Преплетени сърца

Глава 31

— На кого си искала да попречиш да влезе в стаята през нощта? Или просто си искала да бъдеш сигурна, че няма да изляза, преди да си поговорим тази сутрин?

Гласът на Джоун прозвуча закачливо, докато разтърсваше Милисънт, опитвайки се да я събуди. Още не бе забелязала лъка, понеже одеялото го закриваше. Видя само големия сандък, избутан пред вратата.

Милисънт бе изненадана, че е заспала, но смътно си спомняше, че се бе мушнала под завивките, вкочанена от студ. Беше отпуснала глава на възглавницата с намерението да си почине за малко, но после не си спомняше нищо.

Ала вече се бе разсънила напълно и ужасът от предишната нощ се завърна с пълна сила. Тя бе ритнала краля на Англия, а после го бе бутнала грубо върху леглото. Младото момиче се питаше кое от двете й провинения ще му се стори по-обидно и по-достойно за отмъщение.

— Трябва да напусна — изрече с треперещ глас тя.

— Какво да напуснеш?

— Шефърд.

Отговорът й накара Джоун да смръщи вежди.

— Случило ли се е нещо по време на срещата ти с краля снощи?

— Той възнамерява да ме убие. Въпросът е дали екзекуцията ще бъде публична или тайна.

— Какво си направила? — простена Джоун.

Милисънт отметна завивките и сестра й видя, че си бе легнала с дрехите и не бе свалила дори ботушите си. Освен това съзря и лъка и очите й се разшириха от безпокойство.

— По-скоро той направи нещо, което ме принуди да реагирам…

— И какво предприе? — попита Джоун с пребледняло лице.

— Направих това, което трябваше, за да се избавя от задирянията му, Джоун — обясни Милисънт. — Той може и да е крал, но това не означава, че ще му позволя да спи с мен, а тъкмо такова бе желанието му.

Джоун се втренчи смаяно в сестра си.

— Крал Джон се е опитал да легне с теб? Нашият крал Джон?

— Не те обвинявам, че се съмняваш. Аз също не мога да повярвам, особено след като всички знаят, че обожава съпругата си и тя е с него в замъка.

— Може би е бил… обзет от луда страст и не е могъл да устои на изкушението? — предположи Джоун.

— Пфу, не се опитвай да го защитаваш! Не съм толкова глупава да си въобразявам, че съм неотразима! Всичко е било предварително планирано и затова бе изпратил да ме повикат.

— Но защо?

Милисънт също не можеше да си отговори на този въпрос. Крал Джон й бе заявил, че и двамата ще имат полза. Тогава си бе помислила, че нейната изгода е в провалянето на сватбата й с Улфрик, а неговата — в удоволствието да се позабавлява с нея, но… ако не бе само това? Дали не го интересуваше повече да предотврати съюза между двете семейства?

Не можеше да се сети за друга причина, но ако догадката й бе правилна, нима означаваше, че крал Джон бе заповядал да я убият? Той ли се криеше зад нападенията срещу нея? Не можеше да си представи, че е възможно да бъде толкова важна, та самият крал на Англия да желае смъртта й. Обаче, ако по някакъв начин пречеше на плановете му, един крал едва ли би се поколебал да отстрани пречката, колкото и незначителна да е тя.

Но каквито и да са били мотивите му, сега изглежда мислите му бяха взели друга насока. Всичко бе твърде сложно и объркано, за да го разбере изведнъж, а й се струваше и твърде пресилено и неправдоподобно, за да го сподели с Джоун.

— Той каза нещо в смисъл, че това било най-сполучливото решение и за двама ни — каза Милисънт. — По този начин Улфрик щял да има причина да се откаже от мен. Кралят не одобрява този съюз, Джоун. Въпреки че какво му пречи да го заяви направо, вместо да измисля подобен жалък план, за да провали сватбата ми с Де Торп?

Сестра й се замисли за миг.

— Може би защото никой не иска благословията му за този брак, след като брат му вече е дал своята.

— Или може би защото е свикнал да урежда всичко по тайни и непочтени начини — с отвращение подхвърли Милисънт.

— Сигурно си права. Предполагам, че се е почувствал засегнат, че никой не е помолил за разрешението му и е дошъл тук, за да сложи край на този съюз и по този начин да си отмъсти за нанесената му обида, колкото и незначителна да е тя.

