Планината Грей

24

Трагична смърт, известен адвокат, свободен достъп, любопитно малко градче, поредният скучен следобед – смесете всички тези съставки и ще разберете защо църквата се напълни много преди четири, когато преподобният Кондри започна службата. Произнесе многословна молитва и седна, докато хорът изпълни първия от няколко скръбни погребални химна. След това свещеникът отново се изправи за няколко цитата от Светото писание и за да сподели една-две печални и хаотични мисли. Първа думата получи Мати, която се бореше да овладее емоциите си, докато говореше за племенника си. Оказа се напълно способна да говори и да плаче едновременно и на моменти всички плачеха заедно с нея. Докато разказваше как Донован е намерил тялото на майка си, нейната сестра Роуз, гласът ѝ секна и тя замълча за миг. Преглътна измъчено и продължи храбро нататък.

Саманта седеше пет реда по-назад, до Барб и Анет. Всички стискаха кърпички и бършеха бузите си. И трите мислеха едно и също: “Хайде, Мати, можеш да го направиш. Стигни до края”. Мати обаче не бързаше. Това беше единственото сбогуване с Донован в църквата и никой не биваше да бърза.

Затвореният ковчег беше поставен под амвона и покрит с цветя. Анет прошепна, че в техния край ковчегът нерядко е отворен по време на службата и опечалените са принудени да гледат покойника, докато слушат прощалните слова за него. Озадачаваща традиция, която придаваше на мига много по-силен драматизъм, отколкото беше нужно. Анет сподели, че иска да бъде кремирана. Саманта призна, че не е разсъждавала по въпроса.

За щастие, Джуди беше достатъчно разумна, за да допусне такъв спектакъл. Двете е дъщеря ѝ седяха на първия ред, само на няколко метра от ковчега. Беше точно каквато я описваха – слаба брюнетка с тъмни очи като тези на Донован. Дъщеря им Хейли беше на шест години и се мъчеше да преодолее раздялата на родителите си. А сега беше съсипана от смъртта на баща си. Беше се вкопчила в майка си и не спираше да плаче.

Колата на Саманта беше натоварена и обърната на север. Тя отчаяно копнееше да напусне Брейди и да се втурне към къщи, към Вашингтон, където майка ѝ обещаваше да я чака със суши и бутилка хубаво шабли. Утре, в Деня на благодарността, щяха да спят до късно и да си направят дълъг обяд в афганистанския ресторант, където на празника винаги се пълнеше с американци, които или не обичаха пуешко, или искаха да избягат от семействата си.

Мати най-сетне се предаде на прилива на чувствата. Извини се и седна. Изпяха още един химн. Още няколко мисли на преподобния Кондри, почерпени от мъдростта на апостол Павел. И поредната дълга реч, този път от близък приятел от факултета по право в “Уилям и Мери”. След час плаченето бе на път да приключи и хората бяха готови да се разотиват. Преподобният благослови всички и множеството се пръсна. Повечето хора се събраха отново зад църквата и се скупчиха под погребалната шатра до гроба. Преподобният беше кратък. Думите му звучаха импровизирано, но уместно. Произнесе изразителна молитва и когато приключваше, Саманта започна бавно да се отдалечава. Обикновено всички присъстващи се изреждаха покрай опечаленото семейство и казваха по някоя утешителна дума, но Саманта не издържаше повече.

Беше се нагледала на местни традиции. Беше се нагледала на Брейди. Стигаше ѝ толкова общуване с братята Грей, с техните драми и проблеми. С пълен резервоар и празен мехур тя потегли целеустремено към апартамента на майка си в центъра на Вашингтон без намерение да спира през петте часа път. Когато пристигна, постоя на тротоара, попивайки звуците и гледките, уличното движение, струпването на толкова много хора, които живееха толкова близо един до друг. Това беше нейният свят. Тя копнееше за “СоХо” и за френетичната енергия на големия град.

Карън вече беше по пижама. Саманта бързо разопакова багажа си и се преоблече. Цели два часа двете седяха на възглавници в хола, ядоха, пиха вино, смяха се и разговаряха.

Фондът, обещал да осигури парите за делото за измама и заговор срещу “Лоунрок Коул” и “Каспър Слейт”, се беше оттеглил. Сделката беше развалена. Донован беше завел делото сам с обещанието адвокатите на другите ищци скоро да се присъединят и да се сформира първокласен екип. Сега обаче той беше мъртъв, приятелите му се бяха изпокрили и делото изобщо не се придвижваше. Което много измъчваше Маршал Коуфър. Беше “превъзходно дело”, с което той тутакси би се заел, ако можеше.

Не възнамеряваше да се откаже. Обясни на Саманта, че пуска случая през огромната си мрежа от познати адвокати от единия до другия бряг и не се съмнява, че ще успее да събере подходящ екип, който ще привлече достатъчно финансиране от друга инвестиционна група. Беше склонен да вложи собствени средства и да изиграе активна роля по време на процеса. Представяше си се като треньор до страничната линия, който дава инструкции на куотърбека си.

