Оцеляване

Глава 12

— Агент Галахър? — Високият, около шейсетгодишен мъж, облечен в панталон цвят каки и консервативна синя риза, протегна ръка и непринудено се усмихна на Марк, докато се ръкуваха. — Аз съм доктор Суифт. С какво мога да ви помогна?

Двамата стояха в приемната с коридори от двете страни, където се бе събрала малка група хора, които оживено бърбореха.

— Имам няколко въпроса за един човек, който някога е работил тук. Айзак Дрискол. Има ли някое по-уединено място, където бихме могли да поговорим?

Марк нямаше търпение да говори с този мъж и да седне на някое място, където щеше да може по-добре да отбелязва реакциите му — с този човек, който някога бе работил с Айзак Дрискол.

— Айзак? Ъ… от години не съм чувал да споменават името му. — За кратко доктор Суифт доби смутен вид. — Но, да, разбира се. Моля, последвайте ме.

Доктор Суифт го заведе в една стая надолу по коридора. Вътре върху едната стена имаше бяла дъска, а на срещуположната се виждаше дълго едностранно пропускливо огледало. Изглежда, това беше нещо като стая за разпити и когато попита доктор Суифт за това, той потвърди:

— Да. Изследователите по отделните проекти използват тази стая, за да наблюдават субекти, отговарящи на въпроси, или да следят как се държат един спрямо друг, как реагират на различни неща и така нататък, в зависимост от изследването.

— Аха — кимна Марк.

В училище той бе посещавал занятия по социални науки — което беше много отдавна, — но му беше интересно да чуе как точно се извършват изследванията.

В единия край на голямата маса в средата на стаята имаше купчина малки бели тетрадки.

— Тук удобно ли е? — попита доктор Суифт, издърпа един от столовете край масата и кимна на госта си да седне на отсрещния.

— Чудесно е, благодаря — отвърна Марк и се отпусна на стола срещу доктора.

Доктор Суифт го изгледа очаквателно, преплитайки пръстите на ръцете си върху масата. Беше едър мъж и ризата му бе опъната върху широките рамене, копчето на корема изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се скъса.

— Айзак Дрискол се пенсионира… да видим? — Погледна нагоре, очевидно пресмятайки. — През две хиляди и втора или трета?

— Да, знам, че е минало доста време — кимна Марк.

— За какво става дума, агент? Да не би Айзак да има някакви неприятности?

— Да. Съжалявам, че съм вестител на лоши новини, но преди два дни Айзак Дрискол е бил намерен мъртъв.

Доктор Суифт за няколко минути остана втренчен в него, явно застинал от изненада. Накрая издиша дълбоко.

— Намерен мъртъв… Как?

— Убит.

Доктор Суифт смаяно се облещи.

— Убит? Айзак? Как? Защо?

— Все още разследваме случая. Засега не разполагам с отговори. Надявам се, че ще можете да внесете малко яснота за някои неща.

Доктор Суифт изпусна още една дълбока въздишка и прокара ръка през черната си коса, прошарена със сиви кичури, драматично посребрена на слепоочията.

— Мога да опитам. Мина много време, откакто за последен път разговарях с него.

— С какво точно се занимаваше той тук, в „Рейформ“? Длъжността му е записана като социален изследовател.

Доктор Суифт кимна.

— Работата му включваше събиране, анализиране и тълкуване на данни. Правителството беше, и все още е, силно заинтересовано да открие какво може да подпомогне промяната на социалната политика или да подобри настоящата. Конкретните приложения на програмата зависят от целта на изследването.

— И повечето от извършваните тук изследвания се финансират от правителството?

— Да, повечето от тях, макар че някои от изследванията се финансират от изследователски фондове и със стипендии.

— Може ли да ми дадете пример за някое конкретно изследване, върху което Айзак е работил? Опитвам се да разбера що за човек е бил той и защо някой би искал да го нарани.

Доктор Суифт за миг отмести поглед и се замисли, преди да отговори.

— Струва ми се, че изследването, което завърши точно преди да се пенсионира, беше посветено на бедността и криминалното поведение, нещо от този род. Не помня конкретни подробности, но мога да проверя и да ви ги изпратя по електронната поща.

— Това би било страхотно. Благодаря. — Марк плъзна по масата визитната си картичка, доктор Суифт я взе и я пъхна в малкото джобче на ризата си. — А какво можете да ми кажете за личния живот на доктор Дрискол.

Доктор Суифт сви рамене.

— Общо взето, беше симпатичен човек. Малко краен понякога. И може би малко… непохватен. — Усмихна се. — Какво друго да кажа? Той беше учен, изследовател. Ние, учените, не се славим често с жизнерадостни характери. — Той поклати глава и се намръщи. — Господи, не мога да повярвам… не мога да повярвам, че е мъртъв. Убит. — Погледна отново към Марк. — Нали не мислите, че смъртта му има нещо общо с работата му тук?

— Съмнявам се, след като се е пенсионирал доста отдавна, но все още опитвам да видя цялостната картина. Доктор Дрискол е купил няколко хиляди декара земя на трийсетина километра извън най-близкото населено място. Имате ли някаква представа защо се е пенсионирал и се е преместил да живее насред нищото?

Доктор Суифт изглеждаше изненадан за миг, после се замисли и въздъхна.

