Глава 37

Заради падналия нов сняг — и защото снегорините не излизаха по Коледа — пътуването до апартамента на Харпър беше бавно и безмълвно, макар и приятно. Харпър се сгряваше при мисълта за най-щастливата Коледа, която помнеше, а Джак също изглеждаше доволен, устните му бяха извити в лека усмивка, докато наблюдаваше ивицата сняг върху прозореца.

Спряха пред къщата, в която тя живееше в апартамент под наем. Харпър го улови за ръка и се засмя, докато двамата тичаха от пикала сред бялата вихрушка около тях. Тя отключи вратата и те се изсипаха вътре. Харпър вдигна пръст и го опря до устните си, докато се изкачваха на пръсти по стъпалата.

Старата къща беше превърната в две отделни жилища. Възрастната жена, живееща на първия етаж, беше далечна роднина на първоначалните собственици, които бяха построили къщата. Таванският апартамент, който Харпър бе наела, се намираше над извитото задно стълбище и се състоеше от хол, кухненски бокс, баня и нищо друго. Но задоволяваше нуждите на Харпър.

Тя отключи вратата на горната площадка на стълбището, двамата влязоха в апартамента й и свалиха връхните дрехи и шаловете си, макар че Джак остави своя. Той не го бе свалял, откакто му го бяха подарили. На Харпър й беше приятно, че той толкова много ценеше подаръка. Беше сигурна, че завинаги ще го пази.

Младата жена го наблюдаваше, докато той се оглеждаше наоколо, местейки поглед от малката елха с примигващи лампички до прозореца към леглото й, застлано със старинна, ръчно изработена покривка, купена в последния ден от една разпродажба, когато цените са най-ниски, до овехтелите мебели, които тя бе придобила почти без пари и бе пребоядисала. Той прокара ръка по високата купчина книги върху нощното й шкафче, после надникна в кухненския бокс и накрая и в банята. Харпър не го изпускаше от поглед, докато очите му попиваха всичко с интерес. Изглеждаше… впечатлен и тя не можа да сдържа усмивката си.

Джак се приближи до прозореца, пред който се виждаше съвсем тесен балкон, и вдигна резето. Над прозореца имаше навес, който предпазваше снегът да не влиза вътре, и макар че вятърът отметна завесата, снежната вихрушка не проникна в стаята.

— Не стъпвай на онзи балкон — предупреди го тя и застана до него. — Не е безопасен.

Той погледна към нея и се усмихна, после отново извърна поглед към снега, наблюдаваше как снежинките се въртят и сипят, образувайки снежна пелена, през която блещукаха светлините на града, придавайки на всичко едно призрачно сияние.

— Толкова е красиво тук — промълви той с нотка на благоговение в гласа.

Тя се засмя, обви ръце около бицепса му и го притегли по-близо. Отпусна глава на рамото му и зарея поглед в бялата феерия. Беше се опитала да направи хубав малкия си дом, въпреки че разполагаше с много малко пари, които да харчи за красиви неща. Но никога не го беше смятала за красив. Уютен, да. Неин, да. Толкова можеше да постигне с малкото средства, които бе имала. Но сега, застанала тук, докато светлините и снегът се мержелееха пред нея, студеният вятър брулеше, а топлината и уютът на дома бяха само на няколко крачки, младата жена осъзна, че жилището й беше красиво. Имаше всичко, което й бе нужно. Не беше щадила усилията си и се гордееше, задето не бе престанала да се старае.

— Наистина е красиво, нали? — прошепна тя с леко пресеклив глас заради емоциите от преживяната нощ.

Искаше да му покаже и други неща, да изпита всичко, което за него щеше да бъде съвсем ново — вечери с пайове в полунощ, пикници в слънчеви паркове, гледане на среднощни филми и хиляди други неща, които хората имаха за даденост. Искаше да наблюдава лицето му, докато той изживяваше всичко това, да види възхищението в очите му, смущението, разбирането. Искаше да го гледа, докато си обяснява нещата с бързия си находчив ум. И в същото време друга част от нея искаше той да остане завинаги такъв, какъвто беше — невинен, красив, недокоснат, неин.

Джак затвори прозореца, за да не влиза студ, и се извърна към нея, обхвана лицето й с шепи и се взря в нея, сякаш тя беше най-красивото създание, което той някога бе виждал.

— Ти ме караш да виждам красотата там, където не съм я виждала преди, Джак — пророни тя, извърна лице и затвори очи, докато целуваше дланта му. — Ти правиш всичко да изглежда като ново. Дори и мен.

Той наклони глава и на мъждивата светлина в стаята сенките заиграха по очертанията на лицето му, светлите му очи изгаряха нейните — единственият огън, който искаше да я сгрява.

