Преплетени сърца

Глава 37

„Сигурна ли си?“ Дори когато се оттегли в стаята си, Милисънт не можа да се отърве от този въпрос, който отново и отново изникваше в мислите й. Отговори на Роланд с: „Разбира се“, но всъщност изобщо не бе сигурна, поне що се отнасяше до Улфрик. Не го познаваше, а и за един мъж бе лесно да обича една жена и в същото време да желае друга. Толкова много бе чувала за подобни случаи.

Улфрик може би бе объркан от желанието, което тя събуждаше у него, и макар да се бе примирил с мисълта, че трябва да се оженят, това вероятно го дразнеше и го караше постоянно да се кара с нея. В такъв случай може би след сватбата недоразуменията им щяха да престанат… поне от негова страна.

Джоун бе предположила подобно нещо. Направи го щастлив в леглото и той ще ти позволи повече свобода и ще бъде много по-сговорчив и отстъпчив с теб, беше казала сестра й. Ами що се отнася до нея? Това, че ще направи него щастлив, не означаваше, че и тя ще бъде щастлива.

Именно в това бе въпросът. След като разкаже на баща си всичко, което се бе случило, той вероятно щеше да се съгласи, че трябва да се омъжи за някой друг, дори само заради неодобрението на крал Джон. Ала това нямаше да бъде Роланд, както доскоро се бе надявала. Разбира се, нямаше да е и Улфрик и това би трябвало да я направи щастлива.

Тогава защо не беше?

На вратата се почука и Милисънт се зарадва, тъй като неочакваният посетител щеше да я отвлече от мрачните й мисли. Лейди Рейна влезе в стаята и приседна на леглото. Веждите й бяха загрижено свити.

— Почуках тихо, за да не те събудя, ако си заспала — рече майката на Роланд. — Но не съм изненадана, че си будна, въпреки късния час.

Милисънт унило се усмихна.

— Наистина още не съм заспала, макар че миналата нощ почти не мигнах. Но защо ми казахте това, лейди Рейна?

— Роланд разговаря с мен.

— Така ли?

— Синът ми е много разтревожен, че може би те е разстроил. Така ли е наистина?

— Каза ли ви защо?

Лейди Рейна кимна.

— Молбата ти много го е изненадала. Той не е сигурен, че напълно си разбрала причините за отказа му, тъй като е бил доста смутен и объркан от предложението ти.

— Разбрах го много добре и съм съгласна с него. Когато си мислех, че можем да се оженим, аз си представях нашето приятелство, близостта ни и колко чудесно би било да прекарам живота си с някого, с когото ми е приятно да бъда. Никога досега не съм се замисляла за интимността, която ще трябва да споделим. Сега думите му ме накараха да се замисля и осъзнах, че е напълно прав. За него аз съм като сестра — за мен той е като брат. Двамата никога не бихме могли да бъдем любовници.

Лейди Рейна кимна разбиращо.

— Но ти не отговори на въпроса ми — настоя тя.

Милисънт се намръщи. Не бе сигурна, че разбира за какво намекваше майката на Роланд.

— Направих го. Не съм разстроена от отказа му. Не е негова вината, че аз не съм обмислила предварително всички аспекти на брака, преди да му отправя предложението си.

— Има и още едно нещо, за което не си помислила. Роланд не може да се ожени за теб без съгласието на Ранулф, а той никога няма да го даде. Дори и годежът ти със сина на лорд Гай да се анулира — независимо по какви причини — ще бъде голяма обида за нашия господар, ако ние пожелаем да се свържем със семейство Криспин чрез теб, след като графът преди това е пожелал този съюз чрез сина си. Нима си пропуснала опасността от подобни неприятни последици след евентуалния ти отказ от брака с Улфрик де Торп?

Макар и нежно, това си бе смъмряне и Милисънт се изчерви.

— Баща ми се опита да ми го изтъкне, но признавам, че не му обърнах нужното внимание.

