Планината Грей

35

Прогнозата за понеделник обещаваше максимална температура тринайсет градуса и много слънце. И последният сняг бързо се топеше, докато Саманта отиваше пеша на работа. Дванайсети януари, но беше почти като пролет. Тя отключи офиса и се залови с обичайните си сутрешни занимания. Първият имейл беше от Изабел:

Здрасти, Сам!

Анди ми каза, че се е свързал с теб и ти почти си се навила. Накара ме да обещая да не обсъждаме работата и конкретните подробности – сигурно се опасява да не си сверяваме часовниците и да го притискаме за по-добри предложения. Не мога да кажа, че страшно ми е липсвал. А на теб? Със сигурност не ми е липсвала фирмата, нито градът и не съм сигурна, че ще се върна. Казах на Анди, че ще приема работата, обаче се колебая. Не мога да зарежа всичко и да отида там след един месец. А ти? Не ми е липсвало и вълнуващото занимание да чета и коригирам договори по десет часа дневно. Парите ми трябват, но засега се оправям и работата истински ми допада. Както ти казах, защитавам деца, които са съдени като възрастни и се намират в затвори за възрастни. Да не ти говоря! Колкото е интересно, толкова и потискащо, но имам усещането, че всеки ден променям по нещо. Миналата седмица извадихме едно дете от затвора. Родителите му го чакаха на вратата и всички се разплакаха, включително и аз. За твое сведение – един от другите адвокати в”Спейн и Грабман” е онова лайно Силвио от данъчния. Помниш ли го? Най-тежкият случай на халитоза в цялата фирма. Събаря те дори от другия край на стаята. А се навира да ти говори под носа. И плюе. Отврат. Пак за твое сведение – според неназовани източници един от специалните клиенти на”Спейн и Грабман” ще бъде Чък Рандоувър, онзи мошеник, който все избягва присъдите и който си въобразява, че понеже плаща по деветстотин долара на час, има право да ти срита задника. Знаеш го добре.

Обаче не си го чула от мен. За твое сведение – сериозно се колебая. А ти?

Из Саманта се разхили, докато четеше имейла, и веднага отговори:

Из, не знам с какво се е напушил Анди и какви ги дрънка, но не съм приела. А ако прибързва така и жонглира с фактите, започвам да се съмнявам във всичко останало, което казва. Не, и аз не мога да си събера нещата и да замина след един месец, не и с чиста съвест. Мисля да помоля да започна работа след няколко месеца, някъде към първи септември.

Рандоувър е единственият клиент, който ме е разплаквал. Веднъж ми се подигра по време на среща. Успях да се овладея, докато отида до тоалетната. А приятелчето Анди стоеше там, гледаше какво се случва, но изобщо не му хрумна да защити хората си.

Ни най-малко. Не искаше да дразни клиент. Допуснах грешка, но беше съвсем дребна и безобидна.

Да имаш представа какво ще е пакетното предложение?

Изабел отговори:

Обещах да не издавам. Но е впечатляващо. До после.

Изненадата за този ден пристигна по пощата. “Топ Маркет Солушънс” изпратиха чек за единайсет хиляди и триста долара, платим на Памела Букър, придружен със съответните документи за отмяна на всякакви задължения. Саманта направи копие на чека. Смяташе да го сложи в рамка. Първото ѝ съдебно дело и първата ѝ победа. Гордо го показа на Мати, която ѝ предложи да я закара във фабриката за производство на лампи и да изненада клиентката си. Един час по-късно Саманта влезе в Бръши и намери почти празния промишлен парк в покрайнините. Поздрави господин Симънс и отново му благодари, че е върнал Памела на работа.

В почивката Памела подписа документите и се разплака над чека. Никога не беше виждала толкова много пари и направо не беше на себе си. Седяха в колата на Саманта на паркинга сред пикапи и евтини мръсни автомобили.

– Не съм сигурна какво да правя с това – призна Памела.

Като адвокат с разнообразни дарби, Саманта ѝ предложи и финансов съвет:

– Ами, първо, не казвай на никого. Отвориш ли си устата, ще се появят всякакви нови приятели. Колко е задължението ти по кредитната карта?

– Няколко хиляди.

– Изплати го, после я закрий. Без дългове поне за една година. Плащай в брой и пиши чекове, но никакви кредитни карти.

– Сериозно ли говориш?

– Трябва ти кола, затова дай две хиляди предплата и изплати останалото за две години. Изчисти всички останали задължения и сложи пет хиляди в спестовна сметка, после забрави за тези пари.

– Ти колко вземаш?

– Нищо. Не вземаме хонорари освен в редки случаи. Всички пари са твои, Памела, и си заслужила всеки цент. Бързай и ги прехвърли в сметката си, да не би мошениците да анулират чека.

С треперещи устни и сълзи, стичащи се по бузите, Памела се пресегна и прегърна адвокатката си.

– Благодаря ти, Саманта. Благодаря, благодаря.

