Преплетени сърца

Глава 19

— Защото имам право?

Понякога Улфрик се удивяваше на самия себе си и това със сигурност бе един от тези случаи. Не можеше да се сети за по-глупав отговор, който при това изобщо не беше верен. Но истината му бе подействала като удар по главата. Как можа да я пожелае толкова внезапно и толкова силно, след като у нея нямаше почти нищо, което да му харесва. Не, това също не бе вярно.

Тя бе необикновено красива жена, особено когато бе облечена както подобава. Освен това притежаваше остър ум и с всеки изминал ден той я намираше за все по-забавна. Разбира се, тя се стараеше да го обиди при всяка възможност, но дори и дързостта й го забавляваше.

Милисънт със сигурност бе необикновена жена. Беше твърде горда. Отчайващо твърдоглава при това и държеше на своето докрай. Убежденията й бяха крайни и в повечето случаи противоположни на неговите, но сега вече не се съмняваше, че ще изпита удоволствие с нея в леглото. Въпреки това продължаваше да се отнася скептично към бъдещия им брачен съюз, но той вече не му се струваше толкова ненавистен.

Затова, когато по-късно се присъедини към майка си в голямата зала, реши да не споменава пред нея за колебанията си относно сватбата. Първоначално възнамеряваше да излее сърцето си и дори да помоли за нейното съдействие, за да убеди баща си да анулира годежния договор, ала сега предпочете да изчака.

Лейди Ан не бе пропуснала да забележи киселото му настроение, когато миналата седмица тръгна от Шефърд, за да доведе годеницата си. Но по обичая си не му обърна внимание. Тя предпочиташе да не забелязва зловещите признаци, предвещаващи приближаващата буря, освен ако не й се наложеше да се сблъска лице в лице с неприятностите.

Лейди Ан подозираше, че синът й може да сподели с нея причините, поради които не смяташе Милисънт за подходяща съпруга. Ала той предпочете да не бърза и да не зачеква темата. Отлично разбираше, че споменът за Милисънт и за вкуса на устните й, бяха причината за това негово решение.

Запита се с насмешка колко ли важни решения, които един мъж взима, се основават единствено на сексуалните му потребности. Без съмнение доста. Дори кралете не бяха защитени срещу сексуалните желания. Самият крал Джон бе ярък пример за това.

За нещастие, много скоро Улфрик разбра, че майка му нямаше намерение да говори за нищо друго, освен за сватбата и за… невестата. Дори не го поздрави както подобава, а веднага щом се настани на любимата си пейка до нея, тя се впусна в оживен разговор за приготовленията.

— А, радвам се, че дойде, преди залата да започне да се пълни за обяд, защото искам да ти кажа колко съм доволна, че си довел годеницата си. Ти наистина си голям късметлия, Улф. Тя е такова красиво момиче. Наистина, когато те сгодиха за нея — почти веднага след раждането й, ти не си знаел как ще изглежда като порасне. За щастие, всичко се нарежда изключително добре за теб.

Младият мъж едва успя да се сдържи и да не избухне в смях. Нима майка му наистина не разбираше колко необикновена бе Милисънт? Но после осъзна, че тя може би наистина нямаше откъде да разбере. Може би в крайна сметка, когато пожелаеше, момичето можеше да се държи и облича благоприлично. И нищо чудно да се е държала добре в присъствието на майка му, когато се е срещала с нея през изминалите години.

Освен това нима самият той не се бе заблудил и не бе взел Джоун за нея. Колко ли пъти двете палавници са разменяли местата си?

Можеше да отмине думите на майка си без коментар, ала бе твърде любопитен да разбере дали тя просто се самозаблуждава, което правеше доста често, или наистина не познава Милисънт.

— Какво мислиш за начина, по който тя се облича? — безцеремонно попита той.

Отначало лейди Ан повдигна вежди озадачено, сякаш не разбираше защо я пита, но после си припомни нещо и се усмихна.

— Имаш предвид увлечението й като дете да носи дрипи, като селските момчета? Но, разбира се, тя отдавна е надраснала всичко това.

— Всъщност, майко…

Тя побърза да го прекъсне, защото думата „всъщност“ предвещаваше нарушаване на душевния й покой.

— И много обича да ходи на лов — добави Ан. — А това би трябвало да ти харесва, тъй като ти самият си запален ловец.

— Тя не ходи на лов със соколи.

— Наистина ли? Но аз много добре си спомням, че баща й неведнъж е споменавал…

— Че тя си служи отлично с лъка? — прекъсна я сухо Улфрик.

