Навигаторът

46.

Остин се събуди с чувството, че е бил нападнат и пребит на улицата. Най-глупашки си бе представял, че без никакъв проблем ще се срещне с Балтазар. Вместо това се бе оставил да го халосат изневиделица, като неопитен глупак.

В полезрението му се появи мъжко лице. Беше на по-малко от метър от него. Дясната му страна беше скрита от превръзки.

– По-добре ли си? – попита мъжът с тон, който ясно подсказваше, че отговорът не го интересува особено.

Главата на Остин щеше да се пръсне, езикът му бе надебелял, а зрението – размазано.

– В сравнение с някое животно, убито на пътя, не съм зле – отговори той. – Ти кой си?

– Можеш да ми викаш Оръженосеца. Работя за Балтазар.

Мъжът подаде на Остин чаша с бистра течност. Забеляза колебанието му и разтегна устни в крива усмивка, която показа липсващи зъби.

– Не се бой. Ако Балтазар искаше да умреш, вече щеше да си гушнал букета. Това ще намали на ефекта на веществото, което са ти дали.

Остин отпи една глътка. Течността беше студена и подсладена. Туптенето в главата му поотслабна, а погледът му се избистри. Разбра, че лежи на походно легло. Новият му приятел седеше на сгъваем стол. Намираха се в голяма правоъгълна палатка. През червените и бели ивици на платнището се процеждаше слънчева светлина.

– Цяла нощ ли съм бил в безсъзнание? – попита Остин.

– Май си ги изнервил. Дали са ти достатъчно сокче, за да събори и бик.

Остин пресуши чашата и я подаде на мъжа, който имаше якото телосложение на професионален боксьор и носеше син работен комбинезон. На стола му бяха облегнати две алуминиеви патерици.

– Какво е станало с лицето ти? – поинтересува се Остин.

Лявата страна на устата на мъжа се изви надолу в полугримаса.

– Разни работи – отвърна неохотно той. – Ставай!

Оръженосеца се подпря на патериците и се изправи. Застанал до леглото на Остин, той го наблюдаваше как бавно спуска крака на пода, а след това несигурно застава на краката си.

Остин беше леко замаян, но усещаше, че силата му се възвръща бързо. Той стисна юмруци, а после ги отпусна.

Оръженосеца забеляза лекото движение на ръцете му.

– В случай че си мислиш дали да не опиташ нещо неочаквано, имай предвид, че пред палатката има двама стражи и те не са така приятелски настроени като мен. Господин Балтазар ми даде разрешение да ги накарам да те пребият. Ясно?

Остин кимна.

Оръженосеца посочи към вратата. Остин излезе навън и примигна на ярката слънчева светлина. Стражите стояха от двете страни на входа. Средновековните туники, които носеха, никак не съответстваха на автоматичните оръжия, насочени към Остин. Изразът в очите им беше измамно ленив, сякаш щяха да се зарадват, ако Остин им даде възможност да разсеят скуката си.

Наоколо имаше още десетина подобни палатки, разпънати в два реда на голямо открито поле, обградено от гора. В центъра на отсрещния ред имаше издигната ложа с покрив и три стени. Ъглите бяха оформени като кули. Знамена с герб с глава на бик плющяха на вятъра.

Между редиците палатки имаше около шестнайсет метра празно пространство. Ниска дървена преграда разделяше почти цялата дължина на пространството наполовина. В двата края, от двете страни на преградата, стояха двама мъже в броня, яхнали огромни коне. Държаха дървени копия със затъпени метални върхове. Грамадните животни също бяха покрити с броня, в която блестеше утринното слънце.

Някой в ложата размаха нещо, което приличаше на зелена кърпичка. Въоръжените мъже пришпориха жребците и се втурнаха един срещу друг с насочени копия. Земята се разтресе от ударите на копитата. Ездачите се срещнаха по средата на арената с гръмовен сблъсък на копия в щитове. Дървените копия се строшиха. Ездачите препуснаха до края на преградата, обърнаха конете и се устремиха за нападение с вдигнати мечове. Остин не видя втората част на двубоя, защото пазачите му го подкараха между две палатки.

Той се огледа и видя наоколо поля и гори. В далечината, където едва се забелязваше неясна линия от дървета се появи някакъв червен блясък – кола, която се движеше с голяма скорост. В последния момент шофьорът наби спирачки и бентлито се закова на място. Тежката броня се намираше само на сантиметри от коляното на Остин.