— Това добре ли е? — попита той. — Това, че те правя нова?

— Да, това е много, много добре.

Тя се преобразяваше, осъзна Харпър, макар все още да не бе сигурна за всичките начини, с които той й помагаше да израсне, но това беше добре. Беше правилно. Откакто Джак се бе появил в нейния свят, бяха изникнали много въпроси, но въпреки това накрая имаше чувството, че животът й се изяснява, докато преди това само се бе лутала. Може би част от това се дължеше на дълбоката благодарност, която изпитваше към него. Може би това беше перспективата за собствения живот и за битките, които бе водила. Още не беше напълно сигурна, но всичко беше свързано с него. Чувстваше се като разцъфващо цвете, нежно разтварящо листенцата си под слънчевите лъчи, които дори не бе подозирала, че съществуват, защото венчелистчета бяха здраво свити в корава пъпка, за да я предпази от всичко, нужно й, за да разцъфти.

— Забавлява ли се тази вечер? — прошепна тя, пръстът й се плъзна по мекия вълнен плат на шала му.

Той кимна.

— Да. Много. — Замисли се за миг. — Когато ти беше в кухнята, агент Галахър ми разказа за жената, която ме е отгледала. Той я е открил. Била бежанка от войната. Истинска… война. — Извърна поглед за кратко. — Айзак Дрискол я е използвал. Тя също е постъпила зле. Но поради някаква причина аз не я мразя. Тя ми е дала всичко, което е могла.

Харпър го изучава за миг, замислена за вродената му доброта. За нежното му сърце. За самия него.

— Радвам се, че получаваш отговори, Джак. Ти ги заслужаваш.

Погледите им се кръстосаха, в изражението му се долавяше уязвимост.

— Всички са се отказвали от мен. Никой не ме е задържал.

Сърцето й замря, после се сви от състрадание.

— Аз ще те задържа — прошепна младата жена.

Думите, които се изтърколиха от устните й, внезапно я накараха да се почувства засрамена. Сведе очи.

Той повдигна брадичката й с ръка, така че очите им отново да се срещнат.

— Обещаваш ли? — попита.

Тя кимна. Погледите им останаха преплетени. Знаеше, че ще го направи. Без значение какво им готвеше бъдещето. Без значение дали самият той ще реши да я задържи… или не. Джак щеше да остане част от нея. Завинаги. Тя щеше да го задържи. Никога нямаше да го остави да си тръгне, защото не знаеше как.

Двамата останаха до прозореца още няколко минути, потопени в този споделен миг на уязвимост, втренчени в тъмната нощ. Той погали пръстите й, ръцете му се придвижиха нагоре по нейните, топлината му я обгърна. Да, тя го жадуваше. Жадуваше за всяка минута от настъпващата нощ.

Извърна се и бавно го целуна, а той простена и се притисна към нея, телата им се срещнаха и нейната мекота се сля с неговата твърдост — две идеални половинки на едно цяло. Езиците им се преплетоха и затанцуваха, сетне тя изви глава назад, засмя се и подръпна шала му.

— Знам, че ти харесва, но ако ще те целувам както трябва, се налага да го махнеш.

Харпър никога не беше виждала шал да се сваля толкова светкавично.

Смехът й секна, заглушен от устата му.

Двамата се целуваха и целуваха, ръцете им неспирно шареха, затруднени от прекалено многото дрехи, с които бяха облечени. Харпър усети доказателството за неговото желание и се потърка в него. Той издаде съскащ звук на мъчителна възбуда и устните му се отлепиха от нейните.

Тя прокара пръст надолу по белега под скулата му, без да откъсва поглед от него, див и пламнал от страст, и за миг — но само за миг — се изплаши от дълбочината на желанието, което съзря в очите му. Той искаше да я обладае, да я завладее, да се чифтоса с нея бясно и с безумна самозабрава. Видя го в погледа му, в стиснатата му челюст, но после изражението му се смекчи и буйният пламък в очите му помръкна. Нейното дишане се успокои, ударите на сърцето й се забавиха, но някъде дълбоко в нея бе избухнала ответна искра, а сетне бе угаснала. Не знаеше как да нарече това. Знаеше само, че и тя го желаеше.

— Заведи ме в леглото, Джак — пророни тя. — Искам да бъда с теб.

Очите му се разшириха и той отстъпи малко назад, сякаш искаше да я види по-добре, да прочете изражението на лицето й, да разбере дали тя наистина искаше това, за което той си мислеше.

— Люби ме — потвърди тя.

— Да — рече той и простотата на отговора, когато очите му горяха толкова ярко, а цялото му тяло трепереше, я накара да се усмихне.

Джак вдигна ръка, после я отпусна.

— Откъде… откъде да започнем?