Двамата обядваха на следващия ден след празника. Саманта предпочиташе да избягва да говори за съдебни дела, за Донован, за Райзър, за “Лоунрок Коул” и така нататък, всъщност за каквото и да е, свързано с Брейди, Вирджиния и Апалачите. Но докато побутваше салатата си, осъзна, че би трябвало да е признателна за делото. Без него почти нямаше да има за какво да разговаря с баща си. А сега можеха да го обсъждат с часове.

Той говореше тихо, а очите му шареха напред-назад, като че ли ресторантът беше пълен с шпиони.

– Имам свой човек в Националния съвет по безопасност на транспорта. – Беше самодоволен както винаги, когато разполагаше с уличаваща вътрешна информация. – Донован не е дал сигнал за помощ. Летял е на височина от две хиляди и сто метра при ясно време, без никакви признаци на опасност, а после е изчезнал от радара. Ако е имал проблем с двигателя, разполагал е с предостатъчно време да съобщи за него и за точното си местонахождение.

– Може би просто е изпаднал в паника – предположи Саманта.

– Не се съмнявам, че е изпаднал в паника. Самолетът е бил извън контрол, всеки би изпаднал в паника, по дяволите.

– Могат ли да разберат дали е използвал автопилота?

– Не, самолетът е малък и няма черна кутия, така че няма и данни за случилото се. Защо питаш за автопилота?

– Защото веднъж, докато летяхме, Донован ми каза, че понякога си дремва. Доспивало му се от бръмченето на двигателя, затова просто включвал автопилота и заспивал. Не съм сигурна как точно става, но може ли човек да заспи и по случайност да натисне неподходящо копче? Възможно ли е?

– Много неща са възможни, Саманта, а и тази теория ми допада повече от сценария за нечестна игра. Трудно ми е да повярвам, че този самолет е бил свален. Би било убийство и е твърде рисковано за който и да било от онези, с които той се беше захванал. “Лоунрок Коул”, “Крол Майнинг”, “Каспър Слейт” – всички са негодници, няма съмнение, но биха ли поели риска да извършат убийство и да бъдат заловени? Съмнявам се. При това на толкова известен човек? Убийство, което със сигурност ще бъде разследвано докрай? Не ми се вярва.

– Джеф обаче е убеден.

– Той гледа на нещата по различен начин и аз го разбирам. Съчувствам му. Но какво ще спечелят, ако свалят Донован? По делото срещу “Крол Майнинг” още три фирми седят на масата на ищците, при това, длъжен съм да добавя, много по-опитни в исковете, свързани с токсични отпадъци, от Донован.

– Документите са били у него.

Маршал се замисли за момент.

– Другите три фирми разполагат ли с документите?

– Съмнявам се. Останах с впечатлението, че са скрити някъде.

– Е, както и да е, “Крол” не го знаят, все още не. Всъщност, ако бях адвокат на “Крол”, бих допуснал, че всички прависти от екипа на ищеца имат достъп до документите. Така че какво биха спечелили, ако отстранят само един от четиримата адвокати?

– Ако следваме твоята логика, “Лоунрок Коул” и “Каспър Слейт” биха имали огромен стимул да го отстранят. В това дело Донован е самотен стрелец, както се изразяваш ти. Единствен адвокат. Той умира и само след двайсет и четири часа парите за съдебните разходи са оттеглени. Край с делото. Те печелят.

Маршал поклати глава. Отново се озърна – никой не забелязваше присъствието им.

– Виж, Саманта, ненавиждам компании като “Лоунрок” и адвокатски кантори като “Каспър Слейт”. Посветих цялата си кариера на борбата с такива негодници. Презирам ги, ясно? Обаче те имат почтена фасада – по дяволите, акциите на “Лоунрок” се търгуват публично. Никога няма да ме убедиш, че са способни да убият адвокат, който ги съди. “Крол” са друга работа – това е бандитска фирма, собственост на богат гангстер, който обикаля по света и създава неприятности. “Крол” са способни на всичко, но пак те питам – защо? Убийството на Донован в крайна сметка няма да им помогне.

– Да говорим за друго.

– Извинявай, той ти беше приятел и аз много го харесвах. Напомняше ми на мен като млад.

– Смазващо е. Трябва да се върна, а не съм сигурна, че го искам.

– Вече имаш клиенти. Истински хора с истински проблеми.

– Знам, татко. Аз съм истински адвокат, а не бурмичка в корпоративна фирма. Ти печелиш.

– Не съм го казал и не е някакво съревнование.

– Повтаряш го от три години, пък и за теб всичко е съревнование.

– Малко сме раздразнителни, а? – Маршал се пресегна през масата и докосна ръката ѝ. – Извинявай. Знам, че седмицата ти беше наситена с емоции.

Неочаквано очите ѝ се навлажниха и гърлото ѝ се сви.

– Хайде да си тръгваме – помоли тя.