Остров Тамбукту

II

Щом се нахранихме, аз отидох в селището да потърся Боамбо. Той спеше на хладина в своята колиба, а старата Дугао и Зинга бяха седнали на сянка под едно сенчесто дърво пред колибата. Не исках да будя Боамбо и отидох при тях. Зинга си плетеше нова саронга от ликото на някакви кори от дърво. Тя очукваше корите с дървена бухалка върху гладък камък, след това отделяше жилавите нишки от вътрешността на кората, усукваше ги като канап и ги боядисваше - едните с червена, другите с черна боя. Боите, направени от някакви варени листа, бяха в кокосови черупки. Плетката на саронгата беше доста красива, на червени и черни ивици. Като я изплете, Зинга ще прикачи гъсти шарени ресни към нея и ще й наниже пъстри раковини. Тогава саронгата ще стане много красива. А старата Дугао плетеше голяма торба от същото лико. В нея тя ще носи таро, ямс и батати от градините.

Боамбо се събуди и дойде при нас. Подадох му цигара и щракнах запалката. Той се подвоуми, погледна към огнището пред колибата, което беше угаснало, и едва тогава запали от запалката.

- Умни хора са пакегите - промълви той. Аз не исках да го лъжа и му казах, че в голямата лодка има трети пакеги, който не смее да излезе на острова, защото се страхува да не го хвърлят в океана.

- Трети пакеги? - учуди се Боамбо. - Вие бяхте трима, нали?

- Не, бяхме четирима. Единият се удави, останахме трима. Третият живее в голямата лодка.

- Уин-уин - въздъхна Боамбо. - Ако третият пакеги излезе на брега, Арики ще каже да му вържем камък на краката и да го хвърлим в Голямата вода.

- А ти какво ще кажеш? - попитах го аз. Боамбо помисли и каза тихо:

- Аз ще кажа да не го хвърляме, но Арики няма да ме послуша.

Ето че работата опря пак до Арики. Един човешки живот зависеше пак от първожреца. Аз си спомних думите, които ми каза у тях: "Боамбо е тана, пръв главатар на племето, но неговата власт е по-малка от моята..." Той излезе прав.

- Какво да правим? - попитах аз.

- Ще поговоря с Арики - отговори Боамбо и стана.

- Още сега ли?

- Още сега.

- А не може ли да му кажеш, че третият пакеги е същият, който се удави в Голямата вода?

- Не може! - отсече Боамбо. - Аз съм тана, аз никога не лъжа.

Той забърза към колибата на Арики. Старата Дугао каза:

- Арики уин биля. Арики ще нареди да хвърлят пакеги в Голямата вода.

- Но пакеги ще се защити - казах аз. - Пакеги има стрела, която пуска гръмотевици. Пакеги ще убие Арики.

- Може ли да го убие? - попита Зинга.

- Може.

- Мълчете! - тихо каза старата Дугао. - Арики ще ни чуе.

- Той не е тук, как ще ни чуе? - попитах я аз.

- Белите листа ще му кажат.

Аз се усмихнах на нейния отговор и попитах:

- Какво ще стане, ако пакеги наистина убие Арики?

- Много лошо ще стане - отвърна Дугао.

- Какво?

- Не зная.

- Нищо лошо няма да стане - уверено казах аз. - Биляр занго ще се отърве от тоя злодей и ще благодари на този, който го е убил.

- Ако пакеги убие Арики - прошепна Зинга, - биляр занго ще убие всички пакеги. И тебе ще убие.

- И мене ли?

Зинга кимна с глава.

- И тебе. - И като помълча малко, попита:

- Ти ходи при Арики. Какво ти каза?

- Каза ми да не ходя по селата и да не давам на хората нанай кобрай. Арики иска хората да умират от лоши болести.

Зинга тъжно поклати глава, но нищо не каза. Боамбо се върна мрачен. Като чул, че в голямата лодка имало и трети пакеги, Арики се разтреперал от гняв, развикал се тъй, че цялото селище се събрало. Какво не наговорил той против нас. "Трябва да се отървем от пакегите! Трябва пак да ги хвърлим в Голямата вода!"

- Кажи на третия пакеги да не излиза на острова - посъветва ме Боамбо.

Върнах се на яхтата разстроен. Смит ме посрещна на палубата - той ме чакал през всичкото време под лъчите на палещото слънце - и още отдалеч ме попита какво съм направил.

- Първожрецът не е съгласен, сър - казах аз. - Заканил се сам със собствените си ръце да ви върже камък на краката и да ви хвърли в океана.

Лицето на Смит потъмня. Той избърса потта от шията си и промълви сподавено:

- Нали ви казах, че диваците са опасни хора. А вие ги защищавате. Убедихте ли се сега, че съм прав?

- Не - възразих аз. - Диваците не са виновни. Виновен е първожрецът. Главатарят е съгласен на всичко, но не смее да се противопостави на първожреца. А племето нищо не знае. То не е виновно.

- Ето пак ги оправдавате! - гневно извика Смит. - Но я ми кажете, какво ще правим, когато свършим консервите? Те ще ни стигнат за още една-две седмици, не повече. Какво ще правим после?

- Ориз нали има? - попитах го аз.

- Ориз има.

- И брашно има, нали?

- И брашно има.

- А захар има ли?

- И захар има.

- А масло?

- Маслото намаля, но има зехтин.

- Прекрасно! - окуражих го аз. - Брашно и ориз, захар и зехтин - това е богата храна, сър. Ще ходим на лов за птици, ще имаме и прясно месо - какво ни трябва повече? Освен това аз ще донасям понякога таро и ямс, банани и пъпеши. Ще се научим да ядем и захарна тръстика. Аз я опитвах - твърда е, но може да се дъвче...

- А като се свърши зехтинът, какво ще правим без тлъстини? - попита Смит.

Аз си спомних тлъстите червеи на Гахар и му казах - В сухите дървета из горите има тлъсти червеи...

- Мълчете, сър! - намръщено ме прекъсна Смит и бързо отиде в кабината си.