Планината Грей

36

Някъде по същото време Бъди Райзър паркира пикапа си на живописна площадка в планината и извървя двеста метра по пътеката до мястото за пикник. Седна на една маса, налапа дулото на пистолета си и дръпна спусъка. Двама туристи намериха тялото късно в понеделник вечерта и се обадиха на 911. Мейвис, която от часове беше на телефона, отвори входната врата, когато на нея се почука. Изпаднали в паника съседи се втурнаха към къщата, навсякъде цареше хаос.

Саманта спеше дълбоко, когато мобилният ѝ започна да вибрира. Тя не го чу. Защо някой ще звъни на адвоката си посред нощ в понеделник, освен ако не е арестуван?

Тя провери телефона си в пет и половина, малко след като се събуди. Още не можеше да се отърси от спомена за нахлуването на ФБР. Имаше три пропуснати повиквания от Мейвис Райзър, последното от които беше в 12:40 ч. Съобщение, записано с треперещ глас, оповестяваше новината. Саманта тутакси забрави за ФБР.

Наистина започваше да ѝ идва до гуша от толкова много смърт. Споменът за Донован продължаваше да я преследва. Смъртта на Франсин Кръмп не беше преждевременна, но след нея бяха останали проблеми. Два дни по-рано в планината Грей Саманта отново беше видяла белия кръст на мястото, където Роуз беше отнела живота си. Не познаваше момчетата Тейт, но се чувстваше свързана с трагедията им. Често мислеше за бащата на Мати и за начина, по който пневмокониозата го беше отнесла. Животът в този район беше наистина суров и в този момент на нея ѝ липсваха шумните улици на големия град.

Сега любимият ѝ клиент беше мъртъв и на нея ѝ предстоеше още едно погребение. Саманта навлече джинси и яке и излезе на разходка. Когато небето започна да просветлява, тя потръпна от студ и отново се запита какво точно търси в Брейди, Вирджиния. Защо оплаква миньор, с когото се е запознала само преди три месеца? Защо просто не си тръгне?

Както винаги, нямаше лесни отговори.

Забеляза, че в кухнята на Мати свети, и почука на прозореца. Честър по халат правеше кафе. Отвори ѝ и отиде да повика Мати, която вече се бе събудила. Тя прие новината тежко. Двете адвокатки седяха дълго на масата в кухнята и се опитваха да асимилират тази безсмислена трагедия.

Някъде сред купчината документи на Райзър Саманта беше мярнала застрахователна полица за 50000 долара.

– Няма ли отказ на изплащане в случай на самоубийство? – попита тя, обхванала чашата с две ръце.

– Обикновено да, но само ако събитието се е случило през първата година или нещо такова. После човек може да си вдигне застраховката и да скочи от моста. Ако полицата на Бъди е по-стара, тогава клаузата за отказ вероятно е изтекла.

– Изглежда, че се е самоубил заради парите.

– Кой знае? Човек, който се самоубива, не разсъждава трезво, но допускам, че застраховката живот ще се окаже важен фактор. Той нямаше работа, нямаше помощи, а малката им спестовна сметка се беше стопил а. Плюс три деца и съпруга, която не работи. Предстояха му тежки години в здравословно отношение и краят нямаше да е никак лек. Всеки миньор познава поне една жертва на заболяването.

– Нещата започват да се навързват.

– Така е. Искаш ли да закусиш нещо? Препечена филийка?

– Не, благодаря. Имам чувството, че току-що съм си тръгнала от тук. И май е точно така. – Мати доля кафе в чашите, а Саманта продължи: – Ще ти задам един хипотетичен въпрос. Труден. Ако Бъди имаше адвокат преди десет години, какво щеше да стане с делото му?

Мати разбърка малко захар в чашата си и намръщено се замисли над думите ѝ.

– Не се знае, но ако допуснем, че адвокатът е бил добър и е открил медицинските доклади, които ти намери, и че в даден момент е привлякъл вниманието на съда към измамата от страна на “Каспър Слейт”, тогава може да се предположи, че Бъди е щял да получи помощите. Само хипотетично, но мисля, че в такъв случай “Каспър Слейт” щяха да действат бързо, за да скрият престъпленията си от съда. Щяха да удовлетворят иска, да си вдигнат гълъбите, така да се каже, и Бъди щеше да си е получил чековете.