— Едва ли е нужно да те питам дали все още си разстроена. Явно е така, след като още си будна.

— Но не заради Роланд. Уверете го в това утре или аз сама ще го направя.

— Мога ли да ти помогна с нещо? Искаш ли да споделиш с мен какво те тормози?

Явно Роланд не бе разказал всичко на майка си.

— Всъщност никога не съм искала да се омъжвам за Улфрик от Шефърд. А сега знам, че и крал Джон не го желае и се питам за кого ще ме омъжи баща ми. Досега съм си представяла, че това ще е Роланд и никога не съм мислила за някой друг.

— Защо мислиш, че крал Джон е против брака ти с Улфрик?

— Той самият ми го каза.

Рейна се усмихна и поклати глава.

— По-скоро трябваше да попитам какво те кара да смяташ, че вашите семейства ще се съобразят с желанието на крал Джон. Доколкото знам, годежът ти е сключен с благословията на крал Ричард. Вие не се нуждаете от разрешението на сегашния крал. А ако е възнамерявал да забрани сватбата, щял е да го направи. Фактът, че го е споменал пред теб, а не го е заявил направо на лорд Гай, говори, че той не иска открито да се намесва. Предполагам, че няма да се осмели да си навлече гнева на един васал като лорд Гай, който е изключително лоялен, най-малкото сега, когато толкова много от бароните са се съюзили против него.

Това бе още една причина Милисънт да се опасява, че щом крал Джон премълчаваше нейната съпротива, вероятно бе решил да стовари цялата вина върху нея — сигурно щеше да заяви, че тя се осмелява да го клевети и щеше да се закълне, че е невинен. Искаше да обясни всичко това на Рейна, но се поколеба. Колкото по-малко хора знаеха за опита на Джон да сложи край на годежа й, като я на прави своя любовница, независимо дали щеше да го отрече, толкова по-малко вероятно бе той да търси отмъщение за начина, по който бе избягала от него.

— Може би сте права, лейди Рейна — съгласи се Милисънт.

Домакинята кимна и отново заговори:

— А сега да поговорим за последната ти тревога.

— Последната ми тревога ли?

— Нямам намерение да проявявам излишно любопитство, но ти каза нещо, което доста ме изненада — че никога не си искала да се омъжиш за Улфрик де Торп. Аз го познавам откакто се е родил. Той се превърна в прекрасен млад човек — истинска гордост за своя баща. Моят съпруг е участвал в няколко военни похода заедно с Улфрик. Говори само хубави неща за този младеж, а и жените го намират за много привлекателен. Последния път, когато ни гостува, по-голямата ми дъщеря се държа като глупачка и едва не стана за смях. Какво не ти харесва у Улфрик?

Милисънт ужасно се дразнеше, че всички реагираха по един и същ начин относно нежеланието й да се омъжи за Улфрик. Нямаше смисъл да споменава за случката от детинство, понеже бе сигурна, че лейди Рейна щеше да я отхвърли с пренебрежение. Вместо това изтъкна друга причина за нежеланието си да се обвързва с Улфрик.

— Той обича друга жена.

— А! — разбиращо поклати глава лейди Рейна. — Е, това не е много разумно от негова страна, но едва ли е нещо сериозно и няма да е трудно да го преодолее.

— Как?

— Дай му основание да те обича — засмя се майката на Роланд. — И с всеки изминал ден му давай все нови и нови основания.

— Сигурно сте се срещали със сестра ми — изпъшка Милисънт. — Двете мислите по един и същ начин.

Рейна отново се засмя.

— Чисто и просто обикновена женска логика, скъпа моя. Да, разбираемо за една жена, която никога не бе преживявала подобно нещо. Тя не подозираше колко бе трудно да се преодолее първоначалната омраза и презрение — особено когато бяха взаимни.

— Не бих искала да се боря за любовта на съпруга си — хладно изрече Милисънт и надменно вирна глава.

