Остров Тамбукту

Пета глава. Лов на хора. Ново сблъскване с Арики. Туземците хващат пленник за жертвоприношение

I

Боамбо дойде в моята колиба и още от вратата извика:

- Ставай, Андо! Отиваме на лов!

Аз четях една книга, излегнат на нара. Той втренчи погледа си в нея и лицето му изведнъж стана мрачно. Книгата вероятно му напомни "белите листа" на Арики.

- Ставай! - повтори той, като пристъпяше нетърпеливо от крак на крак. - Наближава големият празник. Днес трябва да хванем добър лов.

И Зинга, и Амбо, и Боамбо много пъти ми бяха разказвали, че големият празник траел три дена и три нощи. Първите две денонощия минавали в игри и веселби на зелената поляна до морския бряг, а третият ден бил най-тържествен, нещо като венец на празника: той бил денят на сватбите. Според обичая на племето сватби ставаха само веднъж в годината, на големия празник, и колкото повече наближаваше тоя ден, толкова младежите повече се вълнуваха. Това се отнасяше за момчетата, но не и за момичетата. Нито една девойка не се тревожеше, че може да остане неомъжена. Такава опасност за тях не съществуваше, защото жените в Тамбукту бяха по-малко от мъжете. Освен това жените вършеха всичката полска и домакинска работа - копаеха в градините, сееха ямс, таро и батати, плетяха саронги, рогозки, кошници и мрежи, замесваха тесто от плодовете на хлебното дърво и печеха малки питки, готвеха, бавеха децата си, а мъжете ходеха на лов и за нищо друго не се грижеха. Жената беше стълбът на домакинството. Ако някоя жена напусне мъжа си и се върне при своите родители, колибата на мъжа опустява. Поради това жените бяха на особена почит и нито една девойка, дори и най-грозната, не се страхуваше, че ще остане неомъжена. Случваше се обратното - некадърните младежи мъчно си намираха жени. Колкото един младеж е по-добър ловец, колкото повече кро-кро е убил през време на големия лов, колкото по-храбро се е държал през време на сражение с враждебно племе, толкова повече е желан съпруг. Амбо ми каза, че на миналогодишния празник много девойки пожелали да се омъжат за него, но той отказал на всички, защото обичал Канеамеа и решил да я чака, докато стане пълнолетна. Попитах го дали се е случвало някога младеж да не може да си намери девойка, която да се съгласи да му стане жена. "Случвало се е - беше отговорът. - Нито едно момиче не иска да се омъжи за страхлив и мързелив младеж".

Страхливите и ленивите не бяха на почит в Тамбукту и всички ги подиграваха. Такъв младеж може да спечели уважението на хората само по два начина: или като се прояви през време на големия лов, или като си открадне девойка от друго племе. Но кражбата на девойки е много трудна и опасна работа, защото в градините, където работеха жените и девойките, винаги имаше пазачи с копия и стрели. Кражбата на девойки с право се смяташе за голяма храброст и ако младежът успееше, за неговия подвиг се говореше едва ли не през целия му живот. "Той е храбър мъж - казваха за него, - той си открадна жена от чуждо племе".

От няколко дена само това чувах от туземците: "Големият празник наближава! Наближава големият празник!" Всички бяха възбудени и радостни. Но защо Боамбо е мрачен? Какво се е случило?

- Какво има? - попитах го аз. - Отиваш на лов, а не се радваш. Защо?

- Лош лов - въздъхна главатарят. - Вчера не можахме да хванем нито един бома.

- Какъв бома? - учудих се аз.

- Не знаеш ли? Трябва да хванем човек от племето бома.

- Защо?

- Да го принесем в жертва на Дао.

- Жертва? На Дао?

- Да - кимна с глава Боамбо. - За големия празник трябва жертва. Такъв е обичаят.

- Лош обичай - възмутих се аз. - Как може такова нещо! Да убиеш човек заради един дървен идол! Това е ужасно, тана Боамбо! Ти не трябва да позволяваш такова нещо.

- Ако не хванем човек от вражеско племе - каза Боамбо, - Дао ще се разсърди и ще дигне ръце от нас. Ще прогони рибите от Голямата вода и ще изсуши дърветата в градините. И ямса, и тарото... Няма да има риба, няма да има плодове, нито таро, нито ямс... Така казва Арики.

- Пак тоя Арики! - извиках аз възмутен. - Той иска човешки жертви! Това е престъпление, тана Боамбо! Не разбираш ли? Голямо престъпление!

И аз почнах да убеждавам главатаря да се откаже от такъв позорен "лов", но той дори не ме слушаше. "Такъв е обичаят" - това беше единственото му възражение, което нищо не значеше за мене, но за него то беше всичко.

Седнах до главатаря и още по-настойчиво почнах да го убеждавам, че убийството на хора е престъпление. Всеки човек, от което и да е племе, има същото право на живот, както и всички други хора. Принасянето в жертва на жив човек е също така престъпно убийство като всички други убийства, дори още по-лошо. Да убиеш врага, когато той те е нападнал, за да пороби твоя народ - това е твое свещено право и дълг. Но да хванеш невинен човек и да го принесеш в жертва на дървен идол - това варварско убийство с нищо не може да се оправдае. И аз се помъчих да убедя главатаря да се откаже от подготвяното нападение.

Враждата между бома и занго се дължи на някакво фатално недоразумение Двете племена трябва да престанат да враждуват помежду си. Трябва да сключат мир. Аз ще стана посредник и ще уредя всички недоразумения между тях. По-добре е да бъдат приятели и да си помагат, отколкото да враждуват и да се избиват...

Но Боамбо само клатеше глава и повтаряше: "Такъв е обичаят". И той ми разказа, че вчера неговите ловци се помъчили да се приближат до градините на племето бома, но се върнали с празни ръце. Племето бома завардило единствената пътека, която води от морския бряг към неговото селище в планината, и не пропущало никого да мине по нея.

- Трябва да ни помогнеш - каза Боамбо, като стана. - Днес пак ще се опитаме. Ела с нас.

- Не! - извиках възмутен. - Никога няма да участвувам в такова престъпление. Съветвам и тебе да не ходиш. Боамбо тъжно поклати глава и каза:

- Аз съм длъжен да отида. Аз съм тана и не мога да остана в колибата си на сянка, когато моите ловци отиват на лов.

- Кажи им да не ходят - посъветвах го аз. - Забрани им.

- Не мога да им забраня... Такъв е обичаят... Е, ще дойдеш ли?

- Няма да дойда!

- А белият пакеги ще дойде - каза Боамбо.

- Кой бял пакеги? - сепнах се аз.

- Тънкият, Шамит. Арики каза, че той бил добър и храбър човек.

Значи, и Смит е замесен в цялата тази история! И защо не? Нали той твърдеше, че езикът на пушките е интернационален... Още в началото, преди да излезе на острова, той ме посъветва да застанем на страната на племето занго и да покорим останалите племена. Ето сега неговият час беше ударил.

- Да отидем при Смит - казах аз на главатаря и излязох от колибата.