— Доколкото си спомням, Айзак ставаше все по-песимистичен за хората изобщо, за обществото като цяло. — За миг стисна устни. — Помня, че неведнъж ми е казвал, че бил готов изцяло да скъса връзките си с хората, че поведението на животните било много по-разумно и по някакъв начин това ще ги запази като биологични видове. — Доктор Суифт се засмя, макар че смехът му не прозвуча много весело. — Мисля, че той се шегуваше или просто изпускаше парата. Макар че трябва да призная, че донякъде съм съгласен с мнението му. Не е трудно да станеш циник, след като дълги години изучаваш упадъка на обществото. Понякога имаш чувството, че нищо не може да се промени.

Марк кисело се усмихна. И той донякъде беше съгласен с въпросното мнение. В работата си се беше нагледал на случаи, заради които идеята да скъсаш всякакви връзки с човечеството и да живееш сред дивите животни изглеждаше примамлива. Хората бяха зли и жестоки, порочни и коварни. Но… в същото време бяха способни на всеотдайност и прояви на дълбока любов и благодарност. Налагаше се Марк често да си го напомня. И всъщност хората често се нуждаеха от други хора, за да проявят човечност. Не беше нужно да си социален изследовател, за да го знаеш.

— И така, вие смятате, че Айзак Дрискол може би е купил земята, за да се откъсне от обществото, защото работата му го е накарала да намрази хората като цяло?

Доктор Суифт изпусна дълга въздишка и потърка окото си с пръст.

— Не мога да определя какви точно са били мотивите му. Както вече казах, минало е много време, откакто съм говорил с него. Но не ми звучи невероятно.

Марк кимна, пъхна ръка в джоба си и извади малък бележник. Вътре бе сложил разпечатка на застиналата фигура на Лукас, докато чакаше в килията в ареста преди два дни. Разгърна листа и го подаде на доктор Суифт.

— Познавате ли този мъж?

Доктор Суифт изучава снимката няколко минути, преди да поклати глава.

— Не. Кой е той?

— Мъж, който в момента живее в имота на Дрискол. Той твърди, че Дрискол му е позволил да остане там, след като родителите му са го изоставили.

Ученият отново въздъхна.

— Това звучи типично за Айзак.

— Какво искате да кажете?

— Айзак дейно участваше на доброволни начала в социални програми. Направихме много изследвания на системата за приемни грижи. И все още продължаваме. Това беше една от изследователските области, която особено силно безпокоеше Айзак.

— Разбираемо — кимна Марк.

Най-тежките случаи, върху които бе работил, включваха деца. Не можеше да се примири с мисълта, че деца трябва да страдат по какъвто и да било начин. Що се отнасяше до Марк, ако някога му бе идвало да върне полицейската си значка, това е било именно в такива моменти.

— Интересното тук е, че той е позволил на този мъж — агент Галахър посочи снимката на Лукас — да остане да живее в имота му, когато е бил още дете, но никога не е уведомил властите, че е бил изоставен.

За миг доктор Суифт се втренчи в снимката на Лукас, преди да погледне Марк в очите.

— Може би за Айзак да влезеш в системата за приемни грижи е била по-лоша съдба, отколкото да живееш в дивата пустош.

— Мислите ли, че е възможно да е стигнал чак дотам?

Доктор Суифт сви рамене.

— Само разсъждавам.

Марк кимна и извади друга снимка от бележника.

— А какво ще кажете за тази жена? Виждали ли сте я някога?

Доктор Суифт погледна снимката на жената, която бе намерена мъртва в къщата за гости, и смръщи вежди. Накрая поклати глава.

— Не, доколкото си спомням.

Агент Галахър взе снимките от него и ги прибра отново в бележника си, преди да се протегне през масата и да стисне ръката на доктор Суифт.

— Благодаря, че ми отделихте от времето си. Моля ви, ако се сетите за нещо друго, което може да хвърли светлина върху това престъпление, обадете ми се. Имейлът ми е на визитната картичка, ако проявите любезността да ми изпратите резултатите от последното изследване, върху което е работил доктор Дрискол.

— Разбира се.

Марк понечи да си тръгне, когато забеляза картина, висяща на стената отляво на вратата. Пристъпи по-близо, за да я разгледа по-добре.

— Битката при Термопилите — поясни доктор Суифт, който се доближи до него и също погледна към картината.

Марк се извърна към него.

— Същата репродукция виси в дома на Айзак Дрискол.

Доктор Суифт го изгледа с лека усмивка на устните.

— Всъщност Айзак е този, който окачи тази тук преди много години. — Усмивката му стана по-широка. — Боя се, че рядко се дават пари за украса на правителствените сгради. — Той отново се втренчи в картината, а Марк извади бележника си и записа името на битката, колкото можа по-правилно. По-късно щеше да провери в Гугъл. — Посветена е на смелостта, дори тогава, когато няма никаква надежда. И на екипната работа. В това отношение спартанците държат палмата на първенството.

— Това ли е харесвал Дрискол най-много у тях?

Сигурно много им се е възхищавал, за да окачи една и съща картина в дома си и в службата си. Въплъщение на това, което той е искал да представлява обществото, макар че ежедневно се е убеждавал, че реалността е съвсем различна. Че си струва да се бориш, дори всички обстоятелства да са против теб.

— Вероятно. Те са били забележителен народ.

Марк хвърли последен поглед на картината.

— Благодаря ви отново, докторе.

— За нищо — отвърна доктор Суифт, без да откъсва очи от репродукцията с битката пред него.

Не ги отмести и когато Марк се извърна и излезе от стаята.