Преплетени сърца

Глава 38

Милисънт пребледня. Не само защото Улфрик бе там, където не би трябвало да бъде. Не само защото заплашваше да убие приятеля й. Не, кръвта се отдръпна от лицето й, понеже осъзна, че само Джоун би могла да му каже, че се намира в Клайдън.

Затова първите думи, които излязоха от устата й, бяха обвинение:

— Какво си направил на сестра ми, за да я принудиш да ти каже къде съм отишла? Тя никога не би ме издала доброволно.

Сапфирено-сините му очи се насочиха към нея. Изражението им бе ледено.

— И не го е направила. Тя припадна в краката ми, когато просто я попитах.

— Просто? — подозрително присви очи Милисънт. — И колко ядосан бе, когато я попита?

— Много.

Девойката облекчено въздъхна. Той не бе измъчвал Джоун. Само я бе изплашил до смърт. Но тогава…

— Как се досети да ме търсиш тук, след като не ти е казала?

— Преди няколко дни случайно е споменала пред брат ми, че мъжът, в когото си влюбена, наричаш „нежен гигант“. И аз най-после се сетих кой може да е. Бях сигурен, че си отишла при него.

Погледът му отново се насочи към Роланд. Милисънт също се извърна към приятеля си и видя, че той се усмихва. Сигурно бе полудял, щом намираше нещо забавно в цялата ситуация. Или пък смяташе, че Улфрик се шегува, когато заяви, че ще го убие? А може би наистина нямаше от какво да се страхува, защото въпреки гнева на Улфрик, те разговаряха сравнително спокойно?

Нямаше съмнение, че годеникът й е бесен, но очевидно успяваше да се сдържа. Но какво бе предизвикало гнева му. Бягството й? Или това къде я бе открил и с кого?

— Не е нужно да го убиваш — заговори Милисънт. — Открих, че чувствата, които изпитвам към Роланд, са като към брат. А и той отказа да се ожени за мен, защото ме чувства като сестра.

— Да не би да ме смяташ за глупак? Доказателството за обратното е пред очите ми!

В гърдите й се надигна гняв, а заедно с това усети прилив на смелост, която й бе нужна, за да му се опълчи.

— Какво доказателство? — презрително процеди младото момиче. — Ако имаш предвид това, че си заварил Роланд тук, с мен, защо първо не попиташ какво правим, а после да си вадиш заключения. Ако беше дошъл малко по-рано, щеше да завариш в тази стая и родителите му. Роланд дойде, за да потърси майка си, понеже се притеснил, че тя ме държи будна до толкова късен час. Аз наистина не бях заспала и ние двете разговаряхме. Би трябвало да проявиш малко повече здрав разум, Улфрик, преди да вадиш меча си.

— Мили, защо съзнателно го предизвикваш? — обади се неочаквано Роланд.

— Не правя нищо подобно!

— Тъкмо това правиш — рече Роланд и се обърна към Улфрик. — Милорд, това, което каза тя, е самата истина. Дори и да не бе сгодена за вас, а тя е, аз не бих могъл да се оженя за нея. Това би било все едно да се оженя за собствената си сестра, а трябва да се съгласите, че едва ли някой мъж би пожелал подобно нещо.

Роланд се надяваше да разведри обстановката, ала изглежда не му се удаде, защото мрачното изражение на Улфрик не се промени. Тъкмо обратното — когато се из върнаха към нея, тъмносините му очи блестяха още по-гневно и застрашително.

— Да не би да искаш да ме убедиш сега, че си ме излъгала, когато ми заяви, че си влюбена в него?

Милисънт предпочиташе да не бе повдигал този въпрос.

— Просто навремето си мислех, че е възможно. Винаги съм смятала, че го обичам. Изобщо не съм осъзнавала, че това не е любовта, която свързва мъжа и жената в брака. И двамата не изпитваме никакво желание един към друг. Как по-ясно да ти го кажа?

— Пак го правиш, Мили — упрекна я Роланд и я изгледа почти сърдито.

— Какво?! — гневно възкликна тя.

— Предизвикваш го. Обяснението бе достатъчно. Не е нужно да го дразниш повече.

— Върви да си легнеш, Роланд. Не ми помагаш с приказките си.

— Не мога — въздъхна младият мъж, макар че явно предпочиташе да се оттегли.

Милисънт разбра, че той се страхува да я остави насаме с Улфрик, въпреки че бе достатъчно умен, за да не го изтъква. Тя също не желаеше да бъде сама с Улфрик, ала в този момент се страхуваше много повече за Роланд, отколкото за себе си — особено когато годеникът й все още държеше меч в ръката си.

Улфрик навярно прочете мислите й или пък реши, че Роланд е твърде разумен и предпазлив, за да се опита да мине покрай него, след като не е въоръжен, и прибра меча си.

— Заради баща ти се радвам, че не ми се налага да те убия. Върви си. — Роланд се поколеба и той добави: — Тя е моя от деня, в който е сгодена за мен. Дори не си и помисляй да ми отнемаш това, което ми принадлежи!