Вратата се отвори със замах и се подаде Балтазар. Слънчевата светлина се отразяваше с мътен блясък от ризницата, която носеше под туника, украсена с герба с глава на бик. На широкото му лице бе изписана още по-широка усмивка.

– Стоманени нерви, както винаги, Остин!

– Просто се движа бавно след коктейла, който ми дадоха хората ти, Балтазар.

Балтазар плесна с ръце. Оръженосеца донесе два стола с кожена тапицерия и ги сложи с лице един срещу друг. Балтазар седна на единия и посочи другия на Остин.

– Как ти се видя малкият ни турнир? – попита той.

Остин огледа критично бронята и туниката на Балтазар.

– Помислих, че снимате филма „Един млад янки в двора на крал Артур”.

– Мисли за това като за пътуване във времето – каза Балтазар. – Пресъздал съм всички подробности, за да изглежда точно като френски турнир от петнайсети век.

Остин хвърли поглед към колата.

– Включително и бентлито?

Присмехът накара Балтазар да се намръщи.

– В дните на истинското рицарство турнирите са подготвяли мъжете за война, а също така и са отделяли храбрите от страхливците. И аз ги използвам за подобна цел с наемниците си. Приемам ги много сериозно.

– Радвам се, че си имаш хоби, Балтазар, но и аз, и ти знаем защо приех поканата ти. Къде е Карина Мечади?

– Както ти казах по телефона, засега е в безопасност.

Балтазар изгледа Остин така, сякаш той беше обект за лабораторно изследване.

– Навярно имаш много високо мнение за тази млада жена, щом си позволил да те пленят.

Остин се усмихна.

– Липсваше ми лицето ти, Балтазар. Приех, за да ме докарат да те видя, без да давам пари.

Балтазар тикна огромния си юмрук под носа му.

– Тогава говори, господин Остин! Нямам търпение да разбера дали имаш да ми кажеш нещо важно.

– Като за начало, знам какво би те накарало да освободиш Карина.

– Аха, предложение. И какво можеш да ми предложиш?

– Местоположението на мините на цар Соломон.

– Блъфираш, Остин! – подсмихна се подигравателно Балтазар. – А освен това у мен е оригиналният Навигатор заедно с картата. Защо бих приел да преговарям с теб?

– Защото ако знаеше местоположението на мината, нямаше да се налага да отвличаш Карина и да я използваш като примамка, за да ме заловиш.

– Може просто да съм искал да размажа една досадна муха, Остин. Но засега ще ти направя удоволствието да те изслушам. Разкажи ми за мината. Може би ще успееш да използваш информацията като разменна монета.

Остин се намръщи, сякаш правеше болезнен избор.

– Мотивите, изваяни върху бронзовата котка, са карта. Компютърно подчертаване показа мястото, където се намира един потънал финикийски кораб. Оттам извадихме амфора с папирус, в който са описани подробностите за мината.

– И знаеш ли кой е авторът на този папирус? – попита Балтазар.

– Менелик, син на Соломон.

– Менелик? – Името излезе от устните на Балтазар като съскане.

– Точно така. Той е пренесъл някаква свещена реликва до Северна Америка.

Реакцията на Балтазар беше по-сдържана, отколкото очакваше Остин.

– Този опит да ме стъписаш със знанията си само разкрива колко малко разбираш за какво става дума. Имаш ли изобщо някаква представа каква е тази свещена реликва?

– Може би ти ще ме кажеш.

Балтазар се усмихна.

– Това са оригиналните Божи заповеди, гравирани на плочки от солидно злато.

– Не ти вярвам, Балтазар. Оригиналните Божи заповеди са били на плочки от глина.

– Думите ти само издават невежеството ти. Смята се, че първоначално е имало три варианта на Десетте божи заповеди, всички от глина. Но в действителност са били четири. Първият е бил създаден преди всички други. Този вариант е бил създаден въз основа на езическите вярвания на моите предци, но сметнали, че ще предизвика прекалено много противоречия. Вярва се, че плочите са били унищожени. Истината обаче е, че са били скрити и предавани през поколенията. Така са стигнали до Соломон, който решил да ги пренесе в най-далечните краища на империята си.

– Богат си като Крез. Какво са за теб още няколко килограма злато? – не се сдържа Остин.

– Тези плочки по право принадлежат на семейството ми.

– Не ми приличаш на човек от семеен тип, Балтазар.

