Преплетени сърца

Глава 22

Той видя как двете жени влязоха в голямата зала. Днес не бяха облечени в еднакви дрехи, но въпреки това си приличаха като две капки вода. Едната се смееше, а другата се мръщеше. За пръв път никак не му бе трудно да познае коя е Милисънт и коя Джоун.

Улфрик мислено изруга съдбата, която му бе отредила по-необикновената сестра, вместо другата. Ала колкото и да бе странно, докато се взираше в Джоун, толкова хубава и сияеща, той не почувства никакво привличане към нея, не изпита дори онова мимолетно задоволство, когато бе помислил, че тя е неговата годеница. Но като погледнеше към сестра й…

По дяволите, усещаше как кръвта му кипва и слабините му пламват. Изобщо не разбираше защо. Никога не бе харесвал избухливи и непокорни жени с хаплив език и предизвикателно поведение. Когато един мъж искаше да се наслади на женските ласки, не желаеше да си има вземане-даване с опърничави жени, които постоянно менят настроенията си. А нима неговата годеница не бе тъкмо такава? Но дори и сега, когато очевидно бе раздразнена от нещо, съдейки по изражението на лицето й… тя му действаше толкова възбуждащо.

— Нужно ли е да се мръщиш всеки път, щом я погледнеш? — с уморен глас попита лорд Гай.

Улфрик се извърна към баща си. Не бе чул кога е приближил. Откакто се бе върнал, двамата не бяха разговаряли за Милисънт, освен за покушенията срещу нея. Преди да си легне, бе разказал на баща си всичко за последното нападение, и то в много по-големи подробности, отколкото на майка си.

— Не осъзнавах, че съм се намръщил — отвърна Улфрик.

Гай поклати глава и цъкна с език.

— Не е нужно да показваш толкова явно чувствата си към нея. Няма да ти бъде от полза, ако тя разбере, че не я харесваш.

Улфрик едва се сдържа да не се изсмее на глас.

— Тя вече го знае — принудено се усмихна младият мъж. — Освен това тя също не ме харесва. Влюбена е в друг мъж, татко. Сама ми го призна.

Гай се намръщи за миг, но после махна пренебрежително.

— Пфу, без съмнение е било само защитна реакция, защото е усетила, че не я искаш.

Улфрик не можеше да отхвърли тази възможност, понеже самият той бе излъгал, заявявайки й, че обича друга, след като тя му съобщи, че има щастлив съперник. Но това едва ли бе истинската причина за ненавистта й към него. Дали го мразеше, задето бе убил птицата й? Не можеше да повярва, че някой е способен на толкова силни чувства към едно животно, че да подхранва омраза за нещо, станало преди много години. Може би се бе обидила, защото не бе препуснал по следите на онези мръсници, нападнали я през онзи ден в гората? Това бе по-вероятно. И все пак това също не бе основателна причина тя да желае анулирането на годежния договор, което със сигурност бе най-горещото й желание.

Разбира се, нямаше намерение да го съобщава на баща си.

— Няма значение — вместо това заяви безгрижно той. — Двамата с нея ще имаме време да свикнем един с друг. Баща й е отпуснал няколко седмици, за да привикне с мен и да се опознаем по-добре.

— Значи вече не си против този съюз? — повдигна вежди баща му.

Улфрик сви рамене.

— Да кажем, че не съм чак толкова. Продължавам да мисля, че тя ще ми създаде доста затруднения, но може би това ще бъде… интересно или поне не чак толкова неприятно, колкото смятах. Сър Найджъл е уверен, че след като веднъж се омъжи, тя ще се промени. Знаеше ли, че е искала да се роди момче? И че предпочита мъжките занимания пред женските?

Гай се изчерви.

— Знаех, че понякога й липсват елегантност и благоприлични маниери…

— Понякога? — изсумтя Улфрик. — Трябваше да ме предупредиш, че се облича като мъж. Едва не я набих, защото я помислих за селянин с остър и непристоен език.

— Господи, как си могъл да сбъркаш тази мека кожа…

— Може би защото бе покрита с доста мръсотия.

Баща му трепна.

— Знам, че е била такава. Когато си пийнеше малко повече, Найджъл ми разказваше за държанието й и дрехите й. Обаче смятах, че е надраснала тези детински чудатости. Погледни я сега. Не е вярно, че не знае как да се държи в обществото.

— По-скоро предпочита да не го прави.