Докато се отдалечаваше с колата, Саманта погледна в огледалото за обратно виждане. Памела стоеше и махаше с ръка. Саманта не плачеше, но гърлото ѝ беше стегнато.

Втората изненада за деня пристигна по време на по-неделнишкия обяд. Барб тъкмо разказваше за някакъв мъж, който припаднал вчера в църквата, когато мобилният на Мати завибрира на масата до салатата ѝ. Скрит номер. Тя вдигна и странно познат глас каза:

– ФБР ще бъдат там след трийсет минути със заповед за обиск. Незабавно си направете копия на всичко.

Тя зяпна и кръвта се оттече от лицето ѝ.

– Кой се обажда?

Отсреща вече бяха затворили.

Мати спокойно повтори съобщението и всички изохкаха уплашено. Ако се съдеше по тактиката на ФБР в кантората на Донован, основателно можеха да предположат, че ще изнесат всичко, което могат да носят. Първата задъхана заповед гласеше да намерят достатъчно на брой флашки и да започнат да свалят всичко важно от компютрите си.

– Допускаме, че и това е свързано с “Крол Майнинг” – заяви Анет и изгледа подозрително Саманта.

Мати разтриваше слепоочията си и се опитваше да запази спокойствие.

– Няма нищо друго. Федералните сигурно мислят, че разполагаме с нещо, защото съм адвокат на завещанието на Донован. Странно, абсурдно, възмутително, не ми хрумват достатъчно епитети. Аз… ние… нямаме нищо, което вече да не са виждали. Нищо ново.

В съзнанието на Саманта обаче нахлуването имаше много по-зловещи измерения. Двамата с Джеф бяха тръгнали от планината Грей в неделя сутринта и тя допускаше, че раниците са били пълни с документи. Само двайсет и четири часа по-късно ФБР нахлуваха и душеха от името на “Крол Майнинг”. Действаха на сляпо, но и отправяха ефективна заплаха. Тя не каза нищо, но бързо отиде в кабинета си и се зае да прехвърля данни.

Жените си шепнеха, докато кръстосваха офиса. На Анет ѝ хрумна блестящата идея да изпрати Барб някъде с лаптопите им. Щяха да обяснят, че са в Уайз на техническа профилактика. Барб събра лаптопите и с огромно удоволствие напусна града. Мати се обади на Хъмф, който беше един от по-добрите наказателни адвокати в града, нае го веднага и го помоли да намине, когато започне обискът. Хъмф заяви, че за нищо на света не би го изпуснал. Когато флашките се напълниха, Саманта ги пъхна в голям плик заедно с шпионския си телефон и отиде в сградата на съда. На третия етаж имаше занемарена библиотека, която не беше чистена с години. Тя скри плика в купчина прашни юридически списания от 70-те години и побърза да се върне.

Агенти Фромайър и Банахам бяха облечени с тъмни костюми и предвождаха безстрашен отряд, който нахлу в силно укрепените кабинети на Планинската служба за правна помощ. Още трима други агенти – всичките с тъмносини якета с надпис “ФБР” на гърбовете с възможно най-ярките и големи букви – следваха шефовете си.

Мати ги посрещна на входа с думите:

– О, не, пак ли вие!

– Боя се, че да – отговори Фромайър. – Имам заповед за обиск.

Мати поклати глава.

– Нямам време да я чета. Просто ми кажете какво включва.

– Всички материали, свързани със съдебните дела на кантората на Донован Грей, както и цялата кореспонденция, съдебни искове и така нататък по делото за долината Хамър.

– Вие иззехте всичко миналия път, агент Фромайър. Донован почина преди седем седмици. Да не мислите, че продължава да бълва документи?

– Само изпълнявам заповеди.

– Добре, добре. Вижте, господин Фромайър, неговите документи все още са там, от другата страна на улицата. Делото, което имам тук, е свързано с легализирането на завещанието му. Не участваме в онова там, разбирате ли? Не е сложно.

– Имам заповеди.

Хъмф влезе шумно и излая:

– Представлявам Службата. Какво става тук, по дяволите?

Анет и Саманта гледаха от отворените си врати.

– Хъмф, това е агент Фромайър – обясни му Мати. – Той предвожда този малък отряд. Смята, че има право да вземе всичките ни папки и компютри.

– Друг път – внезапно се провикна Анет. – В кабинета ми няма и един документ, който да има дори далечна връзка с Донован Грей или с неговите дела. Той е пълен с поверителни и деликатни материали и дела, свързани с разводи, малтретиране на деца, домашно насилие, родителски права, наркомании и рехабилитация, дееспособност и дълъг списък човешки нещастия. И вие, господине, нямате право да видите нищо. Ако се опитате да пипнете каквото и да било, ще ви се противопоставя с цялата си физическа сила. Арестувайте ме, ако искате, но ви уверявам, че първата ми работа утре сутринта ще бъде да заведа федерално дело с вашето име, господин Фромайър, и с имената на останалите палячовци около вас като ответници. А след това ще ви преследвам до ада и обратно.