– Напротив, Остин, това е изцяло семеен въпрос. Ти се оглеждаш, виждаш ритуализираното насилие и си мислиш, че това е единствената характеристика на семейство Балтазар. Ние обаче не сме по-лоши от което и да било правителство на този свят. Защо според теб в момента съществуват също толкова конфликти, колкото и по време на Студената война? След края ѝ тази огромна военна структура не само оцеля, а и просперира.

– Което е много добре за така наречените компании за мир и стабилност, като твоята – подметна Остин.

– Страхът и напрежението са благоприятни за деловия ни интерес.

– А когато няма страх и напрежение, вие ги създавате.

– Няма нужда да разпалваме човешките страсти. Хората ще продължат да се избиват, със или без нас. Залогът тук е много по-голям, отколкото ти се струва. Откриването на плочките ще породи съмнения в устоите на всички правителства и религии по света. Навсякъде ще избухнат размирици.

– И на първо място в Близкия изток.

– Да, но няма да останат само там.

– Което ще ти донесе огромни богатства и власт. Коя е следващата ти цел, Балтазар, целият свят ли?

– Нямам намерение да превземам света като някой герой от филмите за Джеймс Бонд – успокои го Балтазар. – Прекалено ще ми е трудно да го управлявам.

– Какво искаш тогава?

– Монопол над световния охранителен бизнес.

– Значи имаш жестока конкуренция. В така наречената мирна линия има десетки компании, да не споменаваме и армиите на всички държави по света.

– Или ще ги изтласкаме от бизнеса, или ще ги погълнем, докато остане само една важна компания. „Пийс Ко”. Нашите служби по сигурността и минералните ни компании ще се подхранват взаимно. Индустриалните нации могат да задържат безценните си армии и флотове. Нашите лични части ще бъдат наети да предлагат сигурност в замяна на природните богатства на бедните страни в Африка, Южна Америка и Азия. Ще построя икономическо-военна империя, която няма да има равна на себе си.

– Империите се издигат и рухват, Балтазар.

– Тази ще е различна. Тъй като нямам наследници, може би ще оставя наследството си на Адриано. Той ми е като син.

– Ти си зъл човек, Балтазар.

– Просто бизнесмен, който с нетърпение очаква избухването на множество дребни войни, които няма да имат край. Пакс Балтазар. Но да караме поред, Остин. Първо трябва да намерим плочките.

– Тогава може и да се споразумеем. Местоположението на мината в замяна на госпожа Мечади.

Балтазар вдигна облечената си в ръкавица ръка.

– Не още. Кажи ми какво знаеш. Ще накарам някой да го провери.

Остин се разсмя.

– Не съм глупак, Балтазар. Увериш ли се къде се намира мината, ще ме убиеш.

– Тц-тц-тц! Каква подозрителност само! Добре тогава, предлагам компромис. Шанс да се спасиш от сатанинските ми планове. Ти се нагърби със закрилата на една дама. По рицарските закони ти си неин рицар и трябва да се държиш като такъв.

Остин обмисли начина на изразяване и реши, че Балтазар е луд.

Насили се да се усмихне.

– Какво си намислил?

Балтазар стана от мястото си.

– Ще ти покажа. Качи се в колата.

Отвори му вратата на мястото до шофьора и седна зад волана. Включи мощния двигател и увеличи до почти сто и петдесет километра в час по прав път.

Само след секунди забави, натисна леко спирачките и колата спря на няколко метра от ръба на дълбока клисура.

Над нея минаваше мост от преплетени стоманени брънки, дълъг около тринайсет метра и широк шест. Нямаше парапет. В центъра по дължината на моста имаше дървена ограда. Дървото беше ново, сякаш оградата е била издигната наскоро.

Остин и Балтазар слязоха от колата и тръгнаха към ръба на пропастта. Стръмните ѝ страни се спускаха стотина метра надолу, до поток с осеяно с камъни дъно.

– Местните са наричали тази клисура „Канавката на мъртвеца” – каза Балтазар. – Построих моста, за да свържа две части от имота си. Промених някои неща в очакване на посещението ти.

– Не е трябвало да си правиш толкова труд – каза Остин.

– Не беше никаква трудност. Ето предложението ми: ще оставя колата си и госпожица Мечади в нея от другата страна на пропастта. – И той посочи към тревистото поле от другата страна на клисурата. – Аз ще съм в средата и ще играя ролята на митичния дракон. Ще се сражаваме за благосклонността на красивата дама.

Остин се обърна и погледна към двата джипа, които ги бяха последвали.

