29.


Няколко минути преди подводницата да започне да се издига към повърхността, Карина видя как непознатата лодка завива покрай носа и се устремява към моторницата на Мустафа с вдигнат нос. Малкият съд отскачаше над гребените на вълните като камък, метнат над водата.

Карина предаде на Мустафа нареждането на Остин да се махнат. Но вече беше късно. Бързата лодка ги бе настигнала. Отклони се настрана само секунди преди сблъсъка и водачът угаси мощния двигател. Лодката се блъсна странично в моторницата на Мустафа на около метър от мястото, на което стоеше Карина.

Един от мъжете стреля във въздуха с автоматичния си пистолет и Карина пусна микрофона на палубата.

Мъжете бяха четирима, всички облечени в маслиненозелени униформи и въоръжени с късоцевни автомати. Очите им бяха скрити от слънчеви очила, подобни на авиаторски, а широките периферии на шапките им криеха лицата им в сянка. Виждаха се само стиснатите им устни.

Трима от мъжете се прехвърлиха на моторницата на Мустафа. Последният, който се качи, свали със замах шапката си и разкри руса, късо подстригана коса. Карина позна Ридли, който бе надзиравал операцията по кражбата на Навигатора. Той ѝ се ухили широко и я поздрави с жалка имитация на Мини Пърл1:

– Как стеее, госпожице Мечади?

Първоначалният ѝ шок бе заменен от гняв.

– Какво правите тук? – попита тя.

– Чух, че сте наблизо, госпожице Мечади. Помислих си, че с момчетата може да се отбием да ви видим.

– Не се дръжте като глупак с този фалшив южняшки акцент! – сряза го Карина. – Къде ми е статуята?

Все още ухилен, Ридли пристъпи към борда и отправи внимателен, лишен от чувства поглед към мехурчетата, които се вдигаха на повърхността.

– Да не би някой да е слязъл да поплува, госпожице Мечади?

– Щом сте толкова любопитен, скачайте и вижте сам – Карина усещаше, че темпераментът ѝ излиза извън контрол, но не можеше да се овладее.

– Имам по-добра идея – увери я Ридли, взе микрофона от палубата, включи го и заговори на Остин.

Усмивката му стана още по-широка, когато на повърхността започнаха да излизат все повече мехурчета. Посегна и откопча една ръчна граната от колана и я вдигна сякаш беше бейзболен питчер, готов за хвърляне. Карина се опита да грабне микрофона, но Ридли я перна през устата с опакото на ръката си. Потече кръв. Другите мъже се разсмяха на грубия му отговор и не видяха тюркоазения проблясък, докато не стана късно.

Подводницата се изстреля към повърхността като излизащ от дълбините кит. Предната ѝ част се заби в бързоходната лодка като стенобитна машина.

Лодката се надигна под неестествен ъгъл. Мъжът на руля нададе уплашен вик, когато силата на сблъсъка го метна във въздуха с безпомощно размахани ръце. Мъжът падна във водата, потъна на около метър и успя да изплува на повърхността с викове за помощ. Оръжието се изплъзна от ръцете му.

След сблъсъка с лодката подводницата бе отскочила назад и Дзавала се мъчеше да я задържи под контрол.

Току пред носа си Остин видя два крака да се мятат на повърхността в облак водни пръски. Нещо падаше във водата. Той се изстреля от подводницата и сграбчи падащия автоматичен пистолет. После бързо се върна и направи знак на Джо, че всичко е наред.

Ридли беше професионален войник. Бързо преодоля изненадата и посочи към фигурата във водата.

– Приберете този глупак! – изръмжа той.

Хората му преметнаха оръжията си на рамо и хвърлиха на другаря си спасително въже. Ридли стисна гранатата в ръка, готов да я метне през борда. Студените му очи тъкмо оглеждаха водата, когато чу нещо, което звучеше като автомобилен клаксон. Рязко завъртя глава.

– Боже мой! – ахна той.

През водата към моторницата на Мустафа се носеше тюркоазен корвет със сгъваем покрив и разбита предна броня. На кормилото стоеше Дзавала. Остин подпря автоматичния пистолет на рамката на предното стъкло и стреля няколко пъти, като преднамерено се целеше по-високо.

Хората на Ридли смъкнаха оръжията от раменете си, хвърлиха ги на палубата и вдигнаха ръце във въздуха, оставяйки удавника да се спасява сам. Ридли бавно вдигна ръце.

Капитан Мустафа помогна на Карина да се изправи. Кръвта, която течеше от устата ѝ, разсея Остин. Междувременно Ридли бе събрал ръце над главата си, бе дръпнал щифта на гранатата и ръката му бе готова да я метне към приближаващата подводница.

Очите на Остин се стрелнаха обратно към Ридли и пръстът му се стегна на спусъка. Той се поколеба – боеше се, че Ридли може да пусне гранатата на палубата.

Капитан Мустафа също бе видял как Ридли подготвя гранатата. Докато Ридли отмяташе ръка назад за хвърляне, капитанът грабна една кука от стойката и стовари тежката дървена дръжка върху китката на американеца. Гранатата излетя от пръстите му, удари се в борда и се изтърколи на палубата.

Мустафа реагира със скоростта на светлината – втурна се към гранатата и я метна във водата.

