Преплетени сърца

Глава 46

Тъй като Милисънт продължаваше да мълчи със затворени очи, Улфрик прокара пръст по веждите й и тихо рече:

— Толкова ли ти е трудно да не си ми ядосана поне за малко?

Сърцето й се сви. Искаше да отговори по навик с „да“, но знаеше, че ще е лъжа. Напоследък тя не изпитваше толкова често гняв към него. По една или друга причина той понякога я караше да се смее, а имаше и случаи, когато… е, когато я объркваше и смущаваше толкова много, че дори не знаеше какво да мисли или чувства.

В момента гневът й бе заличен от обяснението му за онази проститутка. Беше наистина малко раздразнена, че Улфрик вече определяше правила за поведението й, но предполагаше, че може после да се занимае с проблема.

Отвори очи. От него се излъчваше някаква особена топлина. Той я бе гледал, докато бе лежала със затворени очи и навярно бе мислил за удоволствието, за което спомена преди малко. Гневът й бе попречил да се замисли над думите му, но сега си ги припомни с отчетлива яснота: „От своя страна аз също ще се постарая да ти доставя наслада.“

Стомахът й се сви на топка. Господи, той искаше да й достави наслада? Знаеше, че може да го направи, защото вече го бе доказал.

Тя се бе старала толкова много да не мисли за удоволствието, което бе изпитала през онази нощ, да не копнее за него. Донякъде бе успяла да изтласка спомена от мислите си, но не й бе никак лесно. Беше толкова хубаво, толкова истинско. Мечтаеше да го изживее отново. Той я бе накарал да забрави за всичко останало и тя се страхуваше от това, ала това бе много малка цена за удоволствието, което си спомняше… което би могла отново да изпита.

Внезапно се смути. Той търпеливо очакваше отговора й.

Обаче не й бе никак лесно да отстъпи. А гордостта й нямаше да позволи да го стори открито.

— Да, доста трудно — изрече накрая тя, но побърза да добави с плаха усмивка: — Но не е невъзможно.

Улфрик се засмя.

— Не съм и очаквал друг отговор от теб. Ще оценя всяко твое усилие да запазиш мира в нашето легло. От своя страна ще се постарая да не съжаляваш за това.

— Това звучи… обещаващо.

— Може би се нуждаеш от доказателство?

Милисънт внезапно осъзна, че Улфрик сякаш не беше предишният мъж, когото познаваше. Държанието му бе съблазняващо, да, не можеше да го определи по друг начин. И колкото и да бе странно, този нов Улфрик много й харесваше.

Май в крайна сметка нямаше да се окаже толкова трудно да забрави за гнева си, когато двамата бяха заедно в леглото. Усети, че скоро ще се увери в това, тъй като пръстът му се плъзна надолу и леко повдигна брадичката й, за да приеме целувката му.

Това бе удивителна целувка — първо нежна, после настойчива, пак нежна и накрая толкова гореща, че устните й се възпламениха под неговите. А това, което я правеше още по-изумителна, бе бързината и всеотдайността, с които Милисънт откликна на нея. Сега, когато желаеше или може би по-скоро приемаше и дори… очакваше с вълнение, че най-после ще стане изцяло негова, тя забрави за страха си и се отдаде на новите усещания. Искаше докрай да изпита сладостта им.

Отвърна на целувката му, макар бавно и нерешително в началото. Внезапно изпита нужда да познае вкуса му, да усети устните му, да почувства горещия му език. Беше невероятно. Колкото повече го целуваше, толкова повече й се искаше.

Тя бе опряла гръб на възглавниците, притиснала завивките до гърдите си. Но сега завивките се бяха смъкнали, а ръцете й обвиха врата на Улфрик. Дори не го бе забелязала. Той бавно я придърпа надолу, за да легне върху леглото, а той се наведе над нея.

Дългата му коса я погъделичка по шията, горещият му дъх опари лицето й, а устните му се плъзнаха по-надолу.

Езикът му лизна ухото й. Тялото й се разтърси от неочаквани тръпки и тя простена от удоволствие. Той леко и захапа по шията и Милисънт се изви и изохка. Тя чу как от гърдите му също се изтръгна стенание и тялото му се напрегна, за да обуздае напиращите желания.