– Ами горилите ти?

– Ще инструктирам хората си да останат от тази страна.

– Значи ще ни позволиш да се измъкнем?

– Ще ви дам спортсменски шанс, което е повече от това, с което разполагате в момента.

– А ако отклоня поканата ти?

– Ще накарам да те хвърлят в пропастта пред ужасения поглед на твоята дама.

– Не виждам как бих могъл да отхвърля такова великодушно предложение, Балтазар.

Домакинът се ухили неприятно и му направи знак да се качи отново в колата. Полетяха с главоломна скорост обратно към арената. Пред палатката Балтазар спря и Остин слезе. Оръженосеца се беше облегнал на патериците си пред входа.

– Твоят човек ще се погрижи да те екипира с всичко необходимо – каза Балтазар. – Ще носим само ризница и шлем. Няма да е рицарско да те обременявам с пълна броня. Ще разполагаш с щит и копие. Конете няма да носят снаряжение – така ще е по-бързо. Ще се видим на арената.

Той натисна газта и отпраши. Гумите му изсвистяха по тревата.

Оръженосеца проследи с поглед отдалечаването му, а после каза на Остин да влезе в палатката. Помогна му да облече ризница и му подаде туника без емблема. В качулката на ризницата имаше отвор за лицето. Оръженосеца сложи на главата на Остин плетена шапчица и върху нея качулката от метални брънки, за да го провери за размер. Каза, че е малко хлабав, но друг няма. Препаса меч на кръста на Остин и му сложи шпори. После му подаде шлем.

Накрая го изгледа изпитателно и разтегли устни в нащърбена усмивка.

– Не си сър Ланселот, но ще трябва да свършиш работа. Седни, ще ти дам едно-две указания.

Остин свали шлема и седна на леглото.

– Слушай внимателно. Балтазар обича да прави нещата на третия път. При първия сблъсък си играе с противника. Пропуска целта изцяло. На втория път нанася лек удар. Вероятно по щита. На третия път е истинското нападение. Ще те наниже на копието си като прасе. Някакви въпроси?

– Кажи ми къде мога да намеря един „Калашников”.

Оръженосеца изсумтя.

– Няма да ти трябва. Балтазар използва копие с метална сърцевина. Противникът му получава дървеното копие, което ще се счупи, когато се сблъска с бронята му и може да бъде отклонено от щита.

– Това не ми изглежда много рицарско – отбеляза Остин.

– Не е. Този път твоето копие ще е с металната сърцевина. На него ще му дам копие в германски стил, изработено от по-тежко дърво. Надявам се, че ще е толкова нетърпелив да те убие, че няма да забележи разликата в тежестта.

– Защо го правиш, Оръженосецо?

Мъжът вдигна ръка към превързаното си лице.

– Това копеле ми причини това. Според докторите отсега нататък ще изглеждам като Квазимодо. На този свят няма хапче, което да намали болката от раните в краката ми. Забрави за мен! Третият път е истинското нападение. Той ще се прицели в щита ти и ще си мисли, че копието ще пробие кожата и дървото. Прицели се в корема му – това е най-голямата мишена. Не пропускай.

– Какво ще стане с теб, ако пропусна?

– Нищо. Ще намеря начин да се махна оттук. Може би ще ме вземат в офиса на някоя банка.

Един пазач надникна в палатката.

– Време е.

Пред палатката беше паркиран джип. Придружен от друга кола, в която бяха пазачите, Оръженосеца закара Остин до моста, където цареше карнавална атмосфера. На временно забити колове се вееха знамена с глави на бик. Слухът за предстоящия двубой се беше разпространил сред наемниците на Балтазар. Освен вездесъщите стражи, мястото пред клисурата беше изпълнено с мъже в средновековни костюми, които се бяха събрали, за да видят Остин изтърбушен или запратен на дъното на пропастта.

– Не ми каза, че ще ходим на парти – отбеляза Остин.

– Балтазар обича публиката – отговори Оръженосеца и посочи към два огромни коня, които тъкмо извеждаха от ремаркетата им. – Сивият е на Балтазар. Пъстрият е твоят. Казва се Велиънт¹. Балтазар искаше да ти даде някоя кранта, но аз се погрижих да получиш добър кон. Вал е стабилен и сигурен. Няма да се уплаши от нападението.