Гай смутено се изкашля.

— Е, аз съм напълно съгласен с мнението на своя приятел. След като се ожените и тя забременее, ще видиш, че ще стане много по-сговорчива и със сигурност по-женствена, въпреки че според мен никога не й е липсвала женственост.

Улфрик отново се запита дали родителите му някога се бяха срещали с истинската Милисънт, или са смятали сестра й за нея, но не даде гласност на съмненията си.

— Всъщност баща й е убеден, че любовта е единственото решение.

— Любовта променя хората — съгласи се Гай. — Много пъти съм бил свидетел на това. Виждал съм как един жесток рицар обгражда с нежни грижи сина си, а една зла и опърничава жена се превърна в светица, след като роди няколко деца. Така че не подценявай това чудо на природата, което сигурно ще промени изцяло твоята избраница.

— Питам се защо толкова силно наблегна на последното — засмя се Улфрик. — Може би заради удоволствията, свързани с правенето на деца?

— Много има да се каже за… удоволствията. Така както някое горчиво лекарство може да се подслади с лъжичка мед, така… — Гай млъкна, тъй като синът му вдигна поглед към тавана. — Явно, както обикновено, си решил да ми противоречиш — измърмори той.

— Съвсем не — примирително се усмихна синът му. — Просто не бих сравнил една съпруга с горчиво лекарство, тъй като последното го вземаш и забравяш, докато жената е за цял живот.

— Сравненията нямат значение, ако разбираш какво искам да кажа. А ти разбираш, нали?

— Уверявам те, че винаги разбирам намеците ти, татко. Няма защо да говорим повече за момичето.

Гай се вгледа за миг в очите му, после кимна.

— Добре, що се отнася за качествата й, съм съгласен. Но искам да знам дали помисли по другия въпрос, както те помолих? Трябва да узнаем кой стои зад всички тези нападения.

Когато предишната нощ Улфрик разговаря с баща си, Гай го бе помолил да си помисли за някои конкретни имена.

— Не си спомням да съм имал сериозни разправии с някого — рече Улфрик. — С изключение на един от капитаните — наемници на Джон.

— На крал Джон?

— Да.

— Каква точно бе разправията? — намръщи се Гай.

— Нищо съществено. Просто изгубих един от хората си, паднал пронизан от една уелска стрела, и не бях в настроение да слушам критиките му. Здравата го набих. Когато няколко часа по-късно дошъл на себе си, го чули да се кълне, че ще набучи главата ми на кол.

— Трябвало е да го убиеш.

Улфрик сви рамене.

— Кралят не обича, когато убиват капитаните му заради маловажни неща. А и аз не взех заплахата му на сериозно. Той беше глупак и затова не мисля, че е в състояние да измисли подобно отмъщение. По-скоро би нападнал мен, а не би се опитвал да ме засегне, като убие някой друг.

— Кой може да е тогава?

— Сигурно си мислиш, че имам много врагове — ухили се Улфрик. — Истината е, че не мога да се сетя за никой друг. Но какво ще кажеш за себе си? Ти също ще изгубиш, ако този съюз не се осъществи.

Последните думи на сина му смутиха Гай.

— Не съм се замислял за това, но ти си прав. Ще трябва здравата да се разровя из паметта си. За разлика от теб, аз имам безброй врагове.

— Безброй? — замислено го изгледа младият мъж. — Ти? Та твоята честност е пословична?

— Не съм казал, че враговете ми са честни хора — засмя се баща му. — Тъкмо обратното. Само един безчестен човек би търсил тайно отмъщение. Но искам да се вземат допълнителни мерки за охраната на Милисънт. На кого си възложил да я наблюдава?

— С изключение на мама?

— Сигурно се шегуваш, въпреки че майка ти много стриктно изпълнява задълженията си, а тя смята грижите около момичето за част от тях.

— Всички изходи от замъка се наблюдават, татко. Милисънт не може да направи и крачка навън от кулата си, без аз да узная.

Гай кимна.

— Аз бих засилил ограниченията за влизането в Шефърд. Но когато започнат да пристигат гостите за сватбата, придружени със слугите и оръженосците си, смятам, че трябва да я държим по цял ден в женското крило.

— Тя едва ли ще се съгласи — предупреди го Улфрик.

— Може би, но нямаме друг избор.

— В такъв случай, оставям на теб да й го съобщиш, когато му дойде времето.