Не беше лесно да шокираш корав мъж като агент Фромайър, но за части от секундата раменете му леко увиснаха. Другите четирима слушаха с широко отворени очи. И доста разколебани. Саманта едва не се изхили на глас. Мати вече се смееше.

– Много добре, госпожо Бревард – каза Хъмф. – Чудесно обобщение на позицията ви, а аз ще се радвам незабавно да се срещна с прокурора, за да изясним нещата.

– Имаме повече от двеста неприключени дела и повече от хиляда в архива. И нито едно тях няма нищо общо с Донован Грей и с неговия бизнес. Наистина ли искате да ги откарате в офисите си и да ровите из тях? – попита Мати.

– Със сигурност имате по-полезни занимания – изстреля Анет.

Хъмф вдигна двете си ръце и ги призова да замълчат. Фромайър изпъна сковано гръб и измери Саманта с гневен поглед.

– Ще започнем от вашия кабинет. Ако намерим, каквото търсим, ще го вземем и си тръгваме.

– И какво е то?

– Прочетете заповедта за обиск.

– Колко дела имате, госпожице Коуфър? – попита Хъмф.

– Около петнайсет, струва ми се.

– Добре, да направим следното – предложи Хъмф. – да сложим папките на масата в заседателната зала, а вие, момчета, да ги прегледате. Претърсете кабинета ѝ и проверете каквото искате, но преди да изнесете каквото и да било, нека поговорим, става ли?

– Ще вземем компютрите ѝ – лаптопа и настолния – заяви Фромайър.

Внезапният интерес към делата на Саманта озадачи Мати и Анет. Саманта сви рамене, сякаш нямаше представа защо става така.

– Лаптопът ми не е тук – каза тя.

– Къде е? – рязко попита Фромайър.

– При техниците. Някакъв вирус, струва ми се.

– Кога го занесохте?

Хъмф отново вдигна ръка.

– Не е длъжна да отговаря на въпроса. Заповедта за обиск не ви дава право да разпитвате потенциален свидетел.

Фромайър пое дълбоко дъх, разфуча се вътрешно, после им се усмихна престорено любезно. Последва Саманта в кабинета ѝ и зорко я наблюдаваше, докато тя вадеше папките си от шкафа от военните запаси.

– Хубаво местенце – обади се той в опит за остроумие. – Обискът на този кабинет няма да ни отнеме много време.

Саманта не му обърна внимание. Отнесе папките си в заседателната зала, където Банахам и още един агент се заеха да ги прелистват. Тя се върна в кабинета си и започна да наблюдава как Фромайър бавно рови из чекмеджетата на бюрото. Докосваше всяко листче, но не вадеше нищо. Ненавиждаше го за това нахлуване в личното ѝ пространство.

Един агент последва Мати в кабинета ѝ, друг последва Анет. Прегледаха всяка папка, но не взеха нищо. Хъмф сновеше между вратите, наблюдаваше и чакаше да избухне свада.

– Всички лаптопи ли ги няма? – попита Фромайър, след като приключи с огледа на кабинета на Саманта.

Анет чу въпроса първа.

– Да, изпратихме ги на профилактика заедно.

– Много удобно. Явно ще трябва да се върнем с друга заповед за обиск.

– Много ще е забавно.

Прелистиха стотици стари папки. Трима от тях се качиха на тавана и извадиха документи, които Мати не беше виждала от десетилетия. Възбудата отстъпи място на скуката. Хъмф седеше в коридора и баламосваше Фромайър, докато жените се опитваха да отговарят на пропуснатите обаждания по телефона. Два часа по-късно обискът приключи и агентите си тръгнаха, като взеха единствено настолния компютър на Саманта.

Докато ги гледаше как го отнасят, тя се почувства като безпомощна жертва в изостанала страна, където полицията безчинства и никой няма никакви права. Просто не беше редно. Тормозеха я заради връзката ѝ с Джеф. А сега конфискуваха и вещите ѝ, нарушаваха поверителността на клиентите ѝ. За пръв път се чувстваше толкова безпомощна.

Последното, от което имаше нужда, беше Анет и Мати да я пекат на бавен огън. Сигурно вече я подозираха. Колко ли знае по делото “Крол”? Какво ѝ е казал Джеф? Виждала ли е някакви документи? Саманта успя да се измъкне през задната врата и да вземе флашките и телефона от библиотеката. Пое на поредната си дълга разходка с колата. Джеф не вдигаше и това я подразни. В момента се нуждаеше от него.

Мати я чакаше, когато Саманта се върна в офиса по тъмно. Лаптопите бяха върнати – на сигурно място и непокътнати.

– Да седнем на верандата и да изпием по чаша вино – предложи Мати. – Трябва да поговорим.

– Честър ли ще готви?

– Никога не пропускаме вечерята.

Направиха си приятна разходка до къщата на Мати и пътьом решиха, че е твърде студено, за да седят на верандата. Честър беше зает с нещо другаде, така че двете бяха сами. Седнаха в дневната и си наляха вино. После Мати я подкани:

– А сега ми разкажи всичко.

– Добре.