Оръженосеца спря близо до ремаркетата. Остин слезе от джипа и се приближи, за да се запознае с коня. Отблизо животното изглеждаше голямо като слон. Остин го потупа по хълбока и прошепна в ухото му:

– Дръж се заради мен, Вал, и ще ти дам толкова захар, колкото можеш да изядеш.

Конят изпръхтя и тръсна глава, което Остин прие за „да”. Приближи се към моста, на който щяха да се сражават, за да го огледа. Два коня, които трябва да се разминат на тясно пространство – не изглеждаше особено обнадеждаващо. Ако Балтазар го събори от седлото, това щеше да е краят.

Чу как сред тълпата се надига ликуване. Бентлито се носеше шеметно към клисурата. Продължи по моста, следвано от черен ескалейд, и спря на стотина метра от каньона. Балтазар излезе от колата си и отвори вратата на джипа.

Отвътре се показа фигура, облечена в бяла рокля. Тя успя да му махне за миг, преди да я напъхат на мястото до шофьора в бентлито. Балтазар и пазачите му подкараха обратно по моста.

Балтазар закрачи към Остин, като сочеше към бентлито.

– Това е твоята дама. Аз изпълних своята част от сделката. Сега е твой ред.

Остин протегна ръка.

– Ключовете за колата!

Балтазар протегна шлема, който носеше под мишницата си. На единия от двата метални рога, които стърчаха от главата на бика, висеше ключ.

– Твой е, Остин. Нали не искаме всичко да е прекалено лесно?

– Трябват ми химикалка и хартия – заяви Остин.

Балтазар даде заповед. Един от хората му хукна към най-близкия джип и се върна със снопче самозалепващи се листа и прикрепена към тях химикалка. Използвайки капака на колата вместо бюро, Остин надраска поредица от указания и начерта карта. Подчерта думите „Златна мина”.

Балтазар протегна ръка. Остин пъхна листа в шлема си.

– Както ти каза, Балтазар, нали не искаме всичко да е прекалено лесно?

Знаеше, че Балтазар може да нареди на хората си да се втурнат към него от всички страни, да грабнат картата на мината и да го хвърлят в клисурата. Залагаше на предположението, че безумно раздутото его на Балтазар няма да му позволи да направи нищо, за да провали шоуто, което бе уредил за хората си.

– Време е да покажеш колко струваш, Остин!

Яростният гняв в погледа му можеше да подпали горски пожар. Той се обърна и се отправи към коня си. Метна се на седлото с невероятна лекота. Оръженосецът му държеше юздите. Беше едър мъж в червен костюм с качулка, застанал с гръб към Остин. Когато се обърна и погледна към американеца, Остин разпозна убиеца с бебешкото лице. Адриано се усмихна и посочи към бентлито.

Намекът му беше пределно ясен. Ако Остин се провалеше, Адриано щеше да вземе Карина за себе си.

Балтазар препусна по моста и завъртя коня си, за да застане лице в лице с Остин.

Остин се приближи към Вал и се качи на седлото. Не беше свикнал с тежестта на ризницата и движенията му бяха доста по-сковани от тези на Балтазар. Оръженосеца му подаде шлема и му каза да държи главата си наведена, за да вижда през тесните отвори за очите.

После му подаде копието и го инструктира как да го държи.

– Гледай знаменцето близо до върха на копието. То ще ти каже накъде е насочено.

– Още някакъв съвет? – попита Остин и чу как гласът му отеква във вътрешността на шлема.

– Да – каза Оръженосеца. – Остави коня да си върши работата, не забравяй третия сблъсък и се моли да стане чудо.

Той потупа леко коня по хълбока и огромното животно се люшна напред. Остин се опита да го накара да тръгне в кръг. Вал реагираше добре на сръгвания с колене. Тежката ризница и бойната екипировка пречеха на Остин, но задната част на седлото беше висока и предлагаше известна опора.

Кратката репетиция щеше да свърши всеки момент.

Един мъж, облечен в яркозелен костюм на хералд, наду тръба: сигнал да се приготвят. Остин обърна коня си, за да застане лице в лице с Балтазар. Вторият сигнал на тръбата ги предупреди да наведат копията си. Третият отекна само след секунда.

Балтазар заби шпорите си преди сигнала.

Остин изостана със секунда.

Конете загалопираха тежко. Във въздуха се разлетяха буци пръст като подплашени птици. Земята се разтресе, когато огромните животни и облечените в метал същества на гърба им полетяха едни към други за гръмовен сблъсък.

¹ Доблестен (англ.) – Б. пр.