Преплетени сърца

Глава 13

— Не биваше да му крещиш пред хората му, Мили.

Милисънт се обърна. Сестра й се бе приближила с малката си кобила. Двете бяха изостанали от другите и нямаше опасност да ги чуят.

— Да не мислиш, че ме е грижа, ако той се почувства унизен? — отвърна Милисънт.

— А би трябвало. Някои мъже много се озлобяват от подобна постъпка и дори си отмъщават по един или друг начин. Ние не знаем дали и той не е като тях.

Милисънт се намръщи. Неколцина от рицарите на Улфрик бяха станали свидетели на препирнята им във вътрешния двор, в това число и неговият брат Реймънд. Сигурно годеникът й наистина се е почувствал засрамен, освен ако не е бил твърде вбесен, за да забележи присъствието на свитата си.

— Може би трябваше да му благодаря, задето едва на удари Стомпер? — смънка Милисънт.

— Не, разбира се, че не. Но твой дълг бе да се увериш, че никой няма да чуе какво му казваш, особено ако думи те не са приятни.

— Ако не са особено приятни, а? — усмихна се сестра й. — Е, в такъв случай ще трябва винаги да шепна, когато разговарям с него.

Джоун също се усмихна.

— Ти се шегуваш, но не забравяй какво ти казах и се опитай да се сдържаш. За жената е много по-лесно да преглътне гордостта си, отколкото за мъжа.

— Нима? Аз пък си мисля, че е обратното, тъй като нашите гърла са много по-малки.

— Пфу! Днес не си склонна да приемаш съвети, нали? Аз просто…

— Не си хаби думите напразно — прекъсна я Милисънт. — Едва се сдържах да не избухна в сълзи, като видях колко е противен онзи човек.

Очите на Джоун се разшириха.

— Наистина ли се чувстваш толкова нещастна?

— Преди броени часове той се закани, че ще ме набие, ако не се облека както той иска, а след това ме заплаши, че незабавно ще се оженим, ако не участвам в този лов. Той възнамерява да сломи волята ми и да ме накара да изпълнявам всяко негово желание — сякаш съм кукла на конци. Как искаш да бъда щастлива?

Сестра й забеляза, че отговорът прозвуча по-скоро гневно, отколкото унило и безпомощно.

— Ти си свикнала да правиш това, което искаш, защото татко ти позволяваше. Един съпруг ще бъде различен… който и да е съпруг.

— Роланд не е такъв.

— Приятелите не се опитват да командват приятелите си, но ако той ти стане съпруг… Мили, не се заблуждавай, че Роланд никога няма да се опита да те направлява. Той може би бил по-снизходителен, но със сигурност ще има случаи, когато ще намира за необходимо да ти заповядва и ще очаква от теб да му се подчиняваш. Бракът не ни нрави равни с мъжете. Ние просто сменяме един господар с друг.

— И ти си готова да се примириш с това? — попита Милисънт с горчив упрек в гласа.

— А какво да сторя, след като винаги е било така и така ще бъде и занапред?

Именно заради това Милисънт мразеше тялото, което обитаваше. Не можеше да се примири с подобна несправедливост. Та тя бе зряла жена, способна да мисли разумно и сама да взема решения. Защо да няма право да определя собствения си живот, така както правеха мъжете? Само защото те бяха по-едри и по-силни, не означаваше, че са по-умни от нея. Те само си въобразяваха, че е така.

— И Уилям ли се отнасяше с теб по същия начин по време на краткия ви брак? Заповядваше ти да правиш това или онова само защото е мъж? — полюбопитства Милисънт.

— Уил ме обичаше — усмихна се сестра й — и затова правеше всичко възможно, за да ми достави удоволствие. Ето това е ключът към щастието ти — да накараш съпруга ти да те обича.

— Пфу, сякаш се нуждая от неговата любов! — презрително изсумтя Милисънт.

— Да, но е точно така — ако спечелиш любовта му, той ще се старае да ти се хареса и ще угажда на желанията ти, а така ще имаш повече свобода. Нима не виждаш колко е просто? Не казвам, че си длъжна да отвърнеш на любовта му, а само, че е полезно да я имаш.

— Може би, ако ме принудят да се омъжа за него, но все още се надявам да го предотвратя. Татко ми даде един месец срок преди сватбата. Той си мисли, че през това време моето мнение за Улфрик ще се промени, но дълбоко греши.

— Не, няма да се промени — въздъхна Джоун. — Тъй като ти дори няма да се опиташ.

Милисънт видимо се наежи.

— Наистина ли искаш да се омъжа за него?