— Колко си глупав, Улф — снизходително се засмя майка му. — Разбира се, че тя не използва лък. Освен това съм виждала нейния сокол. Великолепна птица. Доколкото си спомням, се казваше Риска. Същото име е носела и първата й птица, която имала като дете. За съжаление някакво жестоко момче я е убило. Сигурна съм, че ще ти разкаже тази история, освен ако вече не го е направила. Било е много неприятно изживяване за нея, така че ако ти го разкаже, ще означава, че те чувства близък.

„Жесток“ сигурно е било определението, което е дала Милисънт, а не майка му. Лейди Ан никога не си позволяваше да прави толкова окончателни и точни характеристики на хората. Значи явно Милисънт бе разказала историята на майка му, но е премълчала името на жестокото момче. А и лейди Ан едва ли би й повярвала, ако й кажеше колко жесток и безчувствен е синът й.

Господи, искаше му да бе научил, че преди толкова години несъзнателно е причинил смъртта на онзи сокол. Не бе имал никакво намерение да го убива, а само да го махне от себе си. Проклетата птица заплашваше да изкълве пръстите му!

И все пак, ако бе разбрал, че птицата е умряла, когато се блъсна в онази стена, може би щеше да остане и да се опита да успокои разгневеното момиче. Явно и за двамата този ден бе останал като един ужасен спомен.

— Като говорим за птици — продължи младият мъж, — видя ли всичките й любимци?

— Всичките?

Майка му отново сви вежди, но след миг устните й се извиха в усмивка, сякаш бе разбрала за какво говори синът й. Както обикновено, се оказа, че греши.

— Вълка ли имаш предвид? Наистина странен домашен любимец, но е много дружелюбен. Можеш да бъдеш сигурен, че по-скоро бих се доверила на него, отколкото на някое от кучетата на баща ти. Знаеш ли, един път заспа в краката ми. Дори не знаех, докато без да искам не го ритнах, а той дори не изръмжа. О, сетих се! — изкиска се майка му. — Тя го нарича Гроулс, нали? Името изобщо не му подхожда, тъй като е кротък като малко котенце.

Явно майка му смяташе, че Улфрик се притеснява от присъствието на вълка. Можеше да й обясни, че имаше предвид големия брой любимци на Милисънт, а не точно този. Най-голямата му тревога беше, че бъдещата му булка, сигурно ще превърне брачната им спалня в конюшня, но реши, че няма смисъл да изказва на глас опасенията си. Майка му сигурно щеше да заяви, че това са маловажни неща, за които не си струва изобщо да се споменава. Улфрик много я обичаше, но понякога държанието й наистина го вбесяваше.

Всъщност и без това нямаше намерение да се оплаква от Милисънт, поне засега. Онази целувка беше все още свежа в паметта му и в интерес на истината, си мислеше повече кога отново ще има възможност да усети вкуса на своята годеница… само, за да се убеди, че желанието му към нея не бе въображаемо.

Обаче бе длъжен да предупреди майка си за трите нападения срещу Милисънт. След като вероятно щеше да прекарва доста голяма част от времето си в компанията на момичето, не биваше да я държи в неведение за евентуалната опасност.

— Не бих искал да те тревожа излишно, майко — започна направо Улфрик, — но трябва да знаеш, че някой се опитва да убие Милисънт.

Лейди Ан ахна. Изражението й бе недоверчиво, явно не му повярва.

— Улф! Не бива да се шегуваш с подобни неща!

— Бих искал наистина да е шега. Но в продължение на няколко дни имаше два, а може би и три опита за покушение срещу Милисънт. Казвам ти го, защото ще бъдеш често с момичето и искам да бъдеш нащрек. Ще те помоля, ако забележиш някой непознат, веднага да ми съобщиш.

Този път майка му явно прие думите му съвсем сериозно, защото лицето й внезапно пребледня.

— Кой? Мили Боже, кой?

Той сви рамене.

— Нямам представа. Може да е някой неин враг, за когото тя дори не подозира, или може да е някой, който иска да нарани мен чрез нея, или да предотврати сватбата.

— В такъв случай трябва незабавно да се ожените!

— Тя не се съгласи — вече й го предложих — засмя се Улфрик.

— Аз ще поговоря с нея…

— Няма да има полза, майко.

— Разбира се, че ще има — убедено заяви лейди Ан. — Тя е разумно момиче. Ако това ще спре нападенията, тя ще се съгласи.

Разумно момиче? Вече бе почти сигурен, че майка му има предвид Джоун, а не Милисънт. Ала нямаше никакъв смисъл да й казва за нежеланието на годеницата му да се омъжи за него. И сама щеше да го разбере, ако се опиташе да я накара да побърза със сватбата.

— Постъпи както искаш — въздъхна примирено той. Познаваше майка си и знаеше, че тя и без това щеше да го направи. Засега бе достатъчно, че я бе предупредил да внимава и да му съобщи веднага, ако някой й се стори подозрителен.