– И нямаше да продължи да вдишва въглищния прах следващите десет години.

– Вероятно не. Помощите не са големи, но семейството щеше да оцелее.

Поседяха мълчаливо известно време – и на двете не им се говореше, не им се помръдваше дори. Честър се появи на вратата с празна чаша, видя ги потънали в униние и изчезна безшумно. Най-накрая Мати бутна стола си назад и се, изправи. Пресегна се към пшеничения хляб и пъхна две филийки в тостера. Извади масло и конфитюр от хладилника.

Саманта хапна няколко залъка и каза:

– Наистина не ми се ходи днес в Службата. Струва ми се омърсена, разбираш ли? Вчера ми взеха компютъра, ровиха из всичките ми папки. И Джеф, и Донован смятаха, че мястото се подслушва. Имам нужда от почивка.

– Вземи си ден-два отпуск. Знаеш, че нямаме нищо против.

– Благодаря. Ще замина от града. Ще се видим утре.

Саманта напусна Брейди и шофира един час, преди да си позволи да погледне в огледалото за обратно виждане. Никой, нищо. Джеф звънна два пъти, но тя не вдигна. След Роаноук се отправи на изток, отдалечи се от долината Шенандоа и натовареното движение. Трябваше да убие часове, затова звъня по телефона, уреди разни подробности и се свърза с куп хора, докато лъкатушеше през Централна Вирджиния. В Шарлотсвил обядва с приятел от времето, когато учеше в “Джорджтаун”. Десет минути преди шест следобед седна на една ъглова маса в бара на хотел “Хей-Адамс”, на една пресечка от Белия дом. Трябваше ѝ неутрална територия.

Маршал Коуфър пристигна пръв, точно в шест, издокаран както винаги. С удоволствие се бе съгласил на срещата. Карън се отнесе малко по-неохотно. Но в крайна сметка дъщеря ѝ се нуждаеше от помощ. Онова, от което дъщеря ѝ се нуждаеше всъщност, беше родителите ѝ да я изслушат и да я посъветват.

Карън закъсня само с пет минути. Прегърна Саманта, целуна бившия си съпруг по бузата, както беше редно, и седна. Сервитьорът взе поръчките им. Масата беше далече от бара, така че разполагаха с уединение, поне засега. Саманта щеше да направлява разговора – тя командваше парада – и нямаше да допусне никакви неловки паузи сега, когато родителите ѝ сядаха на една маса за пръв път от поне единайсет години. По телефона им беше обяснила, че събирането не е светско и със сигурност не е неуместно усилие да решат стари проблеми. Налагаше се да се заемат с по-важни дела.

Питиетата пристигнаха и всеки посегна към чашата си. Саманта им благодари, че ѝ отделят време, извини се за краткото предизвестие и поде разказа си. Започна с проблема с долината Хамър и “Крол Майнинг”, Донован Грей и заведеното от него дело. Маршал беше запознат с тези факти от известно време, а Карън научи повечето веднага след Коледа. Нито един от двамата обаче не знаеше за откраднатите документи и Саманта не им спести никакви подробности. Беше видяла документите с очите си и предполагаше, че още са скрити дълбоко в недрата на планината Грей. Поне повечето. “Крол Майнинг” се опитваха да ги докопат, а сега бяха привлекли и ФБР да им върши мръсната работа. Тя призна, че се среща с Джеф, но ги увери, че не е нищо сериозно. Честно казано, не им дължеше обяснение. И двамата се престориха, че не се интересуват от новата ѝ връзка.

Сервитьорът се върна. Поръчаха си по още едно питие. Саманта им описа срещата си в Ню Йорк с Джарет Ландън и опита му да притисне нея и Джеф да предадат документите колкото се може по-бързо. Призна, че се е почувствала въвлечена в дейност, която, ако не е незаконна, със сигурност е доста спорна. В момента беше мишена на обиск от страна на ФБР, който, макар и насочен по невярна следа, беше плашещ и драматичен. Доколкото ѝ беше известно, прокурорът на Западна Вирджиния ръководеше разследването и явно беше убеден, че “Крол Майнинг” са жертва на кражба и заговор. Саманта ги увери, че би трябвало да се случва точно обратното. “Крол Майнинг” бяха виновниците и трябваше да бъдат изправени пред правосъдието.