— Свалянето на дрехите ни навярно е най-доброто начало.

Усмивката му беше сладка и неуверена. Момчешка. Но той вдигна ръце и изхлузи тениската през глава, разголвайки красивата си гръд пред нея, белезите му белееха и изпъкваха в полумрака. Харпър се наклони напред, прокара език по един, сетне по друг. Дъхът му секна, той приближи ръце към главата й и зарови пръсти в косата й. Тя измърка, вдигна глава и плъзна пръсти под мишниците му.

— Харпър — изохка той с нотка на отчаяние в гласа.

— Да — отвърна тя, — знам.

Нямаше да продължи дълго. Но след този първи път щяха да разполагат с цялата нощ. При тази мисъл мускулите между краката й се стегнаха.

— Това може… — Джак преглътна, внезапно обхванат от неувереност, опитвайки се да се овладее. — Ние може да имаме… — Веждите му се смръщиха, а тя затаи дъх. — Деца — довърши той.

О. Тя издиша дълбоко, сърцето й се изпълни с нежност. Поклати глава.

— Не. Аз съм, ъ, вземам нещо, което няма да позволи това да се случи.

Той за секунда я изгледа недоумяващо, но после кимна, очите му отново запламтяха, когато тя започна да се съблича.

Харпър свали дрехите си под взора му, очите му алчно поглъщаха всяка част от нея, която се разголваше, а дъхът му излизаше на накъсани стонове. В очите му се четеше такова нескрито възхищение, че тя се почувства красива. Обожавана.

Улови ръката му и двамата извървяха няколкото крачки до леглото. Джак събу ботушите си, а после и дънките, толкова бързо, че в гърдите й се надигна кикот, който замря при вида на възбудената му мъжественост.

Тя преглътна.

— Знаеш ли как се прави? — прошепна.

Той пристъпи по-близо към нея. Когато заговори, гласът му бе дрезгав и плътен:

— Аз… знам основното. Останалото ще трябва ти да ми го покажеш. Аз имам… въпроси.

— Какви например? — тихо попита тя.

Защо се опитваше да го забави? Страхувам ли се? — запита се тя. Не от него, не от това, осъзна младата жена. Просто никога досега не бе изпитвала такава огромна… настървеност, когато ставаше дума за секс. Може би защото не бе искала. Може би си бе поставила за цел да го избягва, защото тогава човек губеше контрол. Но сега осъзна, че си бе забранявала единственото нещо, което би могло да й помогне да се излекува.

Джак плъзна пръст по гърдата й и остана очарован, когато зърното й щръкна и тя потръпна от удоволствие.

— Ще ти кажа, когато му дойде времето.

Хвана ръката й и сега той я поведе към ръба на леглото, отметна покривалото и й помогна да легне до него. После придърпа завивките и няколко минути те просто се наслаждаваха на допира на голите си тела едно до друго, на топлината, която споделяха, на безопасността на стаята, на надеждата, която се простираше пред тях. Дългата прекрасна нощ беше пред тях. Кожата на Харпър настръхна и от устните й се отрони въздишка, когато той сведе глава и плахо зацелува заоблената й гърда. Тя го наблюдава секунда и осъзна, че той избягва зърната й.

— Можеш да ме целунеш там — прошепна му и леко изви тялото си, предлагайки му себе си.

Джак се стъписа за миг, но сетне очите му потъмняха, страстта лумна в тях, той захапа едното зърно и нежно го засмука. Тя простена.

— Това ти харесва — изрече той с хриплив глас, в който се долавяше нотка на благоговение.

— Да — задъхано отвърна тя.

Той отново се наведе и този път зарови глава между гърдите й, езикът му обикаляше зърната й, подлудявайки я от желание, пулсирането между краката й се засили, трескави тръпки плъпнаха по тялото й.

— Джак — простена Харпър и го придърпа към себе си, копнееща той да запълни празнотата в нея.

Той се надигна над нея, сянка в мрака, очите му диво святкаха и макар тя да очакваше сърцето й да замре, желанието й да угасне, всъщност се случи точно обратното. Тялото й тръпнеше от екстаз. Тя му откликваше по някакъв първичен начин, който не можеше да определи. Почувства главозамайващ прилив на възбуда и нуждата й за него я накара да се гърчи, горещото пулсиране между краката й причиняваше сладка болка. Разтвори бедра, за да го подкани, молейки го да завладее най-нежната й част и да я направи своя. Вярвам ти — помисли си младата жена. — С всяка частица от мен.

Протегна ръка и насочи възбудената му мъжественост към влажната си сърцевина.

— Бавно — прошепна.

