много възражения от морално естество, да не говорим за Националната асоциация на производителите на дрехи.

— Ъ?

— Човек може да си помисли, че се опитваме да продадем дъщерите им в бордеите на Рио. Идва някаква делегация, която се нарече „Майки на републиката“ или нещо такова.

— Губили са времето на президента за такова нещо в тези времена?

— Макдъно ги пое. Но намеси и мен — Стария се намръщи при този спомен. — Казахме им, че могат да видят президента само ако се съблекат чисто голи. Това ги спря.

Мисълта, която ме беше тревожила, най-после изплува.

— Знаеш ли, шефе, може да се наложи.

— Какво да се наложи?

— Всички да се съблечем чисто голи.

Той захапа долната си устна.

— Накъде биеш?

— Сигурни ли сме, но напълно, че паразитът може да се прикрепя за носителя само в основата на мозъка?

— Би трябвало сам да знаеш.

— Мислех, че зная, но сега не съм така сигурен. Така правеха докато бях… ъ-ъ-ъ… с тях. — Разказах му с подробности какво се бе случило с бедния Сатана и плужека, който се беше качил върху него. — Маймуната започна да се движи веднага щом онази твар достигна до долната част от гръбнака й. Те явно предпочитат да са близо до мозъка, но биха могли да се скрият в нечии панталони и само да протегнат псевдопод до края на гръбначния стълб на човека.

— Хм… помниш ли, синко, когато претърсвахме всички в Отдела, как ви накарах да се съблечете до шушка. Това не беше случайно.

— Прав си бил. Те може да са способни да се захващат навсякъде по тялото. Виж самият ти с какви панталони ходиш. Ако плужекът се скрие вътре, просто ще изглеждаш с малко по-голям задник.

— Искаш да ги събуя ли?

— Имам по-добра идея: сега ще видиш „хватката от Канзас сити“.

Шегувах се, но само на думи, а не и в действията си. Стиснах го силно по задника, за да се убедя, че е чист. Той понесе проверката с достойнство и не пропусна да провери и мен по същия начин.

— За съжаление — оплака се той, след като седна, — не можем да се разхождаме по улиците и да опипваме жените по тези места. Няма да стане.

— Ако не, ще се наложи всички да се съблекат чисто голи — изтъкнах аз.

— Първо ще проведем няколко експеримента.

— Как?

— Нали си виждал онези метални брони за главата и гърба? От тях няма голяма полза, освен да създават чувство на сигурност у тези, които ги носят. Ще кажа на доктор Хоръс да сложи една такава броня на маймуна, за да останат голи само крайниците й ще видим как ще постъпи плужекът. Ще променяме и покритите места на тялото.

— М-да. Но не използвай маймуни, шефе.

— Защо не?

— Ами… прекалено много приличат на хората.

— По дяволите, момче, не можеш да направиш омлет…

— … без да счупиш яйца, зная. Но това не значи, че трябва да ми харесва.