Натрапчиви мисли за петък

4

— Очаквах да видя нещо по-различно — въздъхна Брайънт.

— Изглежда, си разочарован — каза Хусейн.

Хусейн и Брайънт бяха в апартамента на Санди Холанд. Краката им бяха обути в калцуни, а на ръцете си бяха сложили латексови ръкавици.

— Мислех си, че ще има кръв — отвърна той. — Следи от борба. Но няма нищо такова. Жилището изглежда така, сякаш е излязъл по работа.

Хусейн поклати глава.

— Ако убиеш някого в собствения му дом, най-лесно е да го оставиш там. Опиташ ли се да изнесеш трупа, поемаш твърде голям риск.

— А не смятате ли, че може да е бил убит тук и след това убиецът да е почистил всичко?

— Възможно е — каза Хусейн, но в гласа й се прокраднаха нотки на съмнение. — Криминолозите ще кажат. На мен жилището ми изглежда непокътнато.

Двамата бързо обходиха апартамента. Той заемаше последните два етажа на сградата. Имаше дневна с два големи прозореца и тясна кухня в съседство, а също и малък кабинет; на горния етаж имаше спалня и тераса на покрива, която гледаше към покривите на други сгради и към строителни кранове.

Във всяка от стаите имаше лавици с книги. Брайънт извади един дебел том, отвори го и направи гримаса.

— Дали е изчел всичко? Не разбирам нито дума от текста.

Хусейн тъкмо щеше да му отговори, когато телефонът й иззвъня. Тя вдигна и Брайънт забеляза как по лицето й се изписа отначало раздразнение, после изненада, а накрая тревога.

— Да — каза Хусейн. — Да, тръгвам веднага.

Тя затвори телефона и постоя замислено. Като че ли беше забравила къде се намира.

— Лоши новини? — обади се Брайънт.

— Не знам — отвърна бавно Хусейн. — Отнася се за жената, която идентифицира трупа: Фрида Клайн. Регистрирана е в информационната система. Преди две седмици се е обадила за изчезнало лице.

— Александър Холанд?

— Не, за някой си Майлс Торнтън. Докато Софи проверявала обаждането, позвънили от кабинета на комисаря.

— На комисар Крофорд ли? Защо?

— Във връзка с разследването. И относно Фрида Клайн. Той иска да се срещне с мен. Веднага.

— Неприятности ли ни очакват?

Хусейн го погледна озадачено.

— Защо неприятности? Все още нищо не сме предприели.

— Искате ли да дойда с вас?

— Не, по-добре остани тук.

— Откъде да започна? Какво да търся?

Хусейн се замисли за момент.

— Докато обхождахме стаите, се огледах за мобилен телефон, компютър или портфейл, но не открих нищо такова. Ще провериш ли отново?

— Разбира се.

— До входната врата се е събрала поща. От нея ще разберем кога за последно си е бил вкъщи. И се опитай да поговориш със съседа и да разбереш кога го е видял за последен път.

— Добре.

— Криминолозите скоро ще дойдат. Знам, че не обичат да им се казва какво да правят, но на вратата на банята са окачени два халата. А в нощното шкафче има презервативи. Трябва да проверят чаршафите.

— Ще им напомня.

Детектив Софи Бърн се качи с Хусейн в колата и докато пътуваха край парка „Сейнт Джеймс“, я запозна с разпечатките, които беше приготвила. Хусейн се чувстваше като някой, който се явява на изпит, без да е успял да преговори изпитния материал. Тя не беше такъв човек и това я правеше неспокойна. Обичаше винаги да е подготвена.

В управлението я очакваха. Един униформен полицай мина с нея през охраната и двамата се качиха в асансьор, който ги отведе до етаж, където се влизаше с електронна карта. Там я пое една секретарка, която я заведе в кабинета на комисаря. В потока от дневна светлина Хусейн изведнъж осъзна на какъв висок етаж се намира. Почувства непреодолим импулс да се затича като дете към прозореца и да се полюбува на панорамната гледка към парка.

Докато гледаше към Крофорд, забеляза няколко неща едновременно. Усмихнатото му червендалесто лице. Униформата му. Огромното му бюро. Както и това, че на него нямаше нищо друго, освен една папка. Нямаше ли документи за разписване? Или беше твърде високопоставен, за да се занимава с това?