Маршал се съгласи охотно. Зададе няколко въпроса, до един свързани с окръжния прокурор и с главния прокурор. Карън беше предпазлива в коментарите и въпросите си. Маршал си мислеше, но никога не би го казал, че Карън най-вероятно бе използвала значителното си влияние, за да уреди ареста и изпращането му в затвора преди десетина години. А след като имаше такова влияние, защо да не помогне сега на дъщеря си?

Поднесоха им плато със сирена, но те не му обърнаха внимание. Родителите ѝ бяха единодушни, че Саманта не бива да докосва документите. Нека Джеф да поеме риска, ако предпочита, но Саманта не бива да припарва до тях. Джарет Ландън и адвокатите му имат достатъчно ум и пари, за да свършат мръсната работа, а ако документите са толкова ценни, колкото смятат, ще измислят начин да смачкат “Крол Майнинг”.

– Можеш ли да накараш ФБР да се отдръпне? – попита Саманта майка си.

Карън отговори, че незабавно ще насочи вниманието си към проблема, но подчерта, че има слабо влияние върху тези хора.

Да бе, да, промърмори Маршал. Беше лежал в затвора три години и беше кроял планове как да си отмъсти на бившата си съпруга и на нейните колеги. Но с течение на времето беше приел, че собствената му алчност е причината за проблема.

– Мислила ли си просто да си тръгнеш? – попита майка ѝ. – да си събереш нещата и да си заминеш? Да го отметнеш като приключение и да се върнеш в града? Направи всичко по силите си, а сега ФБР ти диша във врата. Какво търсиш там?

Маршал като че ли подкрепяше подобни въпроси. Беше лежал в затвора е хора с бели якички, които, формално погледнато, не бяха нарушили никакви закони. Ако федералните решат да те спипат, винаги ще намерят начин. Любимото им обвинение е в заговор.

Колкото повече говореше Саманта, толкова повече ѝ се говореше. Не помнеше кога за последен път бе имала безусловното внимание и на двамата си родители. Всъщност не беше сигурна, че изобщо някога се е случвало. Може би когато е била съвсем малка, но кой да помни от тогава?

Докато слушаха и се тревожеха за нейните грижи и проблеми, родителите ѝ сякаш забравиха за своите и обединиха усилията си в нейна подкрепа. Зарязаха бремето на миналото, поне засега.

Защо се чувствала длъжна да стои в “онази пустош”? В отговор тя им разказа историята на Бъди Райзър и молбите му за помощи поради заболяване от пневмокониоза. Гърлото ѝ се стегна, когато съобщи за самоубийството му само преди двайсет и четири часа. Скоро щеше да отиде на погребението в красивата църква в долината и щеше да наблюдава отдалече как Мейвис и трите ѝ деца плачат. Ако имаха адвокат преди, нещата щяха да стоят различно. А сега, когато вече имаха, Саманта не можеше просто да си събере багажа и да си тръгне в най-напрегнатия момент. Освен това имаше и други клиенти, други хора с тихи гласове, които имаха нужда Саманта да остане поне още няколко месеца и да се пребори за още мъничко справедливост.

Съобщи им за предложението на Анди Грабман. Както можеше да се очаква, идеята никак не допадна на Маршал, който я окачестви като “поразкрасена версия на старото корпоративно право”. Местиш папки върху бюрото и с едно око следиш часовника. Предупреди я, че фирмата ще се разраства непрекъснато и не след дълго ще заприлича на “Скъли и Пършинг”. Според Карън беше много по-привлекателно, отколкото възможността да остане в Брейди, Вирджиния. Саманта призна, че има смесени чувства към предложението, но допуска, че в даден момент ще се съгласи.

Вечеряха в ресторанта на хотела – салати, риба и вино, дори десерт и кафе. Саманта говори толкова много, че накрая се изтощи, но сподели своите страхове и с двамата си родители и изпита огромно облекчение. Не стигнаха до ясен извод. Всъщност нищо не беше решено. Съветите им бяха до голяма степен предвидими, но споделянето ѝ подейства целебно.

Саманта имаше стая горе. Маршал имаше кола с шофьор и предложи на Карън да я закара. Когато се сбогуваха във фоайето на хотела, Саманта проследи с поглед как родителите ѝ си тръгват заедно и очите ѝ се напълниха със сълзи.