Милисънт кимна. Това също не бе изключено. Но какво значение имаше сега, след като непоправимото вече бе сторено? Кралят всеки миг можеше да заповяда да я убият, освен ако вече не го бе направил. Може би някой от слугите му ще я издебне, когато е сама и… Днес. Или утре. Когато най-малко очакваше. Трябваше да замине, да се скрие някъде, където ръката на краля няма да може да я достигне. Нямаше друг изход.

— Лошо ли го нарани? — попита Джоун.

— По-скоро гордостта му, отколкото тялото, но това е достатъчно, за да предизвика гнева и жаждата му за отмъщение.

— Да, но ако заповяда да те убият, ще се наложи да признае пред всички какво е възнамерявал да ти стори.

— Не и ако нареди да ме убият тайно. Ето защо трябва незабавно да замина и да се скрия от него.

— Но къде ще отидеш?

— В Клайдън. И без това мислех да го направя, след като татко още не е пристигнал и дори не е изпратил известие. Започвам дори да подозирам, че няма никакво намерение да дойде. Затова ще отведа Роланд при него и ще му разкажа какво се е случило тук. Татко едва ли ще настоява за този брак, особено след като разбере, че и самият крал е против.

— Но това едва ли ще те предпази от гнева на Джон.

— Може и да ме предпази — замислено отвърна Милисънт. — Ако се омъжа за някой друг, не е изключено да забрави за неприятната случка помежду ни. Нали тъкмо това е желанието му? В това е единствената ми надежда.

Джоун поклати глава.

— Смятам, че е по-добре да разкажеш всичко на лорд Гай.

— И да го принудя да се опълчи срещу краля си?

— Мислиш ли, че ще се стигне чак дотам? — с пребледняло лице попита Джоун.

— Аз съм тук под закрилата на лорд Гай. Какво би могъл да направи, след като узнае, че неговият господар се е опитал да изнасили годеницата на сина му, и то под собствения му покрив? Ще побеснее от гняв и ще има пълно право за това.

— Но Джон навярно е предвидил подобна реакция, преди да се опита да те съблазни. Може би тъкмо това е била целта му — да принуди лорд Гай да се отрече от клетвата си за вярност към него?

— Не, по-скоро очакваше, че аз ще отстъпя и дори ще се почувствам поласкана от вниманието му. Убедена съм, че ако случилото се разчуе, той ще твърди, че аз съм била подбудителката, че съм се хвърлила в обятията му и следователно аз съм виновна за всичко. Дори не се съмнявам, че той пръв ще разгласи срамната случка, за да може Улфрик преди сватбата да разбере, че вече не съм девствена. И кажи ми на кого ще повярват — на мен или на краля? Разбира се, с изключение на теб.

— Може би лорд Гай ще ти повярва.

— Но това ще означава да обяви война на краля си! Трябва да разгледаш всичко от позицията на Джон. Годежът ще бъде анулиран, татко и сър Гай ще продължат да са му верни, единствено аз ще бъда опозорената. Затова набързо ще ми намерят друг съпруг, който ще си затвори очите пред факта, че веднъж съм се отдала на краля. Аз самата нямам нищо против подобно развитие на събитията, само да не се налага да спя с краля.

— Но ти не можеш да си тръгнеш просто така, Мили, не и без разрешението на лорд Гай. А как ще го получиш, без да му разкажеш какво се е случило?

— Вече ти казах, че отдавна обмислям заминаването си. Не съм казвала, че ще го обявявам на всеослушание.

— Но ти не можеш да излезеш от замъка, без да те забележат. А и стражата на външните порти ще те спре. Нима си въобразяваш, че ще можеш да си тръгнеш просто така?

— С твоята помощ ще успея.

Джоун ужасено изпъшка.

— Мили, трябва да има някакъв друг начин. Ами ако признаеш всичко на Улфрик, а не на баща му, и се ожените още днес? Това със сигурност ще сложи край на безчестния план на крал Джон, не мислиш ли?

— Не и ако целта на Джон е да обяви нашите семейства за предатели и извън закона, за да може да конфискува имуществата и земите ни. Не и ако все още жадува за отмъщение, задето съм го нападнала. Не и ако…

— Достатъчно! Господи, това бе само предположение — въздъхна Джоун и се намръщи. — Не си мисли, че не разбирам, ти по-скоро би предпочела да се махнеш оттук, от колкото да се омъжиш за Улфрик. Наистина, питам се дали тайничко не си доволна от случилото се.

Сега бе ред на Милисънт да въздъхне.

— Не, не съм доволна, че в лицето на крал Джон си спечелих враг, само и само да избегна брака си с Улфрик. Дори това да бе последната ми възможност, пак не бих прибягнала до нея.