— Главен криминален инспектор Хусейн — изрече бавно и отчетливо Крофорд, сякаш се наслаждаваше на всяка произнесена дума. — Мисля, че отдавна трябваше да се запознаем с вас.

— Всъщност… — Хусейн не можа да измисли какво друго да каже.

— Горди сме, че в редиците си имаме старши офицер от вашата община.

— Благодаря, сър.

— А иначе откъде сте, Сара?

— От Бирмингам, сър.

Последва мълчание. Хусейн се загледа през прозореца. Слънцето грееше приятно. Тя изведнъж си представи колко хубаво би било да бъде навън и да се разхожда в парка в топлия летен следобед, вместо да стои тук.

— Този случай с Александър Холанд — обади се Крофорд. — Разкажете ми за него. — Той я покани с жест да седне на един стол пред бюрото му.

Хусейн му разказа как е намерено тялото му, в какво състояние е било, а също и за апартамента му.

— И сте се срещнали с Фрида Клайн?

— За кратко.

— Какво мислите за нея?

— Тя разпозна трупа. На китката на Холанд беше нейната болнична идентификационна гривна.

— Това звучи доста странно.

— Преди време са имали интимни отношения.

— Чувал съм за хора, които носят нечии пръстен, но това…

— Имам намерение пак да говоря с нея.

— Какво всъщност знаете за Фрида Клайн?

— Само това, което една от моите сътруднички ми разказа по пътя за насам. Името й ми се струваше познато, но не можех да се сетя откъде. Сега разбирам, че това е онази психотерапевтка, която помогна за намирането на малкия Матю Фарадей преди няколко години и която беше разкрила как е било извършено онова убийство в Дептфорд. Беше успяла да се добере и до убийците в делото, което таблоидите нарекоха „Къщата на ужасите в Кройдън“.

— Не бива да вярвате на всичко, което пише във вестниците.

— Просто се придържам към факти, изложени в полицейските архиви. Нали е сътрудничила на полицията в споменатите случаи?

— Има разлика между „сътруднича“ и „сътруднича“ — изсумтя Крофорд.

— Не ви разбирам.

— Нали знаете как става — каза той. — Когато се получат добри резултати, всеки се втурва да изтъкне своя принос. А и на вестниците им харесва историята за някаква си психотерапевтка, която се появява в полицията и започва да ни обяснява как да си вършим работата.

— Единственото, което съм чела за нея във вестниците, е, че я обвиняваха за нещо, но не мога да си спомня какво точно беше.

— Не знаете и половината от цялата истина — изрече мрачно Крофорд.

Отново настъпи пауза.

— Извинете — прекъсна мълчанието Хусейн, у която започваше да се надига раздразнение. — Може би не успявам да следя мисълта ви, но не ми е ясно какво намеквате.

Крофорд се наведе напред и с връхчетата на пръстите си побутна папката към нея.

— Това е другата папка с информация за Фрида Клайн — каза той. — Моята папка. Можете да я вземете. — Комисарят стана и отиде до прозореца. — Но мога да ви направя резюме. — Той обърна лице към нея и Хусейн забеляза, че на него е изписан гняв. — Ето какво, Сара… Мога ли да ви наричам Сара?

— Разбира се, сър.

— Когато ми се обадиха и ми съобщиха, че е бил намерен труп и че Фрида Клайн го е идентифицирала, реших, че този път ще се информирам кои са поели разследването и ще ги предупредя навреме. Вие вече сте се срещнали с Клайн и вероятно сте я възприели като разсъдлива и компетентна лекарка…

— Всъщност аз…

— Но тя не е. Казвате, че сте чели за нея във вестниците. — Крофорд пристъпи напред и потропа с пръсти по бюрото. — Ще ви разкажа онова, което не го пише във вестниците. Знаете ли, че тя уби една млада жена?

— Убила я е?

— Намушка я с нож. Преряза й гърлото.

— Повдигнаха ли й обвинение?

— Възприеха го като акт на самозащита. Клайн дори не си призна, че именно тя го е извършила. Твърдеше, че го е извършил Дийн Рийв, похитителят на децата в случая „Фарадей“.

Хусейн сбърчи чело.

— Дийн Рийв? Но нали той се самоуби? Обеси се преди полицията да го залови.