Ридли изрева от болка и ярост. Лявата му ръка затърси в колана друга граната. Пистолетът на Остин затрещя и по гърдите на Ридли зейнаха дупки. Той падна тежко във водата, а гранатата избухна и вдигна гейзер, който се посипа върху палубата.

Остин завъртя цевта към другите двама мъже.

Скачайте! – нареди той и изстреля един залп към тентата. Парчета брезент заваляха по палубата като конфети. Мъжете скочиха през борда и се присъединиха към другаря си, който вече беше във водата. Остин изстреля още един залп, който нацепи водата на сантиметри от плувците.

Видя как жалката тройка доплува до брега, а после трескаво излезе и изчезна сред дърветата. Той направи още няколко дупки в бързоходната лодка и насочи вниманието си към Карина.

Мустафа уви няколко кубчета лед в кърпа и ги даде на италианката да ги притисне към лицето си. Остин видя, че Карина не е пострадала сериозно и подхвърли пистолета на Мустафа с инструкции първо да стреля и после да пита.

Подводницата се плъзна под повърхността и се спусна над платформата. Остин доплува до командното табло, а Дзавала доближи подводницата до платформата и скобите я застопориха на място. Остин активира помпите да изхвърлят водата от понтоните.

Платформата излезе на повърхността близо до моторницата и застана под остър ъгъл във водата поради тежестта на статуята. Мустафа подаде пистолета на Карина и приближи лодката до платформата на ССВТ. Хвърли въже на Остин и Дзавала. Те се плъзнаха във водата и с плуване стигнаха до стълбичката на моторницата.

След като се качиха на борда, Дзавала се измъкна от водолазния си костюм и погледна към гористия бряг.

– Как успяха ония да ни открият чак тук?

Остин вдигна ризата си и извади от джоба сателитния телефон.

– Може да са засекли сигнала на телефона. Да не рискуваме.

Запрати телефона колкото можа по-далеч и го проследи как цопва във водата. После благодари на Мустафа за съобразителността му и за работата му с куката, след което се извини, че е поставил в опасност него и лодката му и му е съсипал тентата. Турчинът прие събитията без драматизъм, но се зачуди дали не може да пише работата си в графа „свършено” и да му платят. Остин извади достатъчно турски лири, за да му се отплати щедро и прещедро за причинените неприятности.

– Само още една услуга. Трябва да отидем на някое място, където няма да ни безпокоят – каза той.

– Няма проблем – успокои го капитанът и пъхна банкнотите в джоба си. – Има такова място, само на няколко километра оттук.

След по-малко от половин час Мустафа вкара моторницата в едно тихо заливче и хвърли котва зад един издаден напред участък от сушата. Обясни, че местните моряци избягвали залива, защото подводните скали при входа му правели навигацията опасна.

Дзавала седеше на носа, положил в скута си автоматичния пистолет. Карина взе чанта с материали за приложно изкуство, които бе купила предния ден, и се качи на малката лодка заедно с Остин. Той загреба към платформата и двамата се качиха върху нея.

Карина се наведе над статуята.

– Чувствам се виновна, че след толкова години прекъсвам съня му – промълви тя с неприкрита нежност.

– Той навярно е доволен, че такава красива дама му прави компания – увери я Остин. – Виж как се усмихва само.

Карина почисти с ръка водораслите, полепнали по устата на статуята. Лицето беше на млад мъж с брада, орлов нос и решителна брадичка. Също като оригиналната статуя, и той носеше на врата си медальон с гравирана конска глава и палмово дърво, на кръста си – пола, а на краката – сандали. Липсата на ръце му придаваше гротескна прилика с жертва на природно бедствие.

Карина отвори чантата си, извади две гъби и връчи едната на Остин. Двамата заедно изчистиха внимателно статуята. След това Карина извади четка, едно квадратно парче тензух и кутия с течна гума. Нанесе няколко слоя гума по лицето, медальона и други части на статуята, сложи тензуха върху гумата и изчака малко да се втвърди. Свали втвърдените пластове, надписа ги с маркер и внимателно ги прибра в чантата.

– Готово – каза тя, докато отделяше последната отливка.

– Ами котката? – попита Остин. – И тя е член на екипажа.

– Вярно – усмихна се Карина и приложи процедурата с гумата върху тялото и полуобърнатата муцуна на котката.

След като отливката се втвърди, я свали. Работата ѝ беше приключена, но не ѝ се тръгваше.

– Какво ще правим с него? – попита тя.

– Не можем да го върнем обратно – отвърна Остин. – Прекалено е тежък, за да го преместим без специално оборудване, а транспортирането му на сушата ще е голям проблем. Някой със сигурност ще ни види. Турските власти никак не обичат чужденци, които крадат антиките на държавата.

Очите на Карина потъмняха. Тя целуна статуята по двете бузи. Погали бронзовото чело и се върна в малката лодка. Като се върнаха на моторницата Остин попита Мустафа колко е дълбоко заливчето. Турчинът отговори, че е между петнайсет и двайсет метра.

Остин и Дзавала загребаха обратно към платформата за спускане, напрегнаха гръб и забутаха статуята. Тя се люшна към ръба. Един последен тласък я изпрати зад борда. Навигатора се плъзна в дълбините, сякаш нямаше търпение да се завърне в морето, и бързо изчезна от очите им.


1 Мини Пърл (1912 – 1996) – известна американска комедиантка – Б. пр.

Загрузка...