Всички мисли я напуснаха. Останаха само чувствата, прекрасните усещания, неговият вкус и мирис, милувките му… Струваше й се, че няма да издържи на това сладко мъчение. Ръката му обхвана едрата й гръд и нежно започна да я милва. Внезапно устните му се озоваха там, поеха набъбналото зърно и го всмукаха, докато неуморният му език чертаеше влудяващи кръгове.

Тялото й пламтеше, а слабините й изгаряха. Ръката му се плъзна там, сякаш бе почувствал жаждата й и искаше да я утоли, ала в докосването му нямаше нищо успокояващо, тъкмо обратното. Страстното желание, което ръцете и устните му бяха събудили, напираше и заплашваше да я разкъса. Тя се извиваше и гърчеше под него, отметнала глава назад, молеща за още и още… Ала Улфрик сякаш бе решил да я подлуди. Самият той изгаряше в огън, ръцете му бяха като нажежени железа, които жигосваха, но не с болка, а с най-сладкото удоволствие.

Пръстите му я галеха ненаситно, откривайки най-чувствителните й кътчета, карайки я да стене от наслада. Усещанията бяха невероятни и неописуеми. Споменът за краткотрайното удоволствие, което я бе накарал да изживее преди, скътан дълбоко в съзнанието й, сега изплува на повърхността — чакащ, нетърпелив, искащ.

Всичко в нея отмаля, превърнало се в пулсиращо желание. Той разтвори бедрата й, но пръстите му продължаваха да я докосват съвсем леко. Тя се изви, не знаейки как да му каже какво иска. Езикът му се плъзна в падината на пъпа й, после прокара влажна пътечка покрай гърдите й, шията и накрая стигна до устните й. Разтвори ги и проникна вътре, а едновременно с това пръстите му навлязоха в най-съкровеното й кътче.

Тялото й се надигна и се притисна към неговото, молещо за пълно сливане. Той сякаш най-после отстъпи и тръпнещата й плът се прилепи към неговата. Ала онова пулсиращо удоволствие, което тя помнеше, не идваше. Беше близо, много близо, но всеки път, когато си мислеше, че го е достигнала, той забавяше движенията си и Милисънт едва се сдържаше да не закрещи.

Не изкрещя, ала нетърпението й бе толкова силно, че започна да го удря с юмруци първо по гърба, а после по раменете. Тъкмо се насочи към главата му, когато той дрезгаво се засмя, хвана я за китките, придвижи тялото си върху нейното и най-сетне й даде това, което искаше. И все пак… не бе това, което тя очакваше.

Той бързо проникна в нея. Тя бе гореща и влажна, готова да го посрещне. Внезапно главата й се избистри и мислите й се завърнаха.

Невероятно, но Милисънт съвсем бе забравила за болката, която трябваше да изпита при първото сливане на телата им. Тя бе толкова незначителна, че по-скоро я стресна, отколкото нарани. Объркването продължи само няколко мига, после горещите вълни на възбудата я пометоха в прегръдката си. Тялото му бе толкова плътно притиснато към нейното, че тя не можеше да се движи, не знаеше какво да прави.

Той знаеше как…

— Обвий бедрата си около кръста ми, сякаш ме заключваш до себе си — с напрегнат глас прошепна Улфрик. — Не ме пускай. Без значение колко буйна е ездата, Мили, не ме пускай.

— Няма — обеща тя, повече на себе си, отколкото на него. Инстинктът и първичната страст я водеха, когато той започна да се движи. Ето го невероятното усещане, за което жадуваше, пълнотата на сливането и извиращата топлина. Ето, появи се и онова удоволствие, което бе запомнила, нахлу с първите му тласъци, но сякаш не беше същото. Беше много по-дълбоко, по-задоволяващо, по-дълго и много, много по-прекрасно. Тялото й все още се разтърсваше от сладостните тръпки, когато той простена, навлезе още по-дълбоко в нея и сетне се отпусна изнемощял. Остана да лежи неподвижно върху нея, само гърдите му се повдигаха и спускаха.

Милисънт осъзна, че все още го държи плътно в прегръдките на ръцете и бедрата си. Не искаше да го пуска, но предположи, че трябва.

Когато понечи да отдръпне нозете си от кръста му, той се размърда и промълви:

— Не още.

На устните й се появи лека усмивка. Дали не бе прочел мислите й? Или също като нея искаше да останат слети завинаги, а това блаженство да продължи вечно.