— Точно така. Но ето това е истинската Фрида Клайн. Тя живее по свои собствени правила. Втълпила си е, че Дийн Рийв е жив, а обесилият се под моста е неговият еднояйчен близнак. Пълен абсурд! Още нещо: всички говорят за това, че благодарение на Клайн са били намерени малкият Матю Фарадей и отвлеченото преди години момиче. Но никой не говори за младата жена, която Клайн изложи на риск и която в крайна сметка загуби живота си.

— По какъв начин Клайн я е изложила на риск?

— Моля? — Крофорд като че ли се затрудни да отговори. — Не си спомням подробностите. Всичко е описано в папката. Има случай, при който Клайн беше арестувана за хулиганство. Това се случи преди няколко години, когато предизвика скандал в ресторант в Уест Енд и нападна един от посетителите.

— Осъдиха ли я?

— По неясни за мен причини не й бяха повдигнати обвинения — отвърна Крофорд. — Той почука с пръст по папката. — Но тук всичко е описано.

— Тя още ли е на щат като сътрудник на полицията?

За бога, не, разбира се. Аз лично се погрижих за това. Чух, че наскоро била в Съфолк, където по своя инициатива разследвала някакво изнасилване. Хвърляла обвинения наляво и надясно, а мъжът, когото обявила за изнасилван, накрая също бил убит. Ето това се опитвам да ви кажа, Сара: там, където се появи тази жена, винаги се случват беди и биват убити хора. Единственото хубаво нещо около жалкото й разследване е, че този път е създала грижи на колегите в Съфолк, а не на нас.

— Изнасилване? Тя ли е била изнасилена, или е разследвала нечие изнасилване? — поинтересува се Хусейн.

— И двете, доколкото разбрах. Всичко е завършило с убийството на двама души — типично за случаите, в които се намесва д-р Клайн.

Хусейн протегна ръка към папката и я взе.

— Съжалявам, но искам да съм наясно с нещата — каза тя. — За какво всъщност става дума? Твърдите, че тази жена е объркана и заблудена, или я обвинявате, че целенасочено причинява проблеми? Или може би имате някакви подозрения спрямо нея? Или… какво по-точно?

— Сигурен съм, че в хода на разследването ще искате да разговаряте с определени хора. Смятам да ви свържа с един експерт в областта на психологията, който е наш щатен сътрудник — Хал Брадшо. Той отдавна споделя моите съмнения относно нейната компетентност, имаха някакви професионални търкания и ето че накрая къщата му беше подпалена и изгоря до основи. Но той благородно й прости.

— Нима твърдите, че освен всичко друго Фрида Клайн е и пироман?

Крофорд разпери длани, демонстрирайки безпомощна невинност.

— Нищо не твърдя — възрази той. — Аз съм само един полицай. Боравя с факти и доказателства, а във въпросния случай фактите сочат, че там, където е замесена Фрида Клайн, настъпва хаос. Каква точно е нейната роля, е трудно да се каже. Както вероятно ще установите, Фрида Клайн има много странно обкръжение. Как се случват тези неща, на мен самия не ми е ясно, но те наистина се случват и продължават да се случват.

— А докато е сътрудничила на полицията, с кого е работила? — попита Хусейн.

— Вижте, тя е хитра и интелигентна. Работеше с един от нашите главни криминални инспектори — Малкълм Карлсън. Той се поддаде на влиянието й и тя се възползва от това.

— Поддал се е на влиянието й? Имало ли е нещо между тях?

— Крофорд направи гримаса.

— Не казвам, че е имало, и не казвам, че не е имало. Не знам нищо и не искам да спекулирам. Мога единствено да кажа, че Мал Карлсън изгуби способността си реално да преценява нещата. Но вие сигурно ще поискате лично да се срещнете с него. Длъжен съм да ви предупредя, че не бива да му се доверявате напълно, когато разговорът е свързан с Фрида Клайн.

— Хусейн хвърли поглед към папката. — Възможно е Фрида Клайн да няма нищо общо със случая. Крофорд заобиколи бюрото и помогна на Хусейн да се изправи.

— Възможно е и да попаднеш на място, пълно с акули, и те да не те изядат — подхвърли той. — Но е по-сигурно да си в клетка.

Хусейн се усмихна на остроумната метафора и каза:

— Тя е просто свидетел.

— Предупредените винаги имат тактическо предимство — заключи Крофорд. — А ако тя ви създаде някакви грижи, помнете, че аз стоя плътно до вас.