Кукловодите

VII

Виждах нещата около себе си леко замъглени и размазани, сякаш гледах през течаща струя вода — но това не предизвика у мен учудване или любопитство. Движех се като лунатик, който не знае къде отива — но бях напълно буден, знаех кой съм, къде съм, каква е била работата ми в Отдела. И, въпреки че не знаех какво трябва да направя след малко, винаги бях абсолютно сигурен, че това, което правех в момента, е точно нужното.

През по-голяма част от времето не изпитвах никакви чувства, освен познатата досада от предстоящата работа. Това беше на съзнателното ниво; а някъде много дълбоко в подсъзнанието усещах, че съм мъчително нещастен, уплашен и изтерзан от усещане за вина, но това беше много нива надолу и дълбоко потиснато; едва го осъзнавах и то не влияеше на действията ми.

Знаех, че са ме видели на излизане от Отдела. Викът „Сам“ явно беше за мен; само двама души ме знаеха под това име, а Стария би използвал истинското. Значи ме беше видяла Мери. Добре, мислех си, че тя ми показа къде е апартаментът й. Можех да заложа там капан за следващия път, когато ще го употреби. А сега трябваше да се заловя за работа и да внимавам да не ме хванат.

Движех се из застроен със складове квартал, като използвах цялото си умение на агент да се промъквам незабелязано. Скоро открих това, което търсех — на една от сградите имаше обява: „Дава се таван под наем. Обърнете се към агента на първия етаж“. Разузнах из сградата, запомних адреса и се върнах в една от станциите на „Уестърн юниън“ две преки назад. Използвах един от свободните телеграфни апарати и изпратих следното съобщение: „Изпратете два контейнера дребосъци всичко уговорено сметката същата подпис Джоел Фридман“, като прибавих и адреса на сградата. За получател вписах: „Роско и Дилърд“, търговски агенти, Де Мойн, Айова.

На излизане от пощенската станция гледката на един ресторант за бързо хранене ми припомни, че съм гладен, но усещането веднага затихна и повече не помислих за това. Върнах се в сградата със складовете и се свих в един тъмен ъгъл на коридора, за да дочакам сутринта. Смътно си спомням, че сънувах постоянно повтарящи се клаустрофобни кошмари.

В девет часа чаках пред вратата на агента по наемите и успях да наема тавана, още преди той да е отключил. Платих му тлъста надбавка за това, че искам помещението веднага. Качих се на тавана, отключих, влязох и зачаках.

Контейнерите ми пристигнаха към десет и половина. След като носачите си тръгнаха, отворих горния, извадих една кутия, затоплих я и я подготвих. След това слязох долу при агента по наемите и му казах:

— Мистър Грийнбърг, бихте ли се качили горе за минутка? Искам да се консултирам с вас за евентуални промени в осветлението.

Той помърмори, но се съгласи. Щом влязохме в таванското помещение, затворих вратата и го заведох до отворения контейнер.

— Тук — посочих. — Ако се наведете, ще видите какво имам пред вид. Трябва просто…

Той се наведе, а аз го хванах здраво и повдигнах сакото и ризата му. Със свободната си ръка преместих господаря от подготвената кутия на голия му гръб и не го пуснах, докато не се успокои. После го изправих, вкарах ризата в панталоните му и го поизчетках от праха. Когато успя да си поеме дъх, го попитах:

— Какви са новините от Де Мойн?

— Какво те интересува? — каза той. — От колко време си без контакт?

Започнах да обяснявам, но той ме прекъсна:

— Хайде да не губим време и да проведем директен разговор.

Вдигнах ризата си; той също. Седнахме върху неотворения контейнер с опрени гърбове, за да могат господарите ни да контактуват един с друг. През това време умът ми беше празен; нямам представа колко е продължило. Наблюдавах една муха, която се мъчеше да се освободи от прашната паяжина в ъгъла.

Следващият, когото привлякохме, беше надзорникът на сградата. Той бе висок и здрав швед и трябваше да го държим и двамата. След това Грийнбърг се обади на собственика и му каза, че нещо се е случило със сградата; не зная как точно го баламоса, но успя да го убеди да дойде. В това време аз и надзорникът отваряхме и затопляхме нови кутии.

Собственикът на сградата се оказа голяма клечка и всички ние, включително и той, се почувствахме доволни от това. Той членуваше в Конституционния клуб, списъкът на членовете на който изчерпваше справочниците „Кой, кой е“ в областта на финансите, политиката и промишлеността.

Наближаваше обяд и не разполагахме с много време. Надзорникът отиде да купи дрехи и куфарче за мен и да прати горе шофьора на собственика, за да привлечем и него. В дванадесет и половина собственикът и аз потеглихме с неговата кола; куфарчето ми съдържаше дванадесет господари — в кутии, но готови.

Собственикът записа в книгата за посетители: „Дж. Хардуик Потър и негов гост“. Един от лакеите поиска да вземе куфарчето ми, но му казах, че ми е необходимо, за да си сменя ризата преди обяд. Изчакахме в тоалетната, докато там не остана никой друг освен прислужника и го привлякохме. След това го изпратихме да съобщи на управителя на клуба, че на един от гостите му е прилошало в тоалетната.

След като се погрижихме за управителя, аз сложих едно бяло сако и станах втори прислужник в тоалетната. Разполагах само с десет господаря, но не след дълго контейнерите от таванското помещение трябваше да бъдат донесени тук. Двамата с прислужника използвахме тези, които бяха тук, още преди да свърши оживлението по време на обяд. Един от гостите ни изненада, докато бяхме заети и се наложи да го убия. Завлякохме го в помещението, където държаха метлите и парцалите. Последва временно затишие, тъй като контейнерите още не бяха пристигнали. Рефлексът на глад почти ме надви за момент; след това отслабна, но не премина. Казах това на управителя и той ми сервира обяд в кабинета си.

Използвахме мъртвото време на ранния следобед, за да установим пълен контрол над клуба. Към четири часа всички в сградата — членове, гости, персонал — бяха с нас; след това продължихме привличането на новите още във фоайето. Портиерът ги пропускаше един по един. Наложи се управителят да телефонира в Де Мойн за още контейнери. Големият удар дойде вечерта — заместник-министърът на финансите. Това беше истинска победа, защото министерството на финансите отговаряше за сигурността на президента.