— Би било идеално, ако не се налагаше. Но в живота не е така и повечето жени са принудени да го правят, особено когато искат да бъдат обичани. Има и доста млади дами, които не се интересуват от това. Те не очакват любов от брака си, уреден по политически или други съображения, така че не се чувстват излъгани или разочаровани, когато не я открият. Нужни са обаче и много други неща за един добър и сполучлив брак. Любовта не винаги е сред тях. Но, когато я има… о, не можеш да си представиш…

— Разкриваш семейни тайни, а, Рейна?

Беше наистина изумителна гледка да видиш как тази жена се изчервява, особено когато острият й и хаплив език неведнъж бе карал другите да пламват до корените на косите си. Лейди Рейна се извърна и погледна съпруга си, чиято огромна фигура изпълваше рамката на вратата.

— Тъкмо отивах да си легна — избъбри тя и припряно се изправи.

— Наистина ли? Не се сърди, но се съмнявам.

Лицето на Рейна придоби възмутено изражение, но Милисънт не го видя, понеже дамата бе с гръб към нея. Изплаши се, че лорд Ранулф Фиц Хю е сърдит на жена си и си помисли, че може би вината е нейна.

— Не съм се опитвала да се меся — заяви лейди Рейна, а Милисънт побърза да я подкрепи:

— Разбира се, че не.

— Нито пък й досаждах — добави достопочтената дама.

— Изобщо не съм си го и помислила — енергично се присъедини Милисънт. — Лейди Рейна много ми помогна.

При тези думи майката на Роланд се извърна към нея и закачливо се засмя.

— Успокой се, дете, той не е ядосан. А дори и да беше, това нямаше да ме впечатли кой знае колко.

Последните думи бяха придружени с предупредителен поглед към Ранулф. Гигантът се ухили, показвайки, че не за пръв път чува подобно изявление.

Тъкмо в този миг Роланд избута баща си и мина покрай него.

— Не смятах, че ще държиш Мили будна през цялата нощ, майко — раздразнено рече той.

Лейди Рейна вдигна ръце и намусено заяви:

— Отивам да си легна, щом всички го желаете толкова силно.

И без да каже нито дума повече, тя излезе наперено от стаята.

— Аз ще се погрижа да го направи, без повече да се отклонява по пътя към спалнята — обади се Ранулф и добави: — Не се бави, Роланд. Всички се нуждаем от сън.

След като останаха сами, Милисънт и Роланд се изчервиха — може би защото за пръв път оставаха насаме в спалня, но по-вероятно защото и двамата знаеха какво бе обсъждано преди малко в същата стая. Роланд пръв се окопити и приседна на леглото до Милисънт, на мястото, където доскоро бе седяла майка му.

— Съжалявам — каза той и взе ръката й в своята. — Исках само майка ми да ти помогне да не се чувстваш обидена и разстроена. Тя е много добра в утешаването. Обаче не мислех, че ще те държи будна толкова до късно.

— Не е нужно да се извиняваш, Роланд. Аз не спях, иначе тя нямаше да влезе.

— А, значи наистина си била разстроена?

Милисънт въздъхна отегчено и нарочно смени темата на разговор.

— Никой ли в този дом не спи през нощта?

— Не знам за другите, но двамата с майка ми доста често се заварваме в кухнята по малките часове на нощта — обикновено, когато нещо й е попречило да довърши вечерята си.

— А какво е твоето извинение?

— Не че не мога да спя, но почти винаги съм гладен, а в такива случаи не ми е до сън.

Изрече го с такова огорчение от самия себе си, че Милисънт не можа да се сдържи и избухна в смях.

— Да, никак не е лесно да заситиш това огромно тяло.

Ала смехът й внезапно секна. Разнесе се някакъв шум и вратата рязко се отвори. И двамата погледнаха да видят какво става, понеже се чу звук като от изваждане на меч от ножница. И точно това се оказа.

Улфрик стоеше на прага с меч в ръка, но погледът му не бе насочен към Милисънт, а бе втренчен в Роланд.

— Това е истински позор и аз съм принуден да те убия!