— Не, само че… за разлика от теб, аз не вярвам, че нещо ще попречи на този брак. А след като всичко е предопределено, бих искала ти да си щастлива. Татко обеща ли ти, че ще развали годежа, ако и след месец продължаваш да не харесваш Улфрик?

— Не точно, но ми обеща, че тогава ще обсъдим какво да правим.

— Ако питаш мен, той е бил сигурен, че ще промениш мнението си. Затова ти е отговорил по този начин. Не забравяй това, Мили. Опитай се да направиш усилие, за да видиш Улфрик в по-добра светлина.

— И най-яркият летен ден не би могъл да осигури достатъчно светлина за това.

Джоун укорително поклати глава.

— Сигурно има нещо, което би могла да харесаш у него. Той е много красив и привлекателен мъж. Зъбите му са бели и здрави, няма лош дъх. Млад е, тялото му не е тлъсто или отпуснато. Наистина всичко у него си е съвсем на ред…

— Докато не заговори или не размаха юмруците си — прекъсна я Милисънт. — Тогава става по-лош и отвратителен и от най-гадния и миризлив плъх!

Джоун въздъхна примирено, явно нямаше смисъл да убеждава сестра си. Ала въпреки това реши да опита за последен път.

— Ти можеш да накараш и най-свирепия звяр да яде от ръката ти. Защо не направиш същото и с един млад рицар?

Милисънт примигна. Никога не й бе хрумвало подобно нещо.

— Искаш да кажеш да го опитомя?

— Да, така че да ти хареса.

— Но… той не е животно.

Джоун завъртя очи.

— Ако някой те чуе как го описваш, би си помислил, че е.

— Не знам дори какво да сторя… ако въобще си направя труда да се опитам.

— Ти даваш на животните това, от което те най-много се нуждаят, нали? — изтъкна Джоун. — Доверие, състрадание, ласкаво и нежно отношение — всичко, което е нужно, за да не се плашат от теб.

— Този мъж не се нуждае от състрадание, нито пък му е потребно да ми вярва. Та с какво бих могла аз да му навредя? Освен това дълбоко се съмнявам, че ще намери ръката ми за нежна, ако го ударя с нея по главата.

— И ти наричаш това нежност? — засмя се сестра й.

— Не, просто ти казвам, че няма да я усети. Така че с какво бих могла да го опитомя?

Джоун сви рамене, но след миг на устните й заигра лукава усмивка.

— Уилям обичаше да казва, че всички мъже се нуждаят от едно хубаво лудуване в леглото, за да бъдат щастливи.

— Джоун!

— Е, той наистина казваше така.

— И това ли бе всичко, което го правеше щастлив? — невярващо попита Милисънт.

— Не, той бе щастлив просто да е с мен, но вече ти казах, че много ме обичаше. Ако не желаеш любовта на Улфрик, тогава ще трябва да се постараеш да се чувства задоволен и така ще можеш да живееш в съгласие с него.

— Оценявам това, което правиш, Джоун — усмихна се Милисънт, — и навярно съветите ти биха били много полезни, ако бъда принудена да живея с него. Но предпочитам това да не се случва. Да живея с мъж, който всеки миг може да вдигне юмрука си срещу мен? Той е жесток и груб и винаги прибягва до насилие. Такъв беше като момче, такъв е и сега.

— Но това също може да бъде обуздано, ако се постараеш да го опитомиш с нежност и разбиране.

— Може би той смята да направи точно това, което и ти ме съветваш — да ме опитоми и да ме направи такава, каквато той би искал. Да не би да смяташ, че ще мога дълго да понеса подобно насилие?

— Необходимо е да се правят взаимни отстъпки, Мили.

— Това предполага равенство между мъжа и жената, а нали ти сама току-що ми изтъкна, че такова нещо е невъзможно в брака? Той няма защо да прави отстъпки. Той е мъж и единствено неговото мнение е меродавно, може да наложи всичко, каквото му хрумне. Докато аз съм едва ли не нищо, една жена, която трябва да се съгласява и да се примирява. Господи, как мразя това!

По лицето на Джоун пробягна сянка. Не за пръв път чуваше колко много мрази сестра й женското тяло, в което се бе родила. И както и преди, така и сега, не знаеше какво да й каже, за да я утеши, да я накара да приеме по-лесно съдбата си.

Никой не оспорваше правото на мъжа да постъпва както намери за добре. Но една жена нямаше право на това. Повечето жени никога не се замисляха, че всъщност ги смятаха за собственост — на това ги учеше църквата, такива бяха за своя крал, за семействата си… за съпрузите. Тези, които оспорваха това, подобно на Милисънт, никога нямаше да се примирят с участта си и никога нямаше да бъдат щастливи.