Двамата млади мъже кръстосаха погледи за един дълъг и напрегнат миг. Накрая Роланд кимна хладно, рязко се обърна и напусна стаята.

Милисънт знаеше, че приятелят й никога нямаше да си тръгне, ако смяташе, че Улфрик представлява някаква опасност за нея. И на нея й се искаше да бъде толкова сигурна. Внезапно почувства страх и изпита желание да извика на Роланд да се върне. Безпокойството й се усили, когато Улфрик затвори вратата и пусна резето. Двамата останаха сами в заключената стая.

— Какво правиш? — с прегракнал глас попита тя и страните й, които преди малко бяха възвърнали цвета си, отново пребледняха.

Той не отговори. Приближи до леглото и я погледна.

— Можем да поговорим на сут… — опита се да предложи с треперещ глас тя, но той рязко я прекъсна.

— Няма за какво да говорим. — Тя се надигна, за да стане от леглото. — Остани на мястото си! — изплющя гласът му.

Сега вече здравата се изплаши. Изражението на лицето му не се бе променило. Той все още изглеждаше бесен. Бе сигурна, че каквото и да възнамеряваше да направи, никак нямаше да й хареса — ако въобще оцелееше след това. Никак не бе сигурна в последното. Бе в неведение относно намеренията му — засега. В следващия миг вече разбра — без да откъсва поглед от нея, Улфрик бавно започна да сваля пелерината си.

— Не го прави, Улфрик!

Той отвърна с въпрос:

— Наистина ли си въобразяваше, че можеш да се омъжиш за Роланд Фиц Хю и че той ще остане жив достатъчно дълго, за да се наслаждава на брака си с теб?

— Ако баща ми бе дал съгласието си, ти не можеше да направиш нищо, за да ми попречиш.

Младият мъж поклати глава.

— И смяташ, че това щеше да ме спре да го убия?

Чак сега Милисънт осъзна какво искаше да й каже.

Той я смяташе за своя собственост. И макар че всъщност не я искаше, тя пак бе негова, а това означаваше, че не може да се омъжи за никой друг, понеже за него това щеше да бъде измяна. Напълно нелогично и собственическо отношение! Милисънт не знаеше дали да плаче, или да се смее горчиво. Не можеше да спечели. Никога нямаше да има възможност да избяга от него.

Ала тя не бе забравила за неприятната си среща с Джон Безземни. Един крал би могъл да принуди и най-силния мъж да се подчини на волята му. А Улфрик още не знаеше, че кралят е против женитбата им. Всъщност, когато му го кажеше, той би трябвало да се зарадва. Това би му дало нужното извинение, за да не се ожени за нея. А ако прекрати годежа, вече нямаше да я смята за своя. Нужно бе само да му разкаже за среднощното си посещение при краля.

— Ти все още не знаеш какво ме накара да напусна Шефърд. Това променя всичко, Улфрик. — Той захвърли колана и ножницата си на пода върху пелерината. — Слушай ме!

— Годежният договор анулиран ли е?

— Не, но…

— Тогава нищо не се е променило.

— Казвам ти, че се е променило! Лично кралят е замесен. Той е против нашия съюз. Това е извинението, от което се нуждаеш, за да сложиш край на годежа. Ще трябва само да кажем на родителите си.

— Дори и да ти вярвах, момиче, а аз не ти вярвам, това няма никакво значение за мен. Джон не е казал нищо на никого — с изключение на теб — вместо това на всеослушание заяви одобрението си.

— Казвам ти самата истина!

— Тогава позволи ми да ти обясня защо няма значение. Това, което Джон иска, не може да се осъществи, освен ако не го заяви публично. Досега не го е направил и няма никакви изгледи да го стори. Затова сега ние двамата веднъж завинаги ще решим въпроса на кого принадлежиш ти, за да нямаш в бъдеще правото да го оспорваш. Ние вече сме обвързани с годежен договор. Сега само ще го подпечатаме. — С тези думи той я бутна обратно върху леглото и понечи да се плъзне до нея.

Тя не можеше да повярва, че той не подскочи от радост, когато му предостави нужното извинение, за да не се ожени за нея. После осъзна, че Улфрик бе твърде ядосан, за да го е грижа.

Именно гневът му й даде сили да извика:

— Не! Не го прави, Улфрик! Няма да се опитам да избягам отново. Ще се омъжа за теб, кълна се! Само не ме взимай по този начин… не и когато си побеснял от гняв.

В очите й блестяха сълзи. Беше толкова уплашена, че дори не осъзнаваше, че се е разплакала. Въпреки яда, това бе единственото нещо, което го спря. Той я целуна грубо, но после се отдръпна и от устните му се изтръгна неприлична ругатня. Прокара ръка през косата си и с бързи крачки излезе от стаята.

Разтреперана, Милисънт се отпусна върху леглото. Постепенно собственият й гняв надви уплахата и ужаса, които Улфрик я бе накарал да изпита.