Той се подчини, но Харпър усещаше колко му струва това, дишането му се учести, крайниците му се разтрепериха, когато той започна да навлиза в нея бавно, само на сантиметър, изпълвайки я с възхитително удоволствие… болка. Тялото й се нагласи под неговото, мускулите й го обхванаха, докато той проникваше в нея докрай с пръхтене — животински звук на дълбока наслада, радост, облекчение, изненада и отчаяние, всичко смесено в едно.

Не се наложи да му обяснява какво да прави след това. Тялото му пое контрола, докато излизаше бавно и после отново влизаше. Движенията му бяха в синхрон с продължителните мъжки стонове на екстаз и къси изблици на възторг, докато той потъваше в нея и после отново се отдръпваше. Движеше се с необикновена съсредоточеност, а звуците, които издаваше, я възпламениха. И, о, боже, усещането беше толкова прекрасно, могъщото му тяло, горещо и твърдо, я изпълваше; грубата му кожа я търкаше по най-чувствителните й кътчета, напред, назад, но прекалено бавно. Мъчително бавно.

— По-бързо! — простена тя с умоляваща нотка в гласа. — По-бързо, по-бързо, по-бързо — настоя задъхано.

— Аз ще…

Знам — отвърна Харпър. — Искам да го почувствам. Искам да те почувствам.

Искаше да го гледа, докато за пръв път се изливаше в нея. Нямаше търпение.

Усети колебанието му, нещо подобно на страх се мярна върху лицето му, но само за секунда, докато той най-после — най-после — ускори тласъците си, бедрата му потръпваха, прониквайки докрай. Да, да, да. Тя стегна бедра около него, без да откъсва поглед от лицето му, в очакване на мига, когато той щеше да се напрегне от непоносимо удоволствие. Но за нейна изненада, я заля всепоглъщащата вълна на собствената й наслада, оргазмът се надигна толкова вихрено, че я свари неподготвена, и тя изкрещя, разтърсвана от пулсиращо блаженство, експлодиращо и чезнещо.

Погледът му натежа, клепачите му се спуснаха, устата му се отвори и той се гмурна в нея веднъж, два пъти, животински вик на върховна сласт изригна от него, когато той отметна глава назад и се притисна в нея за последен път.

С едно последно стенание Джак рухна върху нея, извъртайки главата си настрани, докато сърцата им биеха ведно, накъсаните им дихания се смесваха, забавяха, а потта охлаждаше кожите им.

Харпър почувства как той се усмихва, заровил лице във врата й. Лек смях се отрони от устните й, когато тя напрегна вътрешните си мускули, за да стисне мъжествеността му, все още наполовина вътре в нея. Той изсумтя до гърлото й, изкиска се и от движението членът му се изхлузи от тялото й.

Джак се претърколи настрани, подпря се на лакът и се втренчи в нея. Върху лицето му бе изписано изражение на смаяна радост, толкова откровено и ясно, че тя шумно се разсмя. Повдигна се и силно го целуна още веднъж по устата.

— Да го направим отново — предложи той с нисък и изпълнен със задоволство глас.

Харпър отново се засмя, целуна го и плъзна пръст по устните му.

— Първо ме прегърни за малко.

И той го стори. Тя знаеше, че той се наслаждава на интимността, удоволствието беше толкова явно изписано върху красивото му лице, че можеше да прочете всеки нюанс от емоциите му. Неговата радост вдъхнови и нейната. Никога досега в живота си не се бе чувствала толкова задоволена, да лежи редом с него в топлото легло, да споделят изживяванията си, да се докосват, отново и отново да се любят.

Нощта напредна, обвивайки се плътно около тях, сякаш никой друг не съществуваше. Само те двамата.

— Това. Тук — задъхано изрече той, взрян настойчиво в нея, със свързани тела и преплетени сърца.

— Какво? — попита тя и мигът забави своя ход, въпреки че всичко в нея препускаше, летеше.

— Това изпълва душата ми. Ти изпълваш моята душа.

О, Джак!

Тогава той започна да се движи и мислите й се разпиляха, разсеяха се надалече, когато удоволствието я обви, а радостта й се извиси в дива спирала. Ти също изпълваш моята душа, нашепваше сърцето й, докато тялото й летеше към звездите.

Двамата си шепнеха в мрака. Той й разказа за своя обичан Пъп и пресуши сълзите й с целувки, когато тя оплака загубата му. Тя му сподели още за детството си, колко трудно й е било всеки път, когато се налагало да опакова багажа си, за да се премести някъде другаде.

Първите слънчеви лъчи надникнаха през завесите, а двамата почти не бяха мигнали. Мускулите я боляха и се чувстваше натъртена на места, за които не беше подозирала, че съществуват. При все това Харпър никога не се бе чувствала по-жива и преливаща от щастие, отколкото когато отвори очи, за да посрещне утрото.

Загрузка...