Планината Грей

21

Второто ѝ приключение с чесната не беше толкова вълнуващо, колкото първото. Чакаха цял час на летището в окръг Ноланд да се премести някакъв атмосферен фронт. Може би трябваше да почакат още малко. По едно време Донован промърмори, че ще е по-добре да отложат пътуването. Джеф, който също пилотираше, изглежда, беше съгласен, но после забеляза някакво разкъсване на фронта и реши, че може би ще успеят. След като ги наблюдава как разглеждат екрана с прогнозата за времето на терминала и се притесняват заради “турбуленцията”, Саманта тайно се помоли да отложат полета. Но братята не го направиха. Излетяха в облаците и през първите десет минути Саманта имаше чувството, че всеки момент ще повърне. Донован извика “Дръж се” от предната седалка, докато малкият самолет се тресеше. За какво точно да се държи? Седеше на задната седалка, която беше твърде тясна дори за нея. Бяха я отпратили във втора класа и вече си беше обещала това да е последният ѝ полет. Дъждовни капки обстрелваха предното стъкло като куршуми.

На височина хиляда и осемстотин метра облаците значително оредяха и полетът продължи гладко. Двамата пилоти отпред видимо си отдъхнаха. И тримата пътници на борда бяха със слушалки и когато дишането на Саманта се успокои, тя остана очарована от радиото. Самолетът се направляваше от контрола на въздушното движение във Вашингтон, а на същата честота имаше най-малко още четири самолета. Всички страшно се вълнуваха от времето и пилотите оповестяваха на какво са се натъкнали и актуализираха информацията. Не след дълго обаче Саманта започна да се отегчава, докато си бръмчаха кротко и леко подскачаха над облаците. Не се виждаше нищо нито долу, нито встрани. След час тя почти задряма.

Два часа и петнайсет минути след излитането от Брейди кацнаха на малко летище в Манасас, Вирджиния. Наеха кола, намериха заведение, от което си купиха такос за обяд, без да слизат от автомобила, и пристигнаха в новия офис на “Коуфър Груп” в Александрия в един следобед. Маршал ги посрещна сърдечно и се извини, че навсякъде е празно. Все пак беше събота.

Маршал много се радваше да види дъщеря си, особено при тези обстоятелства. Тя беше в компанията на истински адвокат и изглеждаше искрено заинтересувана от завеждането на съдебно дело срещу корпоративни злодеи. След първите си две седмици във въгледобивните райони Саманта вече беше на път да се промени. А той от години напразно се опитваше да ѝ покаже светлината.

Побъбриха си малко, после Маршал каза на Донован:

– Поздравления за присъдата. Не е лесно